Илия ПЕТРОВ
Съсредоточавайки се върху коронавируса, сме в задънена улица за сърдечните болести, диабета, рака. Но балът с маски продължава.
Странното заглавие, напомнящо някакъв загадъчен нумерологичен код, всъщност е лесно за разшифроване. Най-малкият размер на коронавируса е 60 нанометра (60 милиардни от метъра) и това означава първото число. Ако влезете в брояча на населението в света, ще видите число, по-голямо от 7 838 340 450 души. Защото това е числото, което аз фиксирах, когато пишех настоящата статия. Последното число от заглавието е площта на земята – 510 100 000 км². На това поле се разиграва битката между коронавируса и човечеството.
Ако се загледате обаче в същия брояч, то там няма да откриете в първите пет причини за смъртността на homo sapiens монархическия вирус. И така искам да предупредя още в началото – в тази статия ще има много цифри и числа. Не съм си ги измислил. Те са ми необходими, за да очертая една мозаечна картина, един недовършен и динамичен пъзел на безпрецедентна световна криза, свързана с изобилие от статистически данни и недостиг на парадигмални изводи. Разбира се, без претенции за изчерпателност и пълна коректност на умозаключенията.
В началото на века футуролозите си задаваха въпроса, кое събитие на XXI век ще е равностойно на Първата и Втората световна война. От близо година насам вече имаме отговор. През февруари 2020 г. COVID-19 се сблъска челно с населението на земята и със световната икономика. Загубени са над 1 млн. човешки живота. Такава е статистика, която не може да обхване например племената в бразилската джунгла или населението в Северна Корея. Тоест със сигурност жертвите са много повече Стана ясно, че COVID-19 ще тласне световната икономика в най-кошмарния си сън след депресията от 30-те години на миналия век. Темповете на растеж в 50 икономики намаля драстично. Затварянето на производства и услуги, спадът на потребителските разходи доведоха до имплозия на пазара на труда, при която еквивалентът на близо 500 млн. работни места на пълен работен ден изчезна почти за една нощ. Но пък индустриалната кома намали въглеродните емисии с 5% и зарадва зелените мечтатели.
Емигрантите се готвят да се върнат по домовете си. Обединените арабски емирства ще загубят 10% от работната си ръка тази година, смята Насер ал Шейх, бивш финансов министър. Emirates, авиокомпанията в Дубай, се кани да съкрати 30% от приблизително 100 000 души персонал. Почти всички, които губят работата си в ОАЕ, са мигранти. Без работа те трябва да напуснат страната. За тези, които миеха чинии в хотели или слагаха тухли на строителни площадки, които сега са затворени, това е кошмар. Около 500 000 индийци в ОАЕ се готвят да се върнат в страната си. Пандемията очевидно потапя милиони в крайна бедност. Може да отнеме години, за да се отърват от нея, ако изобщо успеят. Те като че ли разбират предупреждението на Сорос, че бъдещето не е за всеки. Кризата ускори три тенденции. Енергично възприемане на нови технологии, оттегляне от свободно движещите се глобални вериги за доставки и тревожно покачване на добре свързани олигополи. Появиха се неологизми като, „Корономика“, „Ксиномика” и „Байдъномика”, които всъщност описват общата икономическа реакция срещу вируса – чрез държавни заеми, печатане на пари и намеса на капиталовите пазари.
Политиката окупира икономиката. Тъй нареченият „вирусен популизъм” се разраства. Хитрите режими използват коронавируса като извинение за придобиване на повече власт и ограничаване на парламента. Според журналиста Мат Пърпъл COVID-19 означава 80 млн. пощенски гласа на предстоящите избори в САЩ, като и двете страни отсега са наели армии от юристи, за да оспорят резултата. В разгара на епидемията много американци са притеснени, че през ноември може да се възвести конституционна криза. От февруари насам всяка от страните избра собствена стратегия за справяне с проблема. Правителството на Ирак например изобщо се отказа да налага социално дистанциране или носене на маски (някои мъже там смятат, че маските са обида за мъжествеността им). Швеция и Нова Зеландия са класика в жанра на противоречиви действия, които впрочем може да се окажат двата полюсни подхода на цялото човечество.
В бъркотията с лоши новини около COVID-19 трудно може да се види „сребърната подплата”.
