Срещата на Вучич и Хоти във Вашингтон породи много геополитически въпроси за бъдещето на Балканите.
Давам си сметка, уважаеми читатели, за актуалността на събитията, свързани с района на Балканите. С нашия район. И въпреки че предишната седмица направихме прогноза за резултатите от срещата на президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Авдулах Хоти при Доналд Тръмп, се чувствам задължен да направя една компресирана оценка на това, което се случи в Белия дом.
Приемайки двамата балкански политици в Овалния кабинет на Белия дом, Тръмп демонстрира надхвърлящи протокола любезност и гостоприемство. Че това бе един жест към Вучич и Хоти, е вън от съмнение. Поне така изглеждаше в началото. Даже веднага след подписването на документите (казвам го в множествено число, защото наистина документите са повече от един) Вучич се похвали, че като подарък от Тръмп е получил златен ключ за вратите на Белия дом – знак, че може винаги когато има път към Вашингтон, да отиде, да си отключи и да влезе при домакина, който и да е той. Вучич посочи този факт като проява на висше благоволение и симпатия от страна на Тръмп лично към него, значи и към сръбския народ и държавата Сърбия. Е, само часове след поредната хвалба на Вучич се оказа, че и косовският премиер Хоти е получил същия ключ за портите на Белия дом с подобни пожелания както лично за него, така и за народа на Косово. Което е нормален жест от страна на домакина на срещата, но защо единият от двамата получатели на този символен знак на уважение вдигна шум до небесата, та се наложи и другият да се намеси, за да го свали на земята… Ако това е възможно, разбира се, когато става дума за Вучич.
Всичко това все щеше да изглежда много мило, но пък се оказа, че експерти по протокола и по разчитане на знаците на тялото и на поведенческите реакции обърнаха внимание на факта, че през цялата церемония по подписването на документите американският президент не стана от стола си зад работното си бюро в Овалния кабинет. Седеше си там през цялото време, дори и когато проведе разговор с Александър Вучич, когото протоколът на администрацията бе разположил точно срещу бюрото. От снимката, която бе разпространена и стана хит в социалните мрежи, сръбският държавен глава седи на стола с прибрани колене като наказан ученик, а отзад бюрото удобно седналият му домакин говори назидателно.
На обвиненията, които, естествено, получи от вътрешната си опозиция в Сърбия за това примирително и в никакъв случай равнопоставено положение, в което се намери, Вучич отговори, че не той определя правилата за поведение в Белия дом. И че критиките срещу него могат да идват само от хора, които, ако са влизали в Белия дом, са били там само като туристи. Впрочем точно тази снимка на Вучич пред бюрото на Тръмп стана повод и за закачка от страна на говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова, което предизвика висок градус на напрежение, та се наложи самият министър Сергей Лавров да се намесва и да успокоява топката. Захарова очевидно наруши добрия дипломатически тон с подигравката, но и Вучич не си поплюва, когато някой отвън, пък било то и от Москва, не се съобразява с изострената му чувствителност на балкански мачо в политиката, зад който стоят, поне по данните от последните парламентарни избори, почти 78–79% от гласувалите.
Колкото и да се сърди Вучич на тези закачки, той просто си ги заслужи Нали не сте забравили заканите, които раздаваше наляво и надясно, преди да тръгне за Вашингтон, че ако от страна на организаторите на срещата му бъде предложен документ, в който ще фигурира текст за признаване на Косово като независима държава, той просто ще откаже да подпише и ще си тръгне. Самият той посочваше, че подобен акт на несъгласие ще е проява на голяма държавническа храброст, защото на американския президент не се отказва, но пък интересите на сръбския народ и на Сърбия като държава… и т. н. Е, наистина такава точка в подписания двустранен документ с премиера Хоти няма. И вероятно са точни онези информации, че тя е била предвидена в текста като точка 10, но е била свалена поради възражението на Вучич.
Задоволството от това на сръбския президент бе точно толкова, колкото разочарованието на косовския премиер. Той пък от своя страна, както вече писахме, беше казал, че ако текстът, който ще бъде предложен във Вашингтон, не съдържа признаване от страна на Сърбия, той не представлява интерес за Прищина. И когато стана ясно, че всъщност и този път признаване няма да има и че документът урежда основно икономическата нормализация между Сърбия и Косово, Хоти го прие като първа и важна стъпка към окончателната нормализация на отношенията с Белград, която неминуемо ще се случи в рамките на продължаващия диалог с Вучич. Както се казва,
Тръмп взе своето във Вашингтон получавайки няколко неща: първо, вкара срещата в своята предизборна кампания, като дори предизвика опонента си от Демократическата партия Джо Байдън да се произнесе, че не е знаел съдържанието на подписаните документи, но че винаги е бил за това Косово да получи независимост. Второ, Тръмп получи съгласието на Белград Сърбия да премести своите представителства от Тел Авив в Йерусалим – търговското до 20 септември тази година и дипломатическото до 1 юли 2021 г. Трето, уреди взаимното признаване между Израел и Косово и изобщо вкара диалога за нормализация между Прищина и Белград в контекста на своята близкоизточна политика. Това очевидно ще има реакция сред мюсюлманските държави, Турция вече реагира. Четвърто, като истински търговец и бизнесмен американският президент гарантира увеличаването на влиянието на САЩ в района, подкрепяйки военното и политическото присъствие с икономическо, финансово и инвестиционно.
Вижте документа, подписан от Вучич и Хоти – зад всяка мащабна инвестиция, зад всеки инфраструктурен проект наднича американска компания или институция. Говори се за обща сума от 13 млрд. долара, която ще бъде вложена във вече договорени проекти още от посредника на Тръмп в диалога между Косово и Сърбия Ричард Гренел. Това са проекти за авиолиния, за свързващи Белград и Прищина магистрали и жп връзки, които в бъдеще с американска помощ, разбира се, да отвеждат до бреговете на Адриатическо море.
Изобщо, уважаеми читатели, създава се сериозна материална основа на отношенията между бившата метрополия Сърбия и някогашната нейна провинция, сега независима и суверенна държава Косово. И понеже знаете моето увлечение и професионален интерес към темата за Македония и за отношенията на България с Република Северна Македония, само ще попитам:
какво става с идеите за ускорено инфраструктурно свързване между София и Скопие Не ни ли стига примерът на сближаване между Албания и Косово, които създадоха и продължават активно да създават ефективна комуникация във всички сфери между себе си и която, както виждаме, в бъдеще ще отвежда сръбските интереси към пристанището в Драч на Адриатика. Там, където трябваше да свършва обвеяният вече с истинска мистика и неизвестност прословут Коридор № 8, започващ от българските пристанища на Черно море и преминаващ през територията на Северна Македония. И не означава ли фактът, че давайки съгласие да се включи към инициативата на Белград „мини Шенген“, Косово се оставя да бъде „засмукан“ заедно с Албания и Северна Македония в една идея, в която справедливо подозират опит за възраждане на Югославия. С център Белград, разбира се.
Да, преговорите между Вучич и Хоти, а и на експертно ниво, продължават в Брюксел. Американците се поучиха от провала на първата среща, че Европа е ревнива към опита на САЩ да монополизират решаването на спора между Белград и Прищина. Те си взеха своето, нека сега и Брюксел да даде своя принос и по такъв начин честта на европейската дипломация да бъде спасена. Лошо няма, само че, ако питате мен, във Вашингтон бе по-лесната част от задачата.
За европейците остана по-тежката.
