Подновеният конфликт между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах навлезе в деветия си ден. Двете страни си отправят взаимни обвинения за целенасочени атаки срещу области с цивилно население, след като през уикенда боевете излязоха от границите на отцепилия се от Азербайджан регион, който е населен и управляван от етнически арменци.
До този момент конфликтът взе над 220 жертви и от двете страни, сред които и голям брой цивилни.
Докато Ереван твърди, че азербайджанската армия е подложила на ракетен обстрел столицата на анклава Степанакерт, то Баку съобщи, че въоръжените сили на Армения са подложили на масиран обстрел няколко града, сред които гъсто населения Гянджа, където се съобщава за загинал човек.
През уикенда арменският министър–председател Никол Пашинян обяви, че е готов да седне на масата за прегори, но намеренията му бяха посрещнати с ултиматум от азербайджанския президент Илхам Алиев.
В реч пред нацията Алиев заяви, че мирът в Нагорни Карабах е възможен само ако Армения представи карта за пълното си военно изтегляне от територията и се извини на азербайджанския народ.
Последните сблъсъци около отцепилия се регион са най-тежките от 1990 г. насам, когато в рамките на година загиват повече от 30 хиляди души.
Световната общност се опасява, че ако оръжията не затихнат, то има голяма вероятност боевете да се отразят на целия Кавказки регион, през който минават ключови тръбопроводи за световните енергийни пазари.
Отделно има голяма вероятност конфликтът да въвлече в себе си и големите регионални сили, като Турция, която твърдо стои зад Азербайджан, и Русия, която във отбранителен военен пак с Армения.