Хората започнаха да живеят по-скромно насочват се към малки градове, където разходите за жилище са по-ниски, тъй като няма нужда да пътуват. Посещават дистанционно часовете по йога, а британците се явяват дигитално в съда. Връзките в семейството се автономизират. Мъжете имат по-малко извинения за пренебрегване на домакинството или грижите за децата, защото не е задължително да посещават офиса. В известен смисъл това е връщане към нормалното. До XIX век повечето хора са работили в домовете си или в близост до тях. Тоест статистиката съдържа както добри, така и лоши новини. Леченията и лекарствата правят COVID-19 по-малко смъртоносен. И обществата разполагат с инструментите за контрол на болестта днес. Неизвестно е дали и утре. Нямам намерение да очертавам края на света, защото не коронавирусът ще го причини. Тепърва ще се акумулират събития и ще възникват нови изненади и предизвикателства, с които трябва съвместно да се справяме. Оптимизмът на „сребърната подплата”е ободряващ механизъм, но не мога да не припомня една станала вече легендарна история, разказана от Сал Фаренга, гробар в Бронкс. До април тази година много жители на Ню Йорк никога не са били чували за малкия остров Харт. В пика на епидемията Сал Фаренга прави три пъти повече погребения от обичайното и е принуден да откаже на 50 опечалени семейства на ден. Ако видите от въздуха снимка на гробището на о. Харт в този период, ще се потресете от гледката, защото то прилича на войнишко, а не на цивилно. Богатите държави дълго време изграждаха култури, склонни да премахват смъртта от погледа си, премествайки я в болниците и дори премълчавайки я като тема на учтив разговор. Сега пандемията подтиква хората в богатия свят да възприемат отворените и прагматичните подходи към смъртта, които са по-характерни за развиващите се страни. В тях бедността, лошото здравеопазване, опасните пътища и въоръжените конфликти държат хората в близки отношения с коронованата „дама с косата”. Старостта също е изведена от вкъщи. Преместена е и скрита в старчески домове, където по време на пандемията беше най-страшно.
След 20 години половината европейци ще са над 60 и е добре, ако отсега помислим по този въпрос.
Много преди 2020 г. учените са се опасявали, че зоонозно респираторно заболяване може да дойде от Азия и да се разпространи в световен мащаб. Но едва ли някой е предвидил последствията. При най-сложното моделиране тогава се предполага, че пандемията, сравнима с испанския грип от 1918 г., може да убие 71 млн. души по целия свят и да намали 5% от Брутния глобален продукт (БГП). Броят на жертвите от COVID-19 засега е далеч по-нисък, но ударът върху БГП е по-жесток. Според прогнозите на МВФ до края на 2020 г. световната продукция може да бъде с около 8% по-ниска, отколкото би била без пандемията. Вместо ръст с около 3% ще има спад с около 5%. За сравнение, през 2009 г. „голямата рецесия“ сви световната икономика само с 0,1%.
Светът изживява шок. Тревожността увеличава шеметно броя на психотерапевтите. Витае духът на някакъв неумело прикриващ се апокалипсис – човечеството никога не е страдало от липса на въображение. През Средновековието апокалипсисът е бил очакван буквално всеки ден. Неслучайно Адриан Улдридж, колумнист на The Spectator, сравнява социалните нрави през 2020 г. с обзетото от чума Средновековие.
Все пак сегашният вирус с големина между 60 и 200 нанометра (той вече не е сегашен, защото е претърпял 1234 мутации на първия коронавирус), ще загуби войната срещу населението на света което на година расте с 50 млн. на площ 510 100 000 км² . Новото битие на човечеството обаче ще се разиграва на фона на друг декор. Само няколко щрихи от него.
Коронавирусът прави почти невъзможна идеята за световно правителство.
Да очакваме, че човешките състрадание и разум ще надделеят над егоизма и емоциите е твърде лекомислено. Елитът ще намалее като численост, но дистанцията между него и средната класа ще се увеличи чувствително. Средната класа ще се свлича надолу и ще се увеличава нисшата класа. Тя ще бъде държана от елита на „каишките” на социалните помощи, за да бъде оставен на мира.
Изолацията от принудителна ще се превърне в естествена. Някои хора ще продължат да носят маски до края на живота си. За всеки случай или по навик. Науката, и медицината в частност, ще достигнат границите си. Въпреки усещането ни, че познанието ни за макро- и микрокосмоса расте експоненциално. Лекарите и пациентите ще се заклещят в заблуждението, че всеки страда от нещо и че всеки от всичко може да бъде излекуван.
В същото време макар да знаем много, съсредоточавайки се върху коронавируса, сме в задънена улица за сърдечните болести, диабета, рака. Надпреварата за намиране на ваксина срещу COVID-19 ще бъде по-интензивна и непочтена от всякога (бързата наука е почти винаги лоша наука), като всички състезатели ще се опитват да скрият национализма на ваксините зад себе си. Не е ясно обаче геномите на различните раси и народности как реагират и дали опитът на една страна и ваксината, изработена от нея, могат да са универсални. Ние не знаем на колко вълни ще се възобновява вирусът, не знаем фабулната му линия и това незнание поставя на кръст постиженията на медицината. Връщането към света такъв, какъвто го познавахме и с който бяхме свикнали, категорично ще е невъзможно. Така че „балът с маски”, организиран от коронавируса с човечеството, продължава.
