Илия ПЕТРОВ
Два призрака бродят днес из света. Поболяват го и го влудяват. Коронавирусът и вирусът на дезинформацията. Вторият вирус е по-опасен. Той може да скара Великите сили, да ги вкара в конфликт и тогава, като се сетим за Студената война, ще ни стане топло.
Дезинформацията се разпространява далеч по-бързо от „короната” и влиянието й върху човешкото съзнание е пагубно. Малцина си спомниха за испанския грип, вилнял в началото на предишния век, и то защото беше използван като аналог за сравнение с днешната пандемия. Но всеки си спомня библейската история. Змията е дезинформирала Ева. Ева е подхлъзнала Адам. И сега всички сме извън рая.
Дезинформацията не е от вчера. В Римската империя особено популярен бог е бил „двуликият Янус”. Бог, чието име е метафора за лъжата (по онова време думата дезинформация не е съществувала като термин, но практикуването й е било факт). Обикновено Янус се изобразявал с две лица, гледащи в противоположни посоки. На него е кръстен месец януари. Макар че бил бог на началото и края и на отворените и затворените врати, в Янус са вярвали и тъй наречените делатори – доносчици и клеветници.
Професията римски дезинформатор преживява разцвета си по времето на Октавиан Август и Тиберий. Делаторите са привличани от различни класи на обществото: патриции, конници, роби и дори философи. Обектите на техните атаки са богатите и политическите съперници на императора. Към всички наказателни обвинения редовно се добавя и обвинение в държавна измяна. Защото най-добрият начин да се справиш със съперника си до ден днешен е да го обявиш за враг на империята или на държавата.
Марк Антоний е жертва на делатор. Октавиан прочита в римския форум фалшивото писмо, с което Антоний завещава цялото си имущество на Клеопатра и техните деца. Една четвърт от стоките на обвиняемия, дори ако той се самоубие, отиват при делатора. Професионалните делатори са натрупвали огромни богатства.
Повечето от доносите са били чиста лъжа Както сами разбирате, става дума за пари. Както тогава, така и сега.
Съвременната дезинформация за разлика от „двуликия Янус” има много лица и по време на пандемията преживява ренесанс. Слух, клевета, компромат, цензура, интерпретация, провокация, активно мероприятие, фалшива новина, финансова пирамида, рекламна кампания на нерегламентиран продукт, хибридна инвазия и няма да изброявам повече. Явно демокрацията освен всичко друго е и правото да бъдеш лъган.
Липсата на информация също е дезинформация. Само преди 30 години хората в цяла Източна Европа и Съветския съюз изобщо не знаеха какво се случва отвъд „желязната завеса”. Информацията ни се даваше като комка, прецедена през комунистическата цензура. Днес информацията се стича около нас и ние все още не можем да отсяваме фалшивата от истинната. Откриването на истината на планета от близо 8 млрд. души е невъзможно. Ние не сме проектирани да обработваме такива обеми от данни.
Лъжливата информация и коронавирусът са като бинарно оръжие. Когато няма вирус, може да съществува дезинформация, че има. Когато има вирус, дезинформацията го отрича. Отново става дума за пари и влияние. Опасността от масова истерия и предизвикване на стаден рефлекс в тълпата може да се окаже социално по-застрашаващо от коронавируса в дългосрочен психологически план. Колко им трябва на хипохондриците, за да се възпалят? Ако чакаш края на света, рязко се нуждаеш от информацията за този край. И може и да го дочакаш. В психологията това се нарича „когнитивен дисонанс”. Можеш да възприемеш каквато и да е дезинформация, стига тя да е в унисон с дълго формиралите се вътрешни нагласи. И обратното – да отхвърлиш вярната информация, понеже някак си не ти пасва.
Спорно е дали трайните масови психози не са взели повече жертви от вирусите. Или някои религии? Преди ерата на Кемал Ататюрк в Турция е бил наказван всеки, който не е вярвал, че вирусите са създадени от Аллах и само той може да ги премахне. Християните в Абисиния виждали в чумата сигурно средство за изпитание, изпратено от бога, за да постигнат спасение, и здравите се увивали с покривалата на чумавите. А пък свети Рох се излекувал от чумата благодарение на парче хляб, което му донесло едно куче, и станал покровител на болните от чума. Както споменах в началото, нищо ново под слънцето на дезинформацията.
В съвременната епоха няма обща формула за „саниране” на дезинформацията, защото консумацията й е безразборна. Разбира се, че става въпрос и за култура, традиции и възпитание, но ако ние, освен да си мием ръцете, направим усилие да прочистим и съзнанието си, чрез хигиена на възприемането на информацията, много трудно съзнанието ни ще бъде промито. Източниците за информиране са много и няма как всички да са злонамерени.
Хората по света не се различават особено. Независимо от прогреса. Нямам световна извадка, но направих справка за едно социологическо изследване в България преди две години, когато още нямаше и следа от коронавируса.
