Френският президент Еманюел Макрон призова колегата си Лукашенко да подаде оставка. Това стана ден преди срещата му с беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска във Вилнюс във вторник. На нея Макрон е обещал да направи всичко възможно, за да помогне на опозицията с преговорите на фона на настоящата политическа криза в страната и „за освобождаването на политическите затворници“, според думите на Тихановска след срещата.
Светлана Тихановска беше кандидатът на опозицията за президент на Беларус на изборите на 9 август и получи 10 на сто от вота. Тя напусна страната и отиде в съседна Литва, след като Лукашенко беше обявен за победител на изборите и започнаха репресии срещу започналото протестно движение.
Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел също се обяви против Лукашенко и в сряда потвърди, че ще се срещне с Тихановска. Канцлерът заяви, че се възхищава на смелостта на жените, които излизат на улиците на беларуските градове, и добави, че Германия не признава резултатите от президентските избори и се обявява за начало на национален диалог в Беларус без външна намеса. Не признаваме избирането на президента Лукашенко, призоваваме го да започне диалог със собствения си народ, без намеса на Запада или Изтока, каза Меркел.
В същото време Великобритания и Канада наложиха санкции срещу Беларус. На Обединеното кралство са срещу президента Александър Лукашенко, най-големия му син Виктор, вътрешния министър на страната и още петима високопоставени представители на беларуските власти. Санкциите включват конфискация на активи и забрана за влизане на територията на Великобритания. Външното министерство на Канада също обяви налагането на санкции срещу Лукашенко и други негови съратници, сред които са министърът на вътрешните работи Юрий Караев и шефът на ЦИК Лидия Ермошина, както и синът на Лукашенко Виктор.
Европейският съюз обяви, че Лукашенко не е легитимен президент на Беларус и полагането на клетва е директно срещу волята на хората. Външните министри на ЕС започнаха да обсъждат въпроса с налагането на санкции за Беларус в края на август. Планираше се ограниченията да засегнат 40 души от ръководството на страната, причастни към насилието след изборите. Кипър обаче наложи вето върху решението на външните министри на ЕС за налагане на санкции на Беларус, предаде „Ройтерс“. Страната направи това с аргумента, че са нужни и мерки срещу Турция заради спора за газовите находища в Средиземно море.
Въпросът с Беларус бе обсъден и на състоялата се среща на върха на министрите на ЕС в четвъртък.
