доц. д-р инж. Георги Маринов
През 1873 г. в САЩ бил разработен унитарен патрон с обозначение .45-70-405 с централно възпламеняване (с капсул в централната дънна част на гилзата). Той бил зареден с около 4,5 г димен барут и снаряден оловен куршум с маса 26,2 г Калибърът му в метричната система бил 11,43 мм. Патронът бил предназначен за нова пушка, получила обозначение Springfield Model 1873.
Пушката била еднозарядна. Затворът се отмятал напред и нагоре като при „Бердана” № 1. Това създавало известно неудобство при презареждането, тъй като повдигнатият затвор закривал бойното поле от погледа на стрелеца. Предната горна част на затвора била свързана шарнирно с горната задна част на патронника на цевта. В задната част на блокчето на затвора била разположена ключалка, с която се заключвал затворът при изстрел. Това се осъществявало с помощта на ударното чукче, което в крайно предно положение затискало ключалката и не позволявало отварянето на затвора.
Зареждането ставало при полувзведено положение на ударното чукче. При това положение затворът се отмятал напред, откривайки достъпа до патронника. Патронът се поставял ръчно в патронника, след което затворът се затварял, а ключалката се поставяла в заключено положение.
Ударното чукче се поставяло в задно крайно положение и при натискане на спусъка то политало напред и нанасяло удар върху възпламеняващата игла. Конструкцията не позволявала произвеждане на изстрел при непълно затворен затвор и незаключена ключалка.
След произвеждане на изстрел и отваряне на затвора се задействал екстрактор, който извличал изстреляната гилза от патронника в цевната кутия, откъдето могла да се отстрани ръчно.
Пушката била снабдена с цев с дължина около 830 мм, която осигурявала изстрелване на куршума с начална скорост 410 м/с и дулна енергия около 3000 джаула. Мерните прибори били разграфени за водене на огън на разстояние до 1000 м, но реалната ефективна далекобойност била около 400–500 м.
Пушката Springfield Model 1873 била първата масова пушка със задно зареждане, която постъпила в пехотата и в кавалерията на американската армия. До 1894 г. били изработени около 500 хил. пушки, които били основното оръжие срещу индианците от „дивия запад” и местните бандити.
През 1900 г. на държавния арсенал на САЩ в гр. Спрингфилд било възложено разработването на нова пушка за американската армия. Тя трябвало да замени използваните дотогава морално остарели Springfield Model 1873, Krag Jorgensen М 1892 и Krag Jorgensen М 1898, които отстъпвали по огнева мощ на немските пушки Mauser Американските конструктори, високо оценявайки качествата на немските „маузери” от това време, използвали множество технически решения в новата си разработка, разбира се, срещу заплатен патент. Така през 1903 г. била представена новата пушка с обозначение Springfield М 1903, която по-късно станала известна като US Rifle, .30 caliber, Model of 1903.
Пушката била разработена на базата на нов патрон с обозначение Сartridge, ball, .30 caliber, M1903, или както по-късно става популярен .30-03. Той имал тъповръх куршум с маса 14,2 г и дълга бутилкообразна гилза. При изстрел куршумът излитал с начална скорост 670 м/с, която е с около 100 м/с по-голяма от куршума, изстрелян от пушката Krag Jorgensen.
Springfield М 1903 представлявала магазинна пушка с ръчно презареждане. Била снабдена със затвор, основан на патента на фирмата Mauser с някои изменения. Задният упор при заключен затвор се разполагал не вертикално, а хоризонтално. Изхвъргачът бил значително намален по дължина Направляващата за пачката на патроните била уширена.
На лявата страна на цевната кутия бил закрепен ограничител на хода на затвора. При неговото включване затворът извършвал непълен ход, който бил достатъчен за изхвърляне на изстреляната гилза, но възпрепятствал постъпването на нов патрон от магазина. По този начин пушката трябвало да се пълни патрон по патрон, което се считало за нормално при воденето на огън с нисък темп. Когато се налагало интензивно обстрелване на противника, ограничителят се изключвал и патроните бързо постъпвали от магазина.
Магазинът имал вместимост 5 патрона с шахматно разположение на патроните в него. Пълненето ставало с помощта на пачка при отворен затвор.
Мерникът бил открит тип, който при по-късните усъвършенствания бил заменен с диоптричен. Мушката била разположена в предпазителна скоба.
Пушката била снабдена с иглен щик, който не се харесвал от президента Теодор Рузвелт. По негово указание около 5000 пушки били върнати от войсковите изпитвания обратно в завода за замяна на щика с такъв с клиново острие.
По това време вече немските оръжейници приели нов куршум с остър връх и малка маса Целта била да се подобрят пробивната способност и скоростта на летене на куршума.
Американските им колеги не изостанали в това отношение, като разработили също нов патрон с островръх куршум. Така през 1906 г. бил предложен патрон с калибър 7,62 мм с обозначение Сartridge, ball, .30 caliber, M1906, който станал известен и до днес с обозначението .30-06. Той имал куршум с маса 9,6 г, който се изстрелвал с начална скорост 880 м/с.
Като разновидност на пушката бил изработван вариантът с обозначение Springfield M 1903 NM, който представлявал спортна пушка с прецизно изработени детайли. През периода 1921–1940 г. били изработени около 28 900 бр. за нуждите на Националната стрелкова асоциация на САЩ.
Springfield М1903А1 М1929 бил приет на въоръжение в армията през декември 1929 г. Характеризира се с наличие на пистолетна ръкохватка на ложата.
Springfield М1903А3 М 1942 бил опростен военновременен модел, изработван в периода 1942–1945 г. Характеризира се с наличието на детайли, изработвани по метода на щамповането – спусковата скоба, задтилъка, спусковото лостче, гривните за закрепване на цевта към ложата и др.
Springfield М1903А4 М 1942 е снайперов вариант, изработван чрез подбор на образци, които при изпитванията показвали високи точност и надеждност. Те били доработвани и снабдявани с оптичен мерник с 2,2-кратно или с 2,5-кратно увеличение на целта, произвеждани във фирмата Weaver Co, или такива с 10-кратно увеличение Unertlscope. На снайперите за корпуса на морската пехота били монтирани оптични мерници 5х Lymann и 8x Unertl.
