В четвъртък се навършиха 100 години от рождението на най-ефективния български авиоас Петър Бочев. Той е изключителен български пилот, най-ефективният наш авиоас, който участва в едва 10 въздушни битки, но в тях сваля 5 американски бомбардировача. Петър Бочев сваля първия вражески бомбардировач в историята ни на 1 август 1943 г. На 24 ноември пък влиза в историята като пилота, който спасява Перник от унищожение. Първо сваля изтребител, докато храбро се врязва в строя от американски „летящи крепости“. Влиза в битка с няколко изтребителя, но накрая е ударен и успява да кацне тежко ранен в нивите край Брезник. Местните го венцехвалят като спасителя на миньорския град, който успява да разруши строя на бомбардировачите, и те хвърлят смъртоносния си товар извън града. Според официалните исторически анали загива в бой срещу германската артилерия край Куманово на 5 октомври 1944 г.
Едно българско момче, което по-късно облича униформа и е началник на Военното окръжие Сливен и до днес продължава да пази скъп спомен от детските си години в Горна Оряховица. О.з. полк. Владимир Рангелов за първи път показва пред в. „Българска армия“ малко опърпано книжле, което носи на заглавната си страница едно свято име. На нея е написано „Подпор. Бочев“ с красивия калиграфски почерк на легендарния български пилот от Втората световна война. Текстът се каза „Брилянтът на смъртта“, издание от седмичника „По света“.
В онзи момент Петър Бочев има един свален бомбардировач, а спомените на децата от Горна Оряховица са от 5-месечния отрязък време в началото на 1944 г., когато той идва в града да се лекува, след като е свален и е тежко ранен на 24 ноември над Перник. В онзи момент Бочев има само един диамант от свалени крепости. За него е награден лично от Цар Борис III с „Железен кръст“ II клас 
До края на „символичната война“ на България срещу антихитлеристката коалиция „диамантите на смъртта“ ще станат 5.
Петър Бочев се ражда на 19 ноември. Постъпва като юнкер във Военното на Негово Величество училище в София. На завършването на 61-ви випуск на 30 януари 1942 г. му е присвоено първо офицерско звание – подпоручик. Цялата война той изкарва с това първо лейтенантско звание. След това заминава с група летци за Германия, за да се подготвят и вземат втория си пилотски изпит. Петър Бочев преминава курс на обучение в школа на „Луфтвафе”, където усвоява и започва да лети на изтребителя Messerschmitt Bf 109. След това германците сами го искат за втори курс по висш пилотаж и въздушен бой. За проявеното майсторство в пилотирането е награден лично от създателя на самолета проф. Месершмит. Първото му назначение е в 6-и изтребителен полк в Карлово, откъдето излиза за първата си бойна мисия срещу американските бомбардировачи на 1 август 1943 г.
В този ден по спомените на поручик Стоян Стоянов, който официално има най-много победи във въздушни боеве – 15 срещу 13 записани на името на Петър Бочев, подпоручикът е дежурен по полк, запасан със сабя и амуниция. Но единият от летците в четворката липсва. Затова Бочев „хвърли с радост сабята и амуницията и в 12,25 ч. излетя“. Отношенията между двамата асове очевидно са сложни и така ще останат до 5 октомври 1944 г., когато Стоянов отново лети в тройка с Бочев и Кръстьо Атанасов и е свидетел на взривяването на самолета на Бочев след кацането му.
На 1 август 1943 г. Стоянов за малко не изпуска купона, защото електрическият показател на оръжието му не работи още при излитането му. Накрая, когато каца на Враждебна, му признават 2 свалени крепости, макар че Стоянов пише в книгата си, че не може да си спомни какво точно е рапортувал. Но празненството не е за него, а за Петър Бочев. Той е успял да кацне първи на летището, а персоналът го е понесъл на ръце с викове „Ура“ след като той им каза, че е свалил една крепост.
Самолетът на Бочев едва се спасил по време на този бой. „И от пръв поглед личеше, че само големият му авиаторски шанс бе спасил победителя от сигурна гибел. На много места по крилата и тялото на самолета зееха дупки от куршуми и снаряди. Най-опасно бе попадението от куршум в бензиновия резервоар. Но пожар не последвал, защото специалната обвивка от суров каучук притворила дупката на куршума и бензинът не протекъл навън… Сега той беше победител, беше избягал от смъртта и щастлив“, пише Стоян Стоянов в спомените си.
