доц. д-р инж. Георги Маринов
След завършване на полско-съветската война през 1921 г. полската армия била въоръжена с около 22 вида пушки, главно руски, френски, австрийски и немски. Те използвали различни видове боеприпаси. Такава комбинация създавала редица неудобства при експлоатацията и ремонта на оръжията, както и при снабдяването с патрони.
Първоначално имало идея в полската армия да се приеме на въоръжение френската пушка Lebel М 1886, но тя била изоставена поради моралното остаряване на конструкцията на това оръжие към тогавашния момент.
По-късно било решено да се приемат пушките Mannlicher M1895 или Steyr M 1912 Mauser. Ситуацията обаче се променила коренно, когато конференцията на посланиците на Великобритания, Италия и Япония, акредитирани в Париж, и френският министър на външните работи от 10.03.1921 г. решила да прехвърли в Полша машини, оборудване, документация и големи запаси от суровини от бившия пруски Кралски арсенал. Полша получила над 1000 струга и други машини, необходими за производството на пушки и карабини. Те били доставени през 1922 г. в държавния оръжеен завод Fabryka Broni в гр. Радом и в Państwowa Fabryka Karabinów в гр. Варшава, които се явявали като най-крупни производители на оръжия в страната.
Това били част от ограниченията, наложени на Германия от Версайския договор. На тази конференция посланикът на САЩ присъствал като наблюдател, защото Съединените щати не били официална страна по Договора от Версай.
С придобиването на този „подарък” Полша бързо организирала производството на пушки и карабини Mauser.
За кратко време били произведени опитните образци и било организирано тяхното изпитване. По данни на някои литературни източници до 1924 г. във варшавския завод били изработени около 22 000 пушки, а до 1931 г. тяхното количество достигнало до 190 500 бр. В периода 1927–1931 г. в заводите в гр. Радом били произведени около 158 000 пушки и карабини, а до 1939 г. производството нараснало до 264 000 бр.
През 1934 г. полското военно ръководство решило да започне производство на пехотна пушка с обозначение Wz.98a на базата на немската Mauser 98a. Посоченият модел имал усъвършенстван мерник, разграфен за стрелба на разстояние 2000 м, и подобрено закрепване на щика. По отношение на закрепването на щика бил отчетен недостатъкът на Mauser 98, при който щикът нямал необходимата устойчивост и се чупел при удар в твърди предмети.
Пушката използвала патроните 7,92х57 mm Mauser. Имала дължина 1250 мм при дължина на цевта 740 мм. Масата била 4,4 кг в незаредено състояние. Вместимостта на магазина била 5 патрона. Куршумът се изстрелвал с начална скорост 880 м/с.
До избухването на Втората световна война през 1939 г. полските производители успели да изработят около 44 500 пушки Wz.98a. Те се явили като основно оръжие на полската армия през войната Трофейните полски пушки от този модел постъпвали и в немската армия с обозначение Gewehr 299 (p).
За нуждите на специалните подразделения била изработвана карабина с обозначение Karabinek wz.29. Тя била снабдена с типичния маузеров болтов затвор с два бойни упора. Магазинът имал вместимост 5 патрона, разположени шахматно.
Карабината имала дължина 1100 мм при дължина на цевта 600 мм. Не се различавала по устройство от пушката Wz. 98a с изключение на габаритните размери и мерника, който бил обхванат от дървената наставка и нанесеното разграфяване за стрелба на разстояние до 2000 м. В сравнение с немския образец полският имал някои съществени предимства. Например корпусът бил по-масивен и по-здрав.
Затворът също бил усъвършенстван, като била повишена неговата надеждност. Цевта била скъсена с около 75 мм, но това не се отразило на далекобойността на оръжието. Много метални части били изработвани чрез щамповане, което намалило производствените разходи. За изработване на цевите била използвана стомана с повишена износоустойчивост което увеличило нейния експлоатационен ресурс от 6 хил. на 10 хил. изстрела.
При Wz. 98a цифрите били нанесени от дясно на вертикалната стена на мерника, докато при Karabinek wz.29 те били нанесени само върху подвижната планка. Изработвана е в държавния оръжеен завод Fabryka Broni в гр. Радом.
Трофейните карабини от полската армия постъпвали на въоръжение във вермахта с обозначение Gewehr 298 (p).
Когато на 1 септември 1939 г. Полша е нападната от Германия, полската армия е въоръжена основно с пушки и карабини, произведени на базата на немската Mauser 98а. Това обаче не се отразило сериозно върху бойната мощ на пехотата.
Наред с немските маузерови образци била изработвана и карабина с обозначение Karabinek wz. 91/98/25. Многото цифри се разчитат по следния начин: „Карабина, получена от руската пушка модел 1891, предназначена за 7,92-мм патрони на пушката Mauser M 1898, като преработката е приета на въоръжение през 1925 г.”.
Karabinek wz. 91/98/25 била получена чрез скъсяване на руската пушка „Мосин” М 1891 в карабинен вариант. Преработка била извършена на 120 хил. пушки, които към януари 1919 г. съставлявали около 20% от използваните пушки в полската армия.
Друга причина за извършената преработка била свързана с решението за приемане на въоръжение на немската пушка Mauser М 98а. Това обаче не могло да стане толкова бързо поради забраната на Германия да произвежда армейско оръжие след Първата световна война.
Преработката продължила в периода от 1924 до 1927 г. Цевта на новия модифициран вариант била с 200 мм по-къса от тази на стандартната руска пушка.
Карабината била предназначена за патрона 7,92х57 mm Mauser, което, естествено, наложило замяна на патронника, затвора, мерника, ложата и дървената наставка над цевта.
В специализираната литература се отбелязва, че били преработени около 77 хил. пушки в карабини, които постъпили на въоръжение в кавалерийските, в жандармерийските и в инженерните подразделения, както и в артилерията.
