Колкото повече правила и ред, толкова по-лесно се работи, казва началникът на катедра „Анестезиология и интензивно лечение” на ВМА.
– Проф. Петров, пред какво предизвикателство Ви изправи коронакризата – Вас и колегите Ви?
– То е изпитание на личностните ни и на професионалните ни качества, на организацията ни на работа, на готовността ни за помощ и взаимопомощ между колегите. Клиниката ни се справи много добре още от самото начало, когато започна епидемията. Всички до един доброволно дадохме съгласие да работим в условията на тази епидемия. И до настоящия момент няма брожения или настроения „срещу”. Усеща се лека умора, естествено, но хората са мотивирани и работят много добре. Аз се гордея с колегите си в клиниката.
– Има ли разлика в работата ви като анестезиолози и реаниматори от първите дни на кризата и какъв опит натрупахте?
– Разликата е в това, че сега се хвърля много повече труд, защото трябваше да се отделят екипи, които да работят само с болни от коронавирус в тежко състояние. И успоредно с това да ни върви рутинната работа. Т.е. ние щатно сме определени да водим реанимация и интензивно лечение, да даваме анестезии, а сега към това трябваше да отделим екипи, които да се занимават с ковид болните. Това ни натовари повече.
– А промени ли се алгоритъмът на лечение с опознаването на вируса?
– Естествено, нашето лечение е постоянно променящо се. И в нашата специалност най-вече, в интензивното лечение, няма догми, а се реагира с промяна в лечението с всяка промяна в състоянието на пациента. Така че не бих казал, че сме започнали през пролетта по един начин, а сега продължаваме по друг. Напротив, имаме повече знания за това, как състоянието на пациентите се развива в хода на нашето лечение: кога какво да очакваме, на какво се дължи, когато не постигнем определен резултат.
– Споделяте ли този опит с колегите си от другите болници?
– Другите болници също натрупаха много опит. Ние, специално реаниматорите, поддържаме доста интензивен контакт с по-големите реанимации в по-големите градове в страната. И обменяме опит, но и всичко ново, което се появява в света, е на нашия сайт на Асоциацията по анестезиология и интензивно лечение. Имаме постоянен абонамент към британския журнал по анестезиология, както и към „Джон Хопкинс Хоспитал” и много други за новостите, които се появяват. Там например се появи информацията за лечението с хлорохин, наскоро с окончателен доклад приключи и изследването за лечението с ремдесивир.
– Какво ново научихте за коронавируса?
– Ние всъщност обобщаваме това, което имаме като резултати, за да можем да правим изводи. И един от категорично наложените изводи е, че за пациентите, които изпадат в тежка дихателна недостатъчност, лечението с апаратна вентилация е продължителен процес. Натрупахме опит по отношение на това, какво конкретно се развива в белодробните алвеоли и капиляри, в бъбречните капиляри по време на инфекцията. Как взаимодейства ходът на заболяването при пациентите с диабет.
– С миналия Ви опит като началник на ВМА и като министър на здравеопазването къде се оказаха слабите места в здравната система, но и силните качества на българските лекари през тези месеци?
– Не ми е работа да коментирам системата, има кой да прави това. Отговарям си за катедрата. А за българските лекари ще кажа, че са едни герои, всеотдайни хора. Никой не тръгна да претендира за повече пари и права, вършат си работата. Те са истинските герои, не някои по медиите.
– В началото и ВМА, и армията бяха защитени от вируса, но през есента и тази система не можа да се опази. Какви са в тази ситуация на бум на заразата в страната отговорностите на ВМА към здравето на военнослужещите?
– Те са ясно разписани в Правилника на ВМА. И военнослужещите са за нас пациенти номер едно. Ние носим тотална отговорност за тяхното здраве. Смисълът на нашето съществуване като Военномедицинска академия е заради армията ни.
– Кое от опита на ВМА години наред може да е полезно за цялата ни здравна система при криза като сегашната? Палатките например пред Инфекциозната клиника на ВМА за триаж бяха издигнати още през пролетта, а чак сега се появиха т. нар. фургони пред другите болници…
– Пирамидалната структура на управление при военните се оказва решаващото условие за преодоляване на такива критични ситуации: всяко ниво да си знае отговорностите, правата и докъде има право да взема решение. В такива критични ситуации военните структури са най-добре подредени. Това е един много добър модел за времето на генерален анализ на кризата от гледна точка на здравеопазването. Той би трябвало да се има предвид в страната, защото аз не съм привърженик на острите и тежките мерки, но в ситуация като тази в момента трябва да е ясно кой взема решенията, кой ги изпълнява, кой носи отговорността. Няма недоразумения в такива системи. В друга система може да се появят и недоразумение, и брожение. При нас това не може да се случи.
– А какво Ви показват опитът и интуицията като лекар за това, какво ни очаква и как ще се развие пандемията?
– В страната явно всички по един или друг начин ще трябва да се срещнем с този вирус. Въпросът беше това да става постепенно, за да може да издържи системата. Надявам се, че този процес ще се случи с времето. Естествено, че ще има и загуби и дано бъдат по-малко. Но като всяка епидемия и тази ще започне да затихва, но не мога да определя кога ще се случи това. На този етап всякакви прогнози могат да се окажат неточни. Мисля, че още малко и ще навлезем в плато, след което заразата ще има „объркване” с другите вируси през зимата. И надявам се напролет нещата да тръгнат в благоприятен ход. Ние си гледаме нашата работа да я вършим добре и да е в полза.
– Като военен човек Вие сте наложили в клиниката добър ред…
– Тук е установен уникален ред – в нашата структура, в нашата болница. Просто така се работи лесно. И най-важното знаете ли кое е: Че не се налага силово този ред, той си идва от само себе си, като си убеден, че този ред те ползва и че колкото повече правила и ред – толкова по-лесно е за всеки един от нас.
Д-р Николай Петров оглавява катедра „Анестезиология и интензивно лечение” от 2017 г. Между май и ноември 2017 г. е министър на здравеопазването. В предходните три години (2014–2017 г.) е началник на Военномедицинска академия