Как точно е свалил първата крепост над София Бочев разказва на сказка пред обществеността в Горна Оряховица. Момчето от съседния двор Михаил Гълъбов разказва думите на Петър Бочев: „Атакувах я с голяма скорост, отзад и отдолу, доста отдолу. И след като улучих задния стрелец, вече спокойно можех да се меря в нея. Самоотбраната не беше проблем за месершмита. Можех да я обикалям и атакувам, откъдето си искам. Непривично ми беше, че се срещам за първи път, очи в очи с врага. Наближих я на 50 м и стрелях. Когато я улучих, експлодира и се пръсна на парчета. Защо ме смятат първи мен за улучил „Летяща крепост“? Защото пръв се върнах и докладвах и пръв ме вдигнаха на ръце, докато за техните победи потвърждението дойде на следващия ден, от земните.“ Няма как подобен разказ да не предизвика симпатия и дълбок поклон пред храбростта на летеца Петър Бочев.
Но Бочев печели уважение и преклонение пред героизма си на 24 ноември 1943 г. Тогава той излита от Божурище срещу 90 крепости и 40 изтребителя. Пак от спомените на Гълъбов: „Бойният им строй беше едно кълбо, заобиколено от рой оси. Ние бяхме само 16 месершмита и две ескадрили „Девоатин“. Тактиката ни беше: Една наша ескадрила да отвлече изтребителите настрани, за да може атакуващата група от другите две ескадрили да се разправя с бомбардировачите. Срещнахме ги на юг от Витоша и те отбиха към Перник. Над Голо Бърдо (край Батановци, б.р.) ме посрещнаха двама. Завъртяхме, започнахме да се надхитряваме, мислех, че ще мога да се справя с тях. Докато маневрирах помежду им, погледнах назад, на опашката ми се беше залепил трети“.
Бочев използа изненадата, като се скрива в облак след това рязко навлиза сред вражеските изтребители. Сваля един лайтнинг, но другите започват да стрелят яростно и правят машината му на решето. Бочев водел самолета с една ръка, а с другата стягал сбруята, за де си разцепи главата в бордните уреди. Разминал се с аркада на веждата, но гръбнакът му изхрущял от притягането – 5-и прешлен, се качил върху 6-и. Кацнал в насрещен синор край Брезник. Едва излязъл от самолета, видял някакъв добре облечен мъж и му казал, че е българин. Той обаче не искал да се приближи, за да не избухнат в огъня боеприпасите на самолета. Накрая селяните извлекли изпадналия в безсъзнание Бочев настрани, а кавалеристи, които били на учение, го завели в местната Миньорска болница и го спасили. Недалеч оттам паднал и американски лайтнинг, а пилотът пушел. Намерил го главният лекар на болницата. Твърди се, че този самолет е свален от Бочев. „Не знам каква цел са имали, но над Перник не падна нито една бомба“, казва Бочев пред Гълъбов.
Местното население, което е наблюдавало въздушния бой от земята, посреща Петър Бочев като „спасител на града“. Авиоасът лежи в болницата, а две торби пясък опъват гръбнака му. По-късно го слагат в гипсово корито, в което той изкарва цели 4 месеца.
От Двореца му подарявят писалище с надпис за проявения героизъм над Перник. По-късно му предлагат като оздравее да бъде изпратен като дипломат в Швейцария, но пилотът отказва с мотива, че иска да се бие в небето за България. Бочев се лекува в дома си в Горна Оряховица до май. Още не оздравял напълно, на 22 май 1944 г. подпоручикът отново е във въздуха за отразяване на поредното американско нападение. Следва свалянето на още 4 „летящи крепости“ Б-24. След 9 септември Бочев трябва да се бие срещу германците. Бочев, който не пие и не пуши, е впечатлен от руснаците. „Много добри пилоти са, но много пият“, казва той. На една сбирка руснаците пълнят чашите и карат Бочев да си налее. „За Родину, за Сталину!“, викат руснаците. Тогава Бочев за първи път надига чашата и казва:
„Аз пия за България
и за Негово Величество Цар Симеон II!“
По това време жената на сърцето му е дъщерята на тогавашния командир на Военновъздушните войски ген. Димитър Айранов, който е махнат от поста на 13 септември, а след това е хвърлен в затвора. В началото на октомври тя му носи топли дрехи на летището в Божурище. Дали заради предстоящия арест, или заради идващите студени дни… историята мълчи. Петър Бочев избира сам съдбата си. На 5 октомври той атакува немски артилерийски позиции край Куманово заедно с двамата си командири Стоян Стоянов и Кръстьо Атанасов. Това е трети полет за деня, но Бочев настоява да лети. Стоянов вижда как след атаката самолетът на Бочев е ударен в бензиновия резервоар. Авиогероят успява да кацне перфектно. Според Стоянов, миг след като машината спира, тя се взривява.
На 23 октомври 1944 г., произведен в чин поручик, Петър Ангелов Бочев с почести от населението на целия град Горна Оряховица е погребан като герой в двора на църквата „Св. Иван Рилски” в кв. Калтинец – само на един километър от летището.
