Парламентите на Русия и Турция официално одобриха изпращането на миротворни сили в Нагорни Карабах, които да следят за примирието между Армения и Азербайджан. Плановете на Москва и Анкара предвиждат създаването на съвместен център за наблюдение по продължение на контактната линия.
Горната камара на руския парламент официално разреши на президента Владимир Путин да изпрати военнослужещи в Нагорни Карабах със задна дата – от 10 ноември, когато реално започнаха да пристигат първите руски войниците в размирния регион. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че според резолюция на Съвета на федерацията от 2015 г,. президентът има право да използва военна сила, но всяка продължителна операция трябва допълнително да получи и парламентарно одобрение. Москва вече обяви, че планира да изпрати около 2000 военнослужещи в Нагорни-Карабах. Засега не е ясно какви са плановете на Анкара, но Ердоган получи от парламента правомощия сам да определя числеността и обхвата на действие на турската миротворческа мисия в Кавказкия регион. Включването на Турция, обаче, провокира реакция от Франция. Страната, наред със САЩ и Русия е член на Минската група, която до скоро беше основния двигател на мирните процес в региона. Париж приветства прекратяването на боевете, но иска повече яснота за бъдещата роля на Турция в процеса за постигане на траен мир.
Договореното от Русия примирие дава на Азербайджан възможност да възстанови териториите си, загубени по време на войната с Армения през 90-те години на 20-ти век. И докато в Баку посрещнаха примирието с тържества, то споразумението провокира масови протести в Армения, които могат да доведат до тежка политическа криза в страната.
