Когато целият свят се е вторачил във Вашингтон и съпреживява драмата около президентските избори там, едни арестанти в килиите на Специализирания съд в Хага май доволно потриват ръце. Процесът срещу тях още не е започнал, стартираха само първите изслушвания и запознаване с обвиненията, но и четиримата някогашни командири от Армията за освобождение на Косово (АОК), после видни косовски политици и държавници, вече кроят планове с надеждата, че политиката ще надделее над правото.
И Хашим Тачи, и Кадри Весели, и Якуп Красничи, и Реджеп Селими, всичките четирима от т. нар. „Група от Дреница” станаха популярни след намесата в делата на бившата югопровинция Косово на хора от тогавашната американска администрация, която принадлежеше на демократите. Тачи можеше да бъде обвиняем и преди време, но нямаше да е бил издирен от тогавашния помощник-държавен секретар на САЩ Ричард Холбурк, да бъде убеден да се впусне в политическа кариера в името на създаването на суверенна и независима държава, да премине трънливия и противоречив път на политик и държавник, да стане лидер на Демократичната партия на Косово, да спечели няколко изборни цикъла и да управлява дълго като министър-председател на ново Косово, да се впусне в борба за международноправното му признаване, да води тежък и главоболен диалог с Белград в лицето на Александър Вучич като премиер. А когато Вучич стана президент, и като двама държавни глави, да се превърне в символ на борбата на бунтовническата АОК за свобода и независимост и в
емблема на новия политически елит който се създава в Прищина и ръководи страната. Колко време измина, откакто по препоръка на Холбрук свали белите чорапки и униформата в цвят каки, за да ги замени с модните тогава лъскави копринени костюми. Да, Холбрук го убеди, но трябва да се знае – убеждението бе гарнирано с уверения, че каквото и да стане, Тачи и бойните му другари, които вкупом се впуснаха в политиката, няма да бъдат съдебно преследвани за злините, извършени от тях по време на войната против сръбските власти в провинция Косово. Холбрук замина по човешкия ред – първо, вече не беше във вашингтонската администрация, където демократите бяха заменени от републиканците на Джордж Буш-младши, после почина, екипът на президента Бил Клинтън бе заменен със следващите и постепенно Косово и неговите лидери и драми останаха някак встрани. Четиримата обвиняеми, задържани на 5 ноември и спешно транспортирани със специален самолет в Хага, където веднага бяха вкарани в килиите. Които помнят други величия, изправени пред Трибунала за престъпленията срещу човечеството по времето на разпада на Югославия. Името на Слободан Милошевич е достатъчно. Заради всичко това казвам, че четиримата обвинени косовски политици, бивши командири на АОК, могат само да бъдат доволни от избора на демократа Джо Байдън за 46-и президент на САЩ. Още повече че самият Байдън като вицепрезидент достатъчно добре опозна ситуацията в Западните Балкани и в самото Косово, та сега да му бъде безразлична съдбата на „момчетата на Холбрук”. Не знам дали в луксозните килии в затвора Схевенинген арестантите имат шампанско, за да загърмят тапите, но техните симпатизанти и приятели в Прищина сигурно ще го сторят.
Другата столица, където също сигурно ще се почерпят, е Белград, където са доволни от развитието на ситуацията с обвинените косовари. Не само защото силната емблематична фигура на косовския преход и най-яркото политическо лице на новия елит в Прищина Тачи подаде оставка като президент, часове преди да бъде задържан и отведен в Нидерландия. Бяхме свикнали да казваме, че Тачи израсна много като политик от времето, когато слезе от горите край Дреница и се захвана с политика. И трябва да му се признае, че и в този случай със задържането и обвинението срещу него Тачи постъпи като истински политик Още когато бе извикан да свидетелства по делото за престъпленията на АОК, той заяви, че ако срещу него бъде повдигнато обвинение, ще подаде оставка като държавен глава, защото не иска да се изправя пред съда като действащ президент. Честта на родното му Косово го изисквала. Така и постъпи – подаде оставка, качи се в самолета за Хага, пристигна там, заобиколен от гардове и медийно внимание, и влезе в килията. Със него пътуваха и му станаха съседи още тримата му бойни другари от „онези” години.
Дори и да бъде оправдан при съдебното дирене, с политическата кариера на Тачи вече е свършено. И това не може да не радва Белград. От една страна, защото силният човек в Прищина излиза от играта, изправен пред съда с крайно тежки обвинения. Колкото и да са му добри адвокатите, колкото и политическа подкрепа да получи отвън и най-вече от старите си покровители, демократите в администрацията във Вашингтон, върху биографията му ще тегне подозрението за реално участие в престъпленията, които са му били спестени по други причини. Вярно, митологията на борбата на АОК против сръбските власти и победата над тях все още дава медийни и политически предимства на местна почва в Косово, но знае ли човек какво ще излезе при съдебното разследване, какво от строго пазените тайни от онова време ще бъде изкарано на бял свят и ще бъде лепнато на Тачи и неговите другари и приятели. Сръбският политически елит очевидно приема създадения по негово настояване Специализиран съд за Косово като закъсняла, но все пак справедлива компенсация за онези присъди, които Трибуналът в Хага отсъди и които дадоха основание да се говори за него като за „антисръбски”. След като положиха толкова усилия съдът за АОК да бъде учреден, да бъде задействан, и ето… да вкара в ареста първите обвиняеми, в Белград няма да допуснат Тачи и другите да бъдат опростени. И ще се опитват да създават представа за равен резултат в съдебната битка за престъпленията по време на разпада на бивша Югославия, да приравнят злините, причинени от Милошевич, Ратко Младич, Слободан Караджич, Воислав Шешел и другите с тези, извършени от бойците и командирите на АОК по време на войната срещу сръбските власти (март 1998–септември 1999 г.) И в евентуалните присъди на косоварите ще виждат знак на справедливост, колкото и цинично да звучи това. Но коя война не е пълна с цинизъм и подигравка с човечеството, коя?
От друга страна, арестът и обвиненията срещу Тачи, Весели, Красничи и Рустеми си е политически трус. И то такъв, който може да разклати устоите на всичко, което днес е суверенна и независима държава Косово. Това може да има последица и върху консолидираната позиция на властите в Прищина в диалога с Белград за нормализиране на отношенията помежду им. И най-вече върху моралното право тя да бъде твърда и непримирима както досега.
За да амортизира неприятното усещане от ареста, премиерът Хоти заяви, че не бива да има никакви притеснения поради факта, че в конституцията на страната подобна ситуация е предвидена и разписана, като позицията на държавен глава се заема от председателя на парламента. Както и стана. Председателката на парламента Вльора Османи вече пое задълженията си, което пък даде повод на медиите в Прищина да отбележат, че за втори път начело на държавното кормило като президент застава жена след Ариете Яхияга. Така имам още един аргумент за твърдението си, че албанците в Косово, въпреки че мюсюлманите сред тях преобладават, се държат далеч по-светски от техните сънародници в съседна Република Северна Македония, да речем.
И понеже стана дума за любимата ни Северна Македония, само да спомена, че в някои медии в Албания, а и в Скопие се прокрадва мисълта, че в следващия, втори „транш” задържани и пратени в Хага бивши членове на АОК, може да се окаже и лидерът на Демократичния съюз за интеграция и някогашен политически лидер на Армията за национално освобождение в Република Македония Али Ахмети. Върху това предстои да поразсъждаваме. Засега и без това гащите му треперят…
