За младите читатели името на Момчило Краишник вероятно не говори нищо: може да е представител на славната някога югославска футболна школа, която след гибелта на СФРЮ се пренесе във всяка от 6-те независими държави, които се родиха на мястото на някогашните югорепублики. Или пък да е глас от естрадата, която в Титова Югославия най-добре се е правела в Босна – и самият Горан Брегович е сараевец. Но от средното поколение българи, за които преходът след 1989 г. беше жизнена среда, неизбежно ще свържат името на Момчило Краишник с войните при разпада на някогашната СФРЮ. И по-специално с престъпленията на босненските сърби срещу другите етноси в Босна и Херцеговина – мюсюлманите и хърватите. И с присъдите на Трибунала в Хага, създаден от международната общност целево, за да разследва престъпленията против човечеството, извършени при разпада на Титова Югославия. Разпад, в резултат на който бяха дадени хиляди човешки жертви и стотици хиляди бяха принудени да потърсят спасение извън Босна. Краишник бе една от водещите политически фигури на босненските сърби, дясна ръка на Радован Караджич и съратник на генерал Ратко Младич, който и в момента търка наровете на Трибунала.
Ако се поровите в Мрежата, може да откриете една популярна снимка, събрала всички „герои” от онези години в началото на 90-те на ХХ в. Там е Радован Караджич, там е Момчило Краишник и Ратко Младич е на фотоса, и Биляна Плавшич, също осъдена и излежала присъдата си, преди да се върне в Баня Лука. Както се вижда, цялото политическо ръководството на босненските сърби от това време е заедно, заедно с ръководителя на военното крило Ратко Младич. Но най-интересно е присъствието на снимката на Желко Ражнатович –Аркан, водач на паравоенните сръбски части, извършили престъпления срещу босненските мюсюлмани и хървати.
И той е там, но за разлика от всички други, изправени пред Трибунала и получили своите присъди, Аркан намери смъртта си през 2000 г. в белградски хотел, разстрелян пред очите на своите сътрудници. И до днес няма пълна яснота за истинската причина на поръчковото убийство на съпруга на Светлана „Цеца” Ражнатович – дали е дело на местното подземие, или е акт на отмъщение за делата на Аркан от онези години на кръв и престъпления, белязали разпада на Югославия. Но независимо от мотива Желко Аркан си остана печален символ на участието на сръбското подземие в акциите срещу мирното население на Босна като част от политиката на етническото прочистване и гоненето на мюсюлмани и хървати от родните им места.
Аркан обаче беше само едно оръжие или инструмент на политиката, която другите от снимката убедено формираха и следваха през 5-те г. братоубийствена война (1990–1995), когато бе подписан Дейтънският мирен договор. През цялото това време Момчило Краишник бе на върха на пирамидата на властта в Република Сръбска.
В началото на 90-те години на миналия век, когато разпадът на СФРЮ се виждаше с просто око, Краишник заедно с доживотния затворник Радован Караджич създадоха Сръбската демократична партия, най-влиятелната сила сред босненските сърби. В продължение на 5 г. (1991–1996) Краишник е председател на парламента на Република Сръбска и в това си качество водеше делегацията на преговорите в Дейтън. На първите следвоенни избори през 1996 г. Краишник е избран за сръбски представител в колективното ротационно Председателство на Босна и Херцеговина, което трябваше да ръководи републиката съгласно договореностите от Дейтън.
По това време започна търсенето на Радован Караджич от международното правосъдие и когато лидерът на босненските сърби се укри, Краишник пое ръководството и на партията, и на Република Сръбска. Малко по-късно влезе в конфликт с Биляна Плавшич, президента на републиката, която с помощта на тогава младия опозиционен лидер Милорад Додич, сега е лидер на Република Сръбска, го накара да се откаже от активната политика. Година по-късно, през 1997 г., Момчило направи опит да се върне обратно в Баня Лука и да се впише в постдейтънското управление на Република Сръбска, но бе изритан от протестите на хората, които виждаха в негово лице един от хората, виновни за престъпленията по време на войната. Участието му в последвалите избори бе катастрофално и той се оттегли и физически от публичния живот.
В продължение на 3 години Краишник бе само лош спомен. Той се криеше в къщата на родителите си, когато през април 2000 г. френски командоси го откриха и задържаха, препращайки го в Хага, за да бъде изправен там пред следователите и прокурорите от Трибунала за престъпленията срещу човечеството в бивша Югославия. Така започна съдебната сага на един от най-силните политици в Република Сръбска в предвоенния и военния период. Тя не се различаваше много от тези на другите ръководители от Баня Лука, изправени пред Трибунала. Шест години след задържането му, през 2006 г., му бе произнесена присъда от 27 г. затвор заради „престъпления против човечеството, включващи убийства, преследване на политическа, расова и верска основа, депортация и нечовешко отношение”, но не и за геноцид.
След обжалване на присъдата през 2009 г. тя бе намалена на 20 г. затвор. Обвиненията за убийства бяха свалени, но като основна вина на Краишник остана участието му в политическия елит на Република Сръбска и най-вече активното му присъствие в реализацията на политиката на гонения и преследване на босненските мюсюлмани и хървати от териториите, в които живеят. Бяха доказани насилствени депортации на мюсюлмани и хървати в 10 общини от април до декември 1992 г., които Краишник е ръководил или участвал пряко. След обявяването на присъдата Краишник е прехвърлен в специализиран затвор във Великобритания, откъдето е освободен 13 г. по-късно, след като излежава две трети от наказанието. Връщайки се обратно в Босна, е посрещнат като герой от хората в Република Сръбска, а самият той продължава да твърди, че е невинен и че е станал жертва на международната общност, която чрез Трибунала в Хага несправедливо е хвърлила вината за жертвите и гоненията през 1990–1995 г. само върху сърбите.
Краишник не се и опита да се върне в политиката, но пък основа Сдружението „Създатели на Република Сръбска”, обединило повечето военни от онова време и считано за близко до сегашния лидер на сърбите в Република Сръбска Милорад Додич. Стигна се и до скандал, когато Краишник от името на Сдружението подписа споразумение с политическите партии в Баня Лука, с което се настояваше за финансови компенсации на първите представители в републиканската Скупщина, членовете на правителството и тримата сръбски представители в ротационното Председателство на БиХ. Първи реагираха тъкмо членовете на Сдружението – бившите военни, вече демобилизирани, както и семействата на загиналите по време на войната, защото видяха поредната несправедливост, чрез която се прави опит със задна дата да бъдат „възнаградени” политическите фигури, а не хората, които изпълняваха дълга си като военни. По-късно повечето политически партии оттеглиха подписа си под това споразумение, но симптоматичният скандал бе налице.
И като в лош парадокс тъкмо заразата с коронавируса, причинила смъртта на един от антигероите на войните при разпада на СФРЮ, даде да се разбере, че лошият спомен от онези жертвени времена все още не е заличен докрай. Щом като сегашният лидер на Република Сръбска и член на Председателството на БиХ Милорад Додич определи Краишник като „един от основателите на Република Сръбска, голям патриот, пожертвал най-голямата част от живота си за създаване и оцеляване на Сръбска”. Колко ли скелети още крият гардеробите…
