„Просто кажете нещо хубаво и да приключваме!“, предлага Оля Стояновал
Събитие е, когато пиеса на творец като Оля Стоянова, носител на две театрални награди „А`скеер“ за драматургия, журналист, автор на поезия, проза, на разкази, отново, само в рамките на 2 сезона, влиза в афиша на Народния театър. Продължава да се играе „Покана за вечеря“ в театър „София“. Сегашният спектакъл е със заглавие „Страх за опитомяване“ и премиерата му беше на Камерната сцена на първата ни трупа тази седмица.
Драматургът на пиесата Светлана Панчева загатва сюжета: В последователните разкази на всеки един от героите за драматична случка от живота му (при някои случката е истинска, при други – въображаема, или по-точно вътрешно преживяна), напрежението, конфронтацията, конфликтите постепенно нарастват, за да достигнат до крайности в непоносимостта към собствените си вини и към другите. И тук всъщност авторът на пиесата осветява основните проблеми в нея – за вината и прошката, истината и лъжата, страха и искреността, омразата и доброто. След тази кулминация се появява и възможният изход от страха от опитомяване, т.е. от свикване или приспособяване към него, изразен в репликата на младия герой: „Просто кажете нещо хубаво и да приключваме!”…
Музиката на спектакъла е на Теодосий Спасов, а сценографията и костюмите са в опитните ръце на Нина Пашова. Режисьор на този съвременен текст с вечни проблеми е Стефан Спасов.
Пиесите на Оля Стоянова са винаги изненадващи в сюжет и тема, но си приличат в стила на писане, с кратка и откровена фраза, заради което зрителят ги припознава като автентични – и в героите, и в гледната точка на автора . След спектакъл на Оля Стоянова имаш усещане за откровение и ти се ще разговорът да продължи… Може би защото темите не са измислени и насилени. Оля Стоянова, макар да звучи като клише, сама се е потопила в шарения ни житейски кръговрат и сякаш само посяга за идеи към него, за да ги пренесе „на белия лист“.
В спектакъла участват силни имена от трупата на първия ни театър – актьорите Деян Ангелов, Емануела Шкодрева, Стефан Къшев и Ненчо Костов.
