Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Вермахтът предпочел английски STEN пред MP-40

[post-views]
Вермахтът предпочел английски  STEN пред MP-40

Автор: доц. д-р  инж. Георги МАРИНОВ

Mk IIS
Mk IIS
След края на Първата световна война станало ясно, че пехотата трябва да бъде снабдена с леко персонално автоматично оръжие, с което да насища определено пространство с огън
Дългите пехотни пушки стимулирали войските към водене на окопен огън на големи дистанции, което не спомагало за постигането на решителни цели.
Подценяването на тези изводи водело до фатални последствия за множество армии. Така Русия претърпяла поражение от Финландия, а през юни 1940 г. англо-френските войски претърпели пълен разгром от немците край Дюнкерк. За да бъде възстановена боеспособността на британската армия, командването поставило спешна задача да се организира масово производство на евтино и скорострелно оръжие, което до този момент било отричано от военните специалисти. 
Такава задача получили английските конструктори Робърт Шепърд и Харолд Търпин, работещи за английската оръжейна компания Enfield. Те успели да създадат прототип на картечен пистолет, който имал само 47 части в конструкцията си. Оръжието получило обозначението STEN от първите букви на имената на неговите създатели – Шепърт, Тарпин и името на града, в който била разположена оръжейната компания – Енфийлд. 

Едни от основните принципи, които залегнали в разработката му били простота, здравина и ниска цена, което е характерно за всички оръжия, конструирани и произвеждани по време на война. Конструкторите блестящо се справили с поставените задачи, като успели да създадат оръжие, което би могло да се изработи във всяко предприятие, разполагащо с несложно технологично оборудване. 

Евтиното производство позволило бързо да се задоволят нуждите не само на армията, но и да се доставят големи количества на съпротивителните движения в много окупирани от немците страни. Те били доставяни по суша, въздух и по море. В мемоарната литература се отбелязва, че Англия предоставила над 500 хил. картечни пистолета STEN, като част от тях били хвърлени с парашути от английски самолети в тогавашната Югославия и в България.

MkIII
MkIII
MkIII[/caption]Автоматиката на картечния пистолет се основава на принципа на използване на отката на свободния затвор. Изработван е от въглеродна стомана, като голяма част от частите се изработват чрез щамповане, което е значително по-евтино от скъпите и трудоемки фрезови операции. Картечният пистолет STEN имал цилиндричен затвор със сравнително голяма маса, тъй като ходът му е сравнително малък, което предполага висок темп на стрелбата. Освен това, възникващият откат е доста голям и предизвиква сравнително голямо разсейване на попаденията на по-големи дистанции.

Връщането на затвора в изходно положение се осъществява с помощта на силна възвратна пружина. Задната част на пружината влиза в профилна капачка, която се навива в задния край на цилиндрична цевна кутия. STEN може да стреля на автоматичен и единичен режим, като превключвателят за вида на водения огън е във вид на бутон, монтиран пред спусковата скоба. Предпазителят е механичен и представлява изрез в цевната кутия, където влиза ръкохватката на затвора за зареждане в крайно задно положение.  Прикладите биват два вида – от метал и дървени, като металните са олекотени, сгъваеми, с раменен упор. Характерното за тези картечни пистолети е, че гнездото на пълнителя е от лявата страна, като самият пълнител служи за допълнителна ръкохватка. Снабдени са с механични мерни прибори които за различните модификации са различни. Същите позволяват воденето на прицелен огън на разстояние до 100 м. 
Всички модели използват 9-мм патрони Parabellum, разположени в 32-зарядни пълнители. Изстреляният куршум лети с начална скорост около 366 м/с.

Mk I
Mk I
Mk I[/caption]Базовият модел Mk I е пуснат в производство през 1941 г. и се отличава по наличието на дулен огнеприкривател. Характерното за него е изцяло обвитата от кожуха цев и наличието на къса допълнителна ръкохватка, която се закрепва шарнирно в предната долна част на корпуса. Общата му дължина е 845 мм с приклад, при дължина на цевта 198 мм. Масата му е 3,3 кг. Темпът на стрелбата му е 540 изстр./мин.

Моделът Мk II получава най-голямо разпространение. До 1945 г. от него са изработени повече от 2 млн. единици. Основното му предимство се заключава във възможността да бъде разглобяван бързо и да може удобно да се транспортира в обикновена чанта.

Mk II
Mk II
Mk II[/caption]Част от цевта му е обвита в перфориран кожух. Прикладът се изработва от една права тръба, в края на която се заварява раменният упор. Някои образци имат приклади, изработени от една по-тънка тръба, огъната в подходяща форма. За този модел са произведени неголямо количество заглушители, които се използват само при произвеждане на единични изстрели. Моделите със заглушител са обозначени като Мk ІIS.

Освен това моделът Mk ІІ е без предна ръкохватка и огнеприкривател, с по-малки размери и предпазно капаче на приемника на пълнителя. Общата му дължи с приклад е 762 мм, при дължина на цевта 198 мм. Масата му 2,8 кг. Моделът Mk ІІІ се отличава от горните два картечни пистолета по това, че цевната кутия и кожухът на цевта се изработват в едно цяло, като 
цевта е изцяло покрита от кожуха.

Прикладът е изработван от профилна шина или права тръба, в края на която се заварява раменният упор. Освен това, пред отвора за изхвърляне на гилзите е поставен малък издатък, предпазващ пръстите на стрелящия от механични наранявания. Моделът Мk IV за разлика от другите модели има допълнителна ръкохватка пистолетен тип. Той се изработва в два варианта, чиято разлика се заключава в различното положение на ръкохватката спрямо корпуса, формата на корпуса, ръкохватката и спусковата скоба.

Mk IVA
Mk IVA
Моделът Mk V е изработван само с дървен приклад и има сенник на мушката. Произвеждан е с чисто търговска цел, като е направен опит да му се предаде по-съвременен вид. Въпреки това той не получава широко разпространение. Дървеният приклад се оказва тежък и неудобен, а по-прецизните мерни прибори – излишни.
Интересен е фактът, че в края на 1944 г., немската фирма Mauser получила от командването на Вермахта поръчка за изработване на голяма партида STEN. Причината била, че английските картечни пистолети били лесни за производство и използвали патроните 9 mm Parabellum, с които Вермахтът разполагал.
Освен това немското командване планирало да развърне    партизанска война и диверсионни действия в тила на съюзните английски и френски войски в Северна Африка и в Близкия Изток. На тях те искали да придадат характер на независими национални движения, които не са свързани с Третия райх.

За кратко време Mausеr произвела 28 хил. STEN Мк. II. Техническата документация за изработването им била готова само за 45 дни, колкото време продължило и тяхното производство.  
По данни на различни източници, през годините на  Втората световна война са били произведени над 4 000 000 броя от различните модификации.

Най-ново

Единична публикация

Избрани