60% от българите вярват, че могат да бъдат урочасани а 35% посочват, че носят червен конец. 29% вярват в съществуването на извънземни. 14%, че извънземни живеят сред хората. 19% пък са на мнение, че хората са установявали контакт с извънземни. 30%, че петък – 13-и, носи нещастие.
40 %, че черната котка носи нещастие. 73% чукат на дърво срещу нещастие. 12% посочват, че хвърлят сол за късмет. 35% все още ходят на врачки.
63% вярват в съществуването на хора със свръхестествени способности. Над 50%, че има хора, които могат да лекуват със свръхестествени способности. 40% от българите вярват в съществуването на тайно общество, което управлява света. На въпроса, дали има изкуствено създаване на болести с цел продажба на нови лекарства, 66% посочват, че вярват в това. 33% е делът на българите, които вярват в прераждането на човек. 36% – в съществуването на рая и ада.
Ако днес се проведе социологическо изследване по същите въпроси, резултатите ще са още по-ужасяващи. Това са целевите групи за дезинформиране. „Инфодемията” е особено коварна в дигиталната ера, защото електронно ние сме винаги достъпни, дори когато физически не сме. Социалните медийни платформи позволяват бързо разпространение на конспиративни теории. Второстепенна форма на убеждаване понастоящем се практикува от инфлуенсъри, които твърдят, че „просто задават въпроси”.
Те споделят антивакс (ние сме лабораторни мишки и ваксините причиняват аутизъм) и анти 5G риторика. След което имитират, че не са заели позиция нито за, нито против. Пропагандата, маскирана като философия, произвежда главозамайващ масив от дезинформация. Вирусна манипулация, политическа манипулация, умишлено невежество, антиинтелектуализъм, научно невежество. Въпросът не е дали дезинформацията винаги ще съществува, или не. Въпросът е как да се борим с нея.
Може да ви звучи еретично и екзотично, но аз твърдя, че повече от половината човечество може да бъде дезинформирано за каквото и да било. Особено когато е стресирано. Изумих се, когато близки мои приятели, които не могат да се оплачат от липсата на образование, интелект и влияние в обществото, започнаха да ме убеждават във всякакви конспиративни теории. Дори в такава, че COVID-19 съществува, за да предотврати трета световна война! Упрекнах ги, че заразяват с дезинформация хората около тях и че вместо да ги образоват, пропагандират девиантно мислене За още по-голямо мое учудване те ми обясниха, че между образованието и пропагандата разликата в действителност е само… гледната точка.
Защитата на това, в което вярваме, е в образованието. Защитата на това, в което не вярваме, е в пропагандата. След като не можах да ги предизвикам да мислят критично, не ми остана нищо друго, освен да им се подигравам. Лошото е, ще повторя, че те са като носители на вируса. Заразяват и други умове с това подобие на мисъл.
Пропагандата и дезинформацията са убеждаване без съгласие. Всъщност, предлагайки нови версии на „факти”, техните автори се опитват да скрият, че изобщо ни убеждават. Тези форми на комуникация правят умозаключения, основани на манипулация, а не на разум. Пропагандата и дезинформацията създават сфера, в която недоверието е признак на нелоялност вместо на споделен опит за търсене на истината. Така се формират култове. Хората, които най-много се нуждаят от достоверна информация, е най-малко вероятно да я потърсят. Изглежда, че те или не осъзнават, че грешат, или просто са прекалено вкоренени в своите убеждения и не искат те да бъдат променени.
Ако днес ни хакнат с дезинформация, че извънземните са кацнали в Америка, както през 1938 г. (по романа на Орсън Уелс), или че АЕЦ „Козлодуй” е аварирал, както ни избомбиха кукувците през 1991 г., процентът на повярвалите със сигурност ще е по-голям. Вярно е, фалшивите новини са като фалшивите оргазми. Бързо идват и бързо си отиват. Но след тях остава онзи привкус на нечистоплътност, така характерен за преживните животни. Тази аперцепция създава нагласата, че щом нещо се е случило наужким, може да се случи и реално.
И така, без да хиперболизираме, можем да си направим извода, че човечеството се намира в уникална ситуация. Разболява се едновременно и органично, и психично. С вируса ще се справим. Какво обаче ще се случи със състоянието на психиката ни е трудно да се каже.
„Светът е оцелял, защото се е смял” е фраза на Радой Ралин, превърнала с в клише. Да, клише е, но смехът е един от най-добрите лекове за нашата психика Задължително, разбира се, придружен със скептицизма спрямо световните конспирации и дезинформации.
Ще припомня, че Якоб Морено, основател на психодрамата, който е с български произход, предлага още през миналия век едно от изискванията за американския президент да е той да бъде професионален психолог. В унисон със смехотерепията – нищо чудно това да е и следващата поправка в Конституцията на САЩ.
