Илия ПЕТРОВ
Най-ефективният начин за противодействие на вредните ефекти на COVID-19 е създаването на култура за съпричастност.
Мечтая за времето, когато новините във всички медии няма да започват и завършват с коронавируса. Не знам дали ще го доживея, но имам надежда. Надеждата не е оптимизъм. Тя е вродено, иманентно и естествено за човека прозрение за значението и загадката на живота. Данте твърди, че на портите на Ада пишело: „Надежда всяка тука оставете”. А не, оптимизма си забравете. Аз не вярвам и не практикувам оптимизма, телепортиран по всякакъв възможен начин, за да опрашва изкуствено живота ни. Онзи суеверен оптимизъм забил знамето, на което пише: „ Споко, накрая всичко ще се уреди”. Ама как ще се уреди? Е, това вече е мистерия. Да не говорим за т. нар. „позитивно мислене”, което е инструмент за трепанационно проникване в разумното начало на индивида. Някакво бодряшко ритуално подсвиркване по пътя за кланицата. Позитивното мислене е метафизика на физкултурния салон, която мирише на пот и гуменки. Психологически кич, заразяващ масите с оптимизъм.
На 9 ноември се отвори празнично шампанско. С аромат на пари и вкус на оптимизъм. Избухна новината, че краят на пандемията се задава. Pfizer и BioNTech
са произвели действаща ваксина срещу вируса
причиняващ COVID-19. Фармацевтичните компании изтъкнаха, че тяхната ваксина е по-ефективна от очакваното. Неистовото желание на инвеститорите за по-силна икономика вля новината като тестостерон във финансовата система и накара фондовите пазари да се разбушуват. Нещо подобно на инжекция с оптимизъм. Акциите на круизи и казина скочиха, а акциите на фирмите за електронна търговия паднаха. Доверието в печалбата от дългосрочните ценни книжа се покачи. В медиите тази ваксина се определя като пробив, достоен за книгите по история. Тя беше наречена „гигантски удар”, защото, въпреки че коронавирусът се разпространява без контрол, имало основания за оптимизъм. Вижте само как благо (по моему иронично) един журналист описва въздействието на все още хипотетично действащата ваксина, чийто изобретатели за един ден станаха 4 пъти, по-богати от „Луфтханза”.
„Освобождението от страха ще пристигне в малък стъклен флакон. Първо, на рамото си ще усетите хладнина, тъй като алкохолен тампон ще се втрива в кожата ви. Следва рязкото съприкосновение с иглата. Двайсет и един дена по-късно… пак същото. Докато чувате как медицинската сестра пуска използваната спринцовка в кошчето, забравяте за звука от буците пръст, които биха могли да падат върху ковчега ви. Ще бъде грандиозно. Как нещо, толкова малко, може да реши толкова голям проблем.” Колко романтично?
Четейки това, Вирджиния Улф би се самоубила втори път.
Но все още, казват учените (пак песимистични уговорки), трябва да се направи много за справяне с пандемията. Докато пишех статията на 16 ноември, стана ясно, че и американската фирма „Модерна” разполага с ваксина, която е с 94,5% ефективност (При Pfizer и BioNTech, ефективността е 90% ). „Модерна” ще бъде шестата фармацевтична компания, с която ЕК ще сключи договор.
Американската компания обаче очаква разрешителното
за спешна употреба да се основава на анализ на 151 случая (само) и на медианно проследяване от над 2 месеца (само). Така де, нова доза оптимизъм. Макар че отдавна има руска и китайска ваксина, които вече са на политическия пазар . Венецуела купува от тях, а Израел преговаря. Западът веднага обяви, че тези ваксини са опасни. Тоест оптимизмът относно ваксините, изглежда, е запазена западна марка. Въпросните най-нови германска и американска ваксина срещу COVID-19 (в момента над 170 лаборатории по цял свят разработват ваксини) са доказали ефективността си в късните клинични проби. Обаче в най-добрия случай ще изтече неопределено време, преди ваксините да достигнат до „златния милиард”. Да не говорим за онези страни, които са най-отзад на опашката.
И после обяснявайте, че не парите, а близо 8 млрд. души, хванати за ръце, имат значение. Преди ваксините оптимизъм посяха лекарствата. Напразно. Нито хидроксихлