На „Шабла” ще водим огън и със ЗРК „Волхов“.
– Г-н полковник, тази година ученията на полигона „Шабла” преминаха без участието на ЗРВ. Тогава началникът на отбраната съобщи, че голямото изпитание за вас ще е догодина. Затова бихте ли съобщили какво предстои?
– От 1 юли 2012 г. Зенитният полигон на Военновъздушните сили – „Шабла”, е организационно подчинен на 1-ва зенитно-ракетна база (1 зрб) и е едно от формированията от състава й. Всички тактически учения с бойни стрелби (ТУБС) или други мероприятия, провеждани на полигона оттогава до днес, неизменно се осигуряват от полигонната команда. Независимо дали стрелят ВВС, СВ или ВМС.
Разбира се, нашите войски са по-забележими, когато участват в стрелбите с основния си арсенал – големите и по-атрактивните зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) на въоръжение в дивизионите ни. През 2021 г. на полигон „Шабла” е планирано ТУБС, в което ще вземат участие зенитно-ракетни дивизиони от състава на 1 зрб, въоръжени със ЗРК С-75М „Волхов”, С-125М „Нева” и „Куб”.
– Ще има ли новости в сценария за тяхното провеждане?
– Една от новостите е, че комплексът „Волхов” отново ще води огън по мишените на полигона наравно с останалите ЗРК. След 2011 г. той участваше в стрелбите там само в качеството на мишенен комплекс, от който са изстрелвани скоростни аеробалистични мишени. Надяваме се стрелбите с него да са успешни и комплексът за пореден път да докаже, че има място в системата за ПВО на България.
От командването на ВВС има желание и да проведем съвместна стрелба с наши ЗРК „Куб” и американски Avenger, както направиха формированията за ПВО на Сухопътни войски през м.г. Тогава техни комплекси „Оса” извършиха съвместни пускове с щатските разчети. Това би ни позволило да водим огън по нова цел – мишена, предоставена от САЩ, която има по-различни характеристики от българските.
Амбицирани сме да осъществим и стрелба по надводна цел. Разполагаме с такава мишена, наречена „Морско конче”, която може да бъде поставена на 13–15 км навътре в морето, и да проверим възможностите на разчетите на зенитно-ракетните комплекси за нейното поразяване. Този вид стрелба на ЗРК периодично е отработвана от ЗРВ до 90-те години на миналия век. Чрез нея се тренира противодействие на морски десант.
– Какви са перспективите за модернизацията на ЗРВ в близък план и в обозримо бъдеще?
– Съгласно заповед на министъра на отбраната от май 2019 г. е създаден екип за управление и изпълнение на проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси”. Съвместно с командването на ВВС е разработена и утвърдена концепция за развитие на способности за зенитно-ракетно прикритие. Заложеното там трябва да се реализира в близка перспектива.
Офицери от управлението и формированията на базата присъстваха на презентации на ЗРК в страната и в чужбина на израелски и френски компании. Запознаха се с възможностите на различни комплекси със средна и близка далечина на действие, каквито се планира да бъдат придобити за модернизирането на родната система за ПВО. Те са напълно адекватни на съвременните предизвикателства и оперативно съвместими със системите на партньорите ни от НАТО и биха удовлетворили нашите нужди и изисквания. Надяваме се процедурата да бъде открита колкото се може по-скоро. В същото време и руски компании през м.г. презентираха възможности за ремонт на съществуващите ЗРК. В този контекст мога да споделя, че през м.г. представители на концерна производител на комплекса С-300 извършиха проверка на състоянието му и изготвиха становище за удължаване на ресурса и процеса на експлоатацията му. Очаква се да бъде сключен договор за доставка на резервни части, попълване на ЗИП-овете, обслужване на техниката и въоръжението. Ако това се осъществи, ресурсът на този ЗРК ще бъде удължен с 5 години.
Всички ЗРК на въоръжение във формированията на 1 зрб са напълно функционални, боеготови и носят планово бойно дежурство. На този етап, до придобиването на нов ЗРК, няма проблем да продължим тяхната експлоатация, както правят партньорите от Алианса, притежаващи такива системи.
– Има ли незаети щатове в системата на ЗРВ?
– Базата не се отличава от другите формирования на армията, ние също сме засегнати от проблема с недокомплекта на личен състав. Но продължаваме да работим, макар и в тези условия. Това не е прецедент за нас. Още в края на 90-те години имаше страшно големи некомплекти от наборни войници. По щат тогава в дивизионите имахме до 50–60, а реалното попълнение беше до 15 войници. На ниво ръководство на МО и на отбраната вече бяха взети мерки – повишаване на заплатите, по-често провеждане на конкурси, отварянето на армията към обществото с водене на занятия от наши инструктори в училищата и с кампанията „Бъди войник“. Само преди дни участвахме в откриването на тазгодишната кампания в Добрич с техника и личен състав. Като структура на некомплекта само ще спомена, че той е най-голям при войнишките длъжности и в нашите формирования край София. Във формированията по-далеч от столицата некомплектът е по-малък и има доста повече желаещи да работят в тях. Причините за некомплекта в София са чисто икономически, тук има доста повече компании, които дават по-добри заплати и условия. На последните конкурси забелязвам обратна тенденция – момчета, които са работили преди време в армията и са напуснали, започнаха да се връщат. Положително повлия и оптимизираната процедура, позволяваща вече незабавно назначаване на одобрените кандидати.
– Предвиждате ли конкурси за попълването им?
– През тази година със заповед на министъра на отбраната са обявени 216 войнишки длъжности във ВВС за приемане на военна служба. От тях 134 са обявените войнишки длъжности във военните формирования на ВВС в Божурище, София, Медковец, Банкя, Костинброд и Долна Митрополия. Те са основно за електромеханици, планшетисти, радиомеханици, радиотелеграфисти, шофьори, помощник-готвачи, охранители и др. Кандидатите трябва да кандидатстват чрез структурите на Централното военно окръжие до 30 октомври 2020 г. Конкурсът ще се проведе във военните формирования на ВВС в периода 11–29 януари 2021 г.
– Г-н полковник, колко години служба имате в ЗРВ? Кой е най-яркият спомен, който няма да забравите?
– Завърших пълния 5-годишен курс на специалността „Зенитно-технически части за ПВО на страната“ през 1990 г. в бившето ВНВАУ „Г. Димитров“ в Шумен и започнах службата си в зенитно-ракетен дивизион в района на София. Преди няколко седмици с моите съвипускници отбелязахме 30 години от завършването на нашия випуск „Шипченски”. През този дълъг период съм преминал през длъжностите от старши техник до НЩ и командир на дивизион, зам.-командир по техниката, зам.-командир и командир на 1 зрб. Имам зад гърба си много бойни стрелби на зенитен полигон „Шабла“, участия в международни учения и тренировки в различни части на страната, обучения във Военната академия в София и Националния университет по отбрана на КНР в Пекин. През тези години съм бил свидетел на много интересни моменти. Но едно от големите ми предизвикателства беше, когато издържах изпитите и бях избран за обучението в Китай. Освен срещата с един различен свят там имах възможност да се запозная с военни от различен ранг и от най-различни краища на планетата, от които мнозина със сериозен боен опит. Установих, че школовката и визиите ни са много сходни и независимо от пагона изпитваме еднакви „ученически” емоции. И до момента съм благодарен на генерал Димитър Петров, който преди мен беше ходил на обучение в Китай, че ме ориентира какво да очаквам там. Така отидох на 90 процента подготвен.
