доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
В края на 90-те години на миналия век в киевското конструкторско бюро с ръководител Игор Алексеенко е разработен картечен пистолет с обозначение ЕЛФ,
с идеята да влезе на въоръжение в армията
и в силите за сигурност на Украйна. Много оръжейни експерти считат, че това е един опит да се адаптира конструкцията на израелския UZI към възможностите на украинската оръжейна промишленост. Действително при внимателен оглед могат да се намерят доста прилики, което е дало основание за твърденията, че това е един аналог на UZI и дори някои го наричат „украински UZI”.
Автоматиката на украинския картечен пистолет е основана на принципа на използване енергията на отката при свободен ход на затвора. Изстрел се произвежда, когато затворът още не е достигнал до изходно положение. Това е свързано със значително намаляване на отката, което е благоприятно при късоцевните оръжия.
Конструкторите са осигурили и допълнителна функция на затворната група. При движението си напред тя нагнетява въздух между цевната кутия и цевта на оръжието, който осигурява охлаждане на цевта. Това е особено важно при воденето на интензивен огън. Освен това, нагнетяването на въздух е свързано и с известно забавяне на движението на затвора поради оказваното съпротивление на въздуха, което е съпроводено с намаляване на темпа на стрелбата до 400-500 изстр/мин. От лявата страна на картечния пистолет е разположен превключвателят за вида на водения огън, който се достига удобно с палеца на дланта. За осигуряване на безопасно боравене с оръжието, на гърба на ръкохватката е разположен т.нар. „мускулен предпазител”. Той позволява воденето на огън само при плътно притискане с длан Пред спусковата скоба е разположена допълнителна ръкохватка, в която има отвор за разполагане на допълнителен пълнител с патрони. Разработен е и вариант, при който тази възможност отсъства.
Мерните прибори на оръжието са разположени в предната и в задната горна част на цевната кутия. Между тях, под известен ъгъл се намира ръкохватката на затвора така, че да не възпрепятства използването им. При произвеждане на изстрел ръкохватката остава в неподвижно състояние.
Картечният пистолет е снабден с метален приклад, рамената на който се прибират напред в корпуса на оръжието. В прибрано положение, оръжието може да се използва като обикновен пистолет. Разгъването на приклада се препоръчва при воденето на автоматичен огън.
Интересно е решението на конструкторите за разполагане на ключалката на пълнителя в основата на ръкохватката. Това е особено неефикасно при използване на пълнителите с голяма вместимост, които излизат извън габаритите на оръжието.
Ударно-спусковият механизъм на ЕЛФ е изграден от по-малко части в сравнение с този на израелския UZI. Това повишава неговата надеждност при използване. Цевта е с полигонални канали, което значително увеличава нейния експлоатационен ресурс.
В литературата са описани два варианта на картечния пистолет в зависимост от патроните, за които са предназначени. Вариантът с обозначение ЕЛФ-1 е предназначен за патроните 9х18 за пистолет „Макаров”. Той има маса 2,45 кг. Общата му дължина е 360 мм при сгънат приклад и 560 мм при разгъване на приклада. Дължината на цевта му е 240 мм, т.е. два пъти по-дълга от цевите на обикновените самозарядни щурмови пистолети. Използва пълнители с вместимост 25 или 32 патрона. При изстрел куршумът излита с начална скорост около 380 м/с, което му осигурява ефективна дистанция за използване до около 100 м.
Вариантът с обозначение ЕЛФ-2 използва стандартните в НАТО пистолетни патрони 9х19 (9 mm Parabellum). Той има маса 2,5 кг. Общата му дължина е 416 мм при сгънат приклад и 580 мм при разгъване на приклада. Дължината на цевта му е 240 мм. Използва пълнители с вместимост 25 или 32 патрона. При изстрел куршумът излита с начална скорост около 420 м/с.
Оръжейните специалисти, имащи възможността да изпробват двата варианта на картечния пистолет, отбелязват като положително качество опростения ударно-спусков механизъм, но в същото време не подминават изкуствено намаления темп на стрелбата. Те се основават на принципа на използването на компактните картечни пистолети, с които се цели бързото насищане на определено пространство с куршуми.
Той изисква тези оръжия да имат темп на стрелбата не по-нисък от 600 изстр./мин. В противен случай разсейването на попаденията би било прекалено голямо и съчетано с изключително ограниченото време за стрелба, оръжието може да се окаже неефективно. Може би стремежът на конструкторите е бил икономия на боеприпаси, което в определени ситуации не е оправдано.
Към настоящия момент конструкторското бюро „Спецтехника”, където са разработени вариантите на ЕЛФ вече не съществува, но това не пречи на привържениците на картечния пистолет да настояват за неговото пускане в производство и приемане на въоръжение. Те се базират на положителните становища при войсковите изпитвания и на мненията на тези, които и досега използват пробните серии на това оръжие.
Картечният пистолет „Гоблин” е разработен в същото конструкторско бюро, където е създаден и ЕЛФ. Автоматиката му работи на принципа на отката на свободния затвор. Различава се по характерния сгъваем приклад и механичните мерни прибори, повдигнати на висока основа. Мушката е в предния край на цевната кутия, а мерникът е разположен върху приклада, така че прицелен огън може да се води само с разгънат приклад. Освен това и мерникът, и мушката са свързани шарнирно към цевната кутия и приклада, и в походно положение се сгъват към оръжието.
„Гоблин” е снабден с втора ръкохватка в предния край на цевната кутия, която се използва за водене на огън при сгънат приклад. Ефективната му далекобойност е до 100 м. Картечният пистолет се изработва в две разновидности – за патроните 9х18 „Макаров” и за 9 mm Parabellum. Общата му дължина е само 290 мм при сгънат приклад и 510 мм, когато прикладът е разгънат. Темпът на стрелбата му е както при ЕЛФ – 400-500 изстр./мин. За него също се посочва, че засега не се предвижда серийното производство и приемането му на въоръжение.
