Договорът за патрулните съдове е
напълно готов, остава кабинетът да го утвърди, казва о.з. контраадмирал
Пламен Манушев, председател на
Комисията по външна политика в НС
– Г-н Манушев, с какво професионалният опит ви помага като новоизбран председател на Комисията по външна политика в НС?
– Като неин член и в миналия парламент работата не е нова за мен. Но като председател засега имахме само едно заседание. Като цяло опитът ми помага много, тъй като и образованието в САЩ, и годините като аташе по отбраната в посолството ни в Лондон ми дават възможност да работя в тази сфера. Особено като висш дипломат в столица заедно с Вашингтон, Москва, Париж, където се гради световната политика. В Лондон имаше 85 военни представителства. Този опит ми помага и като народен представител и в тази основна комисия.
– Къде се пресичат външната политика и сигурността?
– Те са неразривно свързани. Националната сигурност на една държава, която е и член на голям военно-политически съюз като НАТО, и на ЕС, е свързана със сигурността на цялото, на съюза. И външната им политика е свързана със сигурността на целия блок. За сигурност и за външна политика не може да се говори на парче, поотделно.
– Какъв е потенциалът на Комисията чрез блицконтрола на външния министър и за работата на дипломацията ни?
– Месечният блицконтрол по текущи въпроси на външната политика и работата в МВнР, необявени предварително, е част от демократичната процедура на контрол върху изпълнителната власт. Смятам, че у нас са изградени всички механизми на парламентарната демокрация за взаимен контрол на властите. Зависи от политиката на партиите в парламента и подготовката на самите депутати този контрол да е действен с точните въпроси, удобни и неудобни, от управляващи и опозиция. Затова блицконтролът не е формален. А практиката за изслушване в Комисията на новоназначените ни посланици (предложени от МС и назначени с указ на президента, а значи – консенсусни фигури) оценява и потенциала им за преговорите за развитие на двустранните отношения на България и съответната страна. Тези срещи са много ползотворни и за членовете на Комисията, и за посланиците като информираност за приоритетите на държавните ни политика и интереси. Изслушванията не са задължителни, но са вече практика.
– Предимство или минус е геополитическото ни място на Балканите? И как се прави баланс в международната политика, ако не си на масата на Великите сили?
– Има си и плюсове, и минуси за значението ни като държава. Като на кръстопът на цивилизации и култури, на икономически, политически и религиозни интереси от векове, на сблъсък на интересите на Великите сили. И сега е така и това ни поставя в техния епицентър. Така че заради интересите на големите държави често пъти се вреди на националните ни интереси. Не мога да не цитирам генерал Стефан Тошев от Сухопътните войски и командващ Трета българска армия, който в своя книга за Първата световна война пише през 1924 г.: Много се лъжат малките народи, че големите народи ще сбъднат националните им идеали и ще разрешат националните им проблеми. Те ги решават дотогава, докато съвпадат с техните собствени. И го е казал като държавник.
– Какъв риск е напускането от Великобритания на ЕС без сделка?
– Излизането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС е геополитическа грешка, но народът там го реши, така че ние уважаваме избора му. С напускането на една от най-мощните икономически държави в ЕС се нанесе най-сериозна щета на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. И е добре, че е член на НАТО, за да не се нанесат щети и на Алианса. А излизането без споразумение ще е груба грешка и ще нанесе най-много вреда на британската икономика и на британския народ с това митническите разпореждания с Лондон да са като към трета страна, която ще преговаря в търговията с 500-милионен пазар. Но вече се гласува закон, внесен от премиера Джонсън, който подготвя държавата за такава сделка. От ЕС има предупреждение до края на месеца да се откажат от закона, срещу който са и доста членове на Консервативната партия. Надеждата е в мъдростта на Камарата на лордовете, който да го отхвърли.
– А какъв е рискът за сигурността в региона ни и за единството на съюзниците в НАТО от поредния конфликт между Турция и Гърция, която обяви ново въоръжаване и реформи в армията?
– Ясно е, че конфликтът е изцяло във вреда на сигурността на района. И че нанася сериозни щети на единството на ВС на Алианса и на страните. Но тези търкания са от последните сто години. В САЩ казваха, че само заради това да е съществувало НАТО – да не допусне война между Атина и Анкара, си струва… Надявам се, че няма да се стигне никога до въоръжен конфликт, последица и от договорите след Първата световна война. Но без съдействие от международната общност успокояване на напрежението няма да има. Особено при такъв глад за природни ресурси. А Гърция винаги е увеличавала военните си разходи и даже при последната криза закупуваха подводници. Но по това всички са единни. У нас, като сравнение, всеки казва, ето сега например: не ни трябват кораби, не ни трябват бойни машини. И се манипулират хората с популистки предложения. Но не се казва, че 2 млрд. лв., предвидени за двата нови патрулни кораба и за бойните машини, са за 7 години. И държавата трябва да направи това усилие, за да не се удавят моряците в износената стара техника… А как се осигурява морски суверенитет на една държава без кораби, от брега с ракети ли ще се пазим? С ракети ли от брега ще стреляме по тези, които експлоатират богатствата ни, например в изключителната ни икономическа зона. Това е несериозно, така че държавата час по-скоро трябва да направи такова усилие. Договорът за нови патрулни кораби очаква подписа на министър Каракачанов и след това внасяне в МС.
– Докъде стигнаха договорите за модернизация на ВМС и на СВ, вие сте член и на Комисията по отбрана?
– Договорът за патрулните кораби е напълно готов, остава кабинетът да го утвърди и да стартира построяването им, защото НС е дало мандат за това. Но за бойната машина за СВ най-вероятно, за съжаление, договорът няма да е готов до края на годината.
– Каква да е позицията ни по преговорите на Скопие за членство в ЕС при постоянното отлагане на работата на съвместната ни комисия по исторически и образователни въпроси?
– Премиерът Зоран Заев обяви, че ще възстановят работата й и че държат на добрите отношения с България. И се надявам работата й да започне. Позицията на министъра на отбраната Каракачанов, че в противен случай България може да ги спре по пътя им към ЕС, се коментира във всички македонски медии. Но наистина трябва да намерим тона с правителството на Република Северна Македония, за да се даде път на разрешаване на въпросите, отговорност на Комисията. И тонът да е дипломатически, но категоричен. Като договореностите да се изпълняват от Скопие безусловно, защото не може в ЕС да влиза държава с териториални претенции към друга страна членка. В Скопие са убедени, че няма да ги спрем. А ВМРО–ДПМНЕ правят голям протест срещу кабинета за предателството му към „македонския идентинитет”. С призив „Да си върнем Гоце Делчев!”. А той самият е казал, че е българин, и се е борил за свободата на Пиринска Македония. Както хиляди други българи, както Христо Чернопеев от ловешкото село Дерманци, за да освободи братята си. Нека да стартира работата си правителството им и очаквам добро решение на въпроса с дейността на Комисията.
– Как България да се впише в промените в ЕС, които коронавирусът само ускори?
– Ние сме равностойни участници в този процес и можем да допринесем за тези промени. Но е нужен сериозен дебат за бъдещето на Съюза, странно е в цял свят да избиват популизъм и национализъм. Във флота категорично важи едно правило‚ че първо се стреля по най-близката и най-опасната цел. След това се отстрелват другите. И в ЕС кризата с COVID-19, бюджетът за следващите 7 г., програмата за възстановяването са важните неща. После са зелената сделка, въпроси като интеграцията на Западните Балкани в ЕС.
