Загадъчна е липсата на бюстовете на трима ръководители на някогашното Военно училище на Негово Величество.
Необходимо е да се обърнем към колективната памет, от която почти е изтрит споменът за ”Стълбището на началниците” в Kадетския парк на някогашното Военно на Н. В. училище. Това се казва в съобщение в социалните мрежи от името на Военна академия „Г. С. Раковски“.
Бюстовете на офицерите, поставени преди близо девет десетилетия, изчезват без следа след 1944 г. Всъщност юнкерите премахват първия още през 1936 г., когато Дамян Велчев е обвинен в извършването на антимонархически преврат и осъден на смърт.
Повторното изграждане на бюстовете от „Стълбището на началниците“ в техния оригинален вид би спомогнало за възстановяването на архитектурния облик на комплекса „Военно училище“, сега Военна академия „Г. С. Раковски”. Същевременно това би допринесло за съхраняване на историческата памет за строителите на военнообразователната система на Третата българска държава и би съдействало за патриотичното възпитание на подрастващото поколение“, информира неотдавна проф. Венелин Терзиев.
Ученият изтъква, че единственият парк в София, който е запазил своя автентичен вид от времето на създаването си досега, е „Княжеската градина”. Тя е изпълнена през 1906 г. по проект на бележития австрийски архитект Фридрих Грюнангер. След като било построено Военното на Негово Величество училище, тогавашният началник на училището полковник Вичо Диков купил от Русия 10 хил. фиданки, които били засадени в територията, прилежаща от запад на Учебния корпус. По този начин била създадена една от най-хубавите градини в столицата, която скоро се превърнала в любимо място за срещи и матинета.
През 1933–1934 г. всички излишни алеи в парка са затрупани и са посадени нови борчета. Откъм тогавашния строеви плац, намирал се между сградата на днешния учебен корпус и парка „Цар Борис” (паркът от юг), е построено „Стълбището на началниците”, което се спуска към езерото. Някога то е било оформено като галерия на открито, от двете страни на която са били поставени 32 бюста. Изкачвайки се от запад, първите 30 бюста са били на бивши началници на училището. Последните два бюста, разположени в източния край на „Стълбището“, са били на владетелското семейство – цар Борис III и царица Йоанна.
„В момента съществуват само постаментите, върху които са били монтирани бюстовете. Те се отличават с по-голяма импозантност, отколкото тези на бившите началници. Заслужава да се отбележи, че единият от постаментите на бившите началници е унищожен, но на терен се забелязва, че основата е запазена. Това е последният постамент от дясната страна на „Стълбището“, гледано от запад на изток“, споделя проф. Терзиев.
В периода от създаването на Военното училище (1878 г.) до изграждането на „Стълбището“ (1933–1934 г.) началници са били 33-ма руски и български офицери. Това поражда въпроса с броя на бюстовете, които са само 30. Казано иначе, трима началници нямат свои бюстове на „Стълбището“. Изглежда логично, единият от тях да е бил полковник (от 1933 г. генерал-майор) Михаил Йовов, сиреч началникът на Военното училище към момента на построяването на „Стълбището“. Може да се предположи, че вторият началник без бюст на „Стълбището“, е майор Димитър Дренков, заемал поста изключително кратко време – от 11 септември до 15 септември 1915 г. Спорен е въпросът кой е бил третият началник на Военното училище, чийто бюст е пропуснат. Вероятно това е майор Петър Груев, началник на Военното училище в периода 30 декември 1885–12 август 1886 г. Като обосновка на подобно предположение може да се изтъкне неговото изключително дейно участие в детронацията на първия български монарх след Освобождението княз Александър I. Именно във връзка с този акт на държавна измяна срещу особата на владетеля, бойното знаме на Военното училище е публично изгорено, майор Груев емигрира в Русия и постъпва на служба в руската имперска армия, като никога повече не се завръща в България. Нещо повече, в продължение на близо четири десетилетия след 1886 г. Военното училище остава без един от своите най-славни символи – бойното знаме.
По всяка вероятност идеята за изграждането на „Стълбището“ е свързана с 15-годишнината от възкачването на цар Борис III на българския престол (1918 г.). След 9 септември 1944 г. бюстовете от „Стълбището“ са премахнати, като остават само техните постаменти. Това е част от цялостната политика на новата отечественофронтовска власт, доминирана от Българската работническа партия (комунисти), за скъсване с традициите на т. нар. „царска” армия и унищожаване на монархическото „минало” на войската. От запазения снимков материал може да се предположи, че бюстовете са премахнати през 1946 г.
Вдигат храм в чест на загиналите в Първата световна война
Започва разчистване на терена, на който ще бъде построен храм-паметникът „Св. Георги Победоносец“ до Военна академия „Г. С. Раковски“, съобщиха от висшето училище в София. Строителните работи ще стартират с отстраняване на порутените сгради откъм ул. „Черковна“.
„Никак не е случайно, че сдружението за изграждане на новия храм-паметник носи името „Единение“ – защото единството е това, от което се нуждаем повече от всякога в дни като днешните. Нека всеки наш служител, възпитаник и приятел да даде своята лепта за неговото построяване“, призова неотдавна генерал-майор д-р Груди Ангелов, началник на Академията.
Когато храмът в памет на нашите воини, участвали в Първата световна война, бъде построен, жителите и гостите на столицата ще се радват на повече пространство, отворено за тях. То ще включва нови зелени площи, а за удобство на хората ще има и места за паркиране.
„Българските войници и офицери, защитавали България с живота си, са ни оставили този завет – да се обединяваме. Само заедно можем да бъдем силни и да вървим напред“, каза неотдавна и кметът на София Йорданка Фандъкова, която е и съпредседател на Инициативния комитет за издигане на храма.
Столичният кмет посочи още, че паметникът ще се превърне в символ на родолюбие и преклонение за всички граждани и гости на София. Фандъкова каза също, че този мемориал защитава три силни каузи: Да съхранява историческата памет и да бъде място, където да се разказва за нея; да бъде градски парк и зелено пространство за гражданите и гостите на столицата и да допринася за обучение в патриотични и християнски ценности.
Фандъкова благодари на вицепремиера по вътрешния ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов за това, че се е съгласил да предостави терена за реализирането на тази родолюбива инициатива.
Съпредседатели на Инициативния комитет са още и Константин Попов – председател на Комисията по отбрана в Народното събрание, както и внучката на полковник Борис Дрангов – Райна Дрангова.
Проектът на парка и храм-паметника е изработен от арх. Стоимен Демерджиев, а идеята е на покойния Красимир Узунов.
