– Г-жо Евтимова, имаме ли нужда от възрожденци, от будители днес?
– Повече от друго време имаме нужда от всеки атом талант и устрем на хора, родени под българското небе, да се съберат в един атомен реактор на напредъка. Когато сме притиснати от пандемията и ни очаква изпълнено с предизвикателства икономическо бъдеще, те ще ни помогнат да не се предадем. Тук виждам ролята на будителите. А будител днес е този, който открива таланта у другите. За да направи това, трябва да се отнася с респект към всеки един човек независимо на каква позиция е в обществото. Така отваряш мисълта му, духовния му строй към себе си. Само така ще откриеш таланта му. Като с книгата: в нея може да е заключена безценна истина за живота, прозрение за бъдещето, за Вселената. Всеки човек е такава безценна книга и будителят в сложното ни време е този, който може да я прочете. И дори книгата на своя опонент, дори враг. Будителят може да обърне неприятеля в човек, отворен за диалог. Затова са нужни точно хора с уважение и добронамереност към околните. Но будителят трябва да е с много висока подготовка в своята си професионална област. И представител на всяка професия може да е будител. Стига да умее да вижда проблясъка на талант у другите. Понякога и една добра дума натиска спусъка към светли идея и мисъл. Да бъдеш будител е да поставяш себе си зад човека с талант в една или друга област. Дори ако ти е конкурент.
– При дефицита от лидерство в света може ли хора на културата и науката да сочат пътя в обществото?
– Може би точно днес се изковават лидерите на бъдещето. Времето изисква силни нерви, характер и подготовка. Днес е време да ковем, пропуснем ли го, ще похарчим бъдещето. И бъдещите лидери сами себе си изковават. Първо, трябва да са на върховете в своята си област, да са блестящи в нея. За да им повярват другите. Но и да поставят болката на пръв план, съдбата на общността. Будителят днес не само вижда тази болка, но и я съпреживява, превръща я в част от своето кръвообращение и мисловния процес, от своето съзнание. И намира път проблемите, остри и дори да изглеждат неразрешими, да се решават, като привлече хората с възможности. Лидерът прави точно това: невъзможното – постижимо, стъпка по пътя към целта –добруването на общността. Всеки, който използва общността за личното си добруване, не е нито лидер, нито будител, а просто измамник.
– Каква цена ще платим след 30 години неглижиране на образованието, науката и културата?
– За спад в образованието е малко преувеличено, а и невярно да се говори. Има спад в нивото му, но днес има и върхови постижения в области от знанието. Да помислим за математиците, преподаватели и ученици, от силните математически гимназии в Шумен, Ямбол, Казанлък, Благоевград. Наши гимназисти печелят световни награди по физика и математика. Това не идва без подготвените учители и мотивираните ученици. Тоест в образованието има спад, но не навсякъде и при всички. Затова е наш дълг да обърнем хората отново към ценността на знанието. И трябва да спасим да не се разкъсва мостът: между даващия и получаващия знание. Трябва да внушим на младостта, че без знание, залягане над книгата и непрекъснато дълбане да научиш повече в няколкото ти дарени за това години и с подкрепата на семейството съсипваш част от себе си. И се обричаш да си като купчина пясък, която може да се използва за какво ли не. А си длъжен да използваш и обстоятелствата, за да ги превърнеш в победа, но трябва да си подготвен. Натрупаните знания никой няма да може да им отнеме. Добрият лекар ще е добър и тук, и в Европа, и навсякъде, нали. И добрият обущар, и в годините на интернет, няма да остане гладен. Ако вложиш живот в това, което създаваш. Трябват баланс и забавление, но да наклоним везните в посока труд. В Пекинския университет, където преподавах на 22-мата студенти българисти, за да учиш математика, физика, информатика или медицина, за едно място се борят от 10 000 до 15 000 човека… Каква конкуренция, която се превръща в двигател на обществото. Ние следваме по-либерална традиция, подкрепям я, но там два рода, които знаят потеклото си 10 поколения назад, съсредоточават помощта и надеждата си в едното общо дете, което имат. Знаете доктрината „едно семейство – едно дете” години наред. Ние сме по-свободни и по-щастливи в това отношение. Защото, когато имаш избор, имаш и по-голяма жар да го правиш. Няма по-голям двигател от желанието да постигнеш. Днес трябва да поощряваме точно това желание за постигане. И това ще го направят точно будителите в обществото: Ти имаш талант, ти си силен тук. А талантът е докосване от Вселената, не го загърбвай и не го продавай. Будителят е този, който ще го подкрепи, дори понякога временно да се прекърши, ще подреже ненужното, баласта, както наесен се подкастрят дърветата, за да се формират цветните пъпки и да се роди плод. Останалото е на волята на човека – да отстранява пречките по пътя си.
– А тази пандемия повече човеци ли ни направи, или повече ни отчужди, даде ли ни нов шанс?
– Тази пандемия задължително ще ни направи по-добри ученици на еволюцията. Тя дава знак, че имаме сила като общност. Когато останем сами в изолацията, принудената самота е много тежък капан на интелекта. Тя ни учи докъде можем да стигнем в своята самота. И тук отново зависи как ще разберем урока, даден ни от Вселената. Иска ми се да излезем по-дисциплинирани, а дисциплинираният човек става по-добър, спазвайки едни правила. Той създава алгоритъм, който му служи като опора в трудни времена. Като се обръща към опита, не се заключва в него, а стига по-далеч. Това ни учи пандемията: на основата на дисциплината да уважаваме неизвестността, но да не изпадаме в ужас от нея. Вярвам, че като човечество, като общност ще дадем най-доброто от себе си да открием лечението. В най-лошия случай ще разберем, че в момента има нещо по-силно от нас. Но човечеството не е родено за момента, след милиарди години еволюция днес ние преживяваме трудности, за да бъдем утре по-мъдри. Няма да избягаме от човешката си същност, пак човекът ще е сплав от добро и зло, едно врящо гърне от страсти, градивни и разрушителни. Но може би в бъдещето човечеството, ако го има, ще е по-дисциплинирано, по-организирано и по-солидарно и готово да подаде ръка на личността на кръстопът. За да не изпадне в мрака на престъпността, болката и болестта. А да поеме към физическо и духовно оздравяване. Това е COVID-19: Да тръгнем в посока оздравяване. А най-трудно е, когато се търси посоката. И тук е отговорността на будителите, на лидера – какъв пример ще даде. Кризата днес ни учи и друго – да не вярваме на лозунги, на леко хвърлени думи. Поуката е: Да подлагаме всичко на проверка. Намирам недоверчивостта за нещо много ценно. А човекът, преживял и знаещ много, не говори много. Той избягва да дава готови рецепти и предписания. Днес ще повярваме на необоримите доказателства. Красивите думи ми действат като предупредителен знак. Горчивината в истината за нещата трябва да подейства като лек в такива дни, като трамплин към неизследваните територии. Стивън Кинг цитира често: Има незаслужено забравени книги, но незаслужено запомнена книга няма. Книгата, която човечеството помни, му дава посока и кураж да пребори горчивината, която го е обвила. Предпочитам да бъдем осведомени за това, което ни заобикаля, за най-трудните неща. Докато железният канцлер Ото фон Бисмарк, един от лидерите на XIX век, е казвал: В кремвиршите, както и в политиката обществото не бива да знае какво влиза… Посоките на тълкуване са много, това е майсторлъкът и на днешните писатели и философи: Да създават творби, в които да намериш опора, независимо къде си в стълбицата на обществото. Но най-великият литературен критик за творбата си остава обществото, а за политиката – историята.
– Как ще определите днешното време?
– То е предисловие на Ново време.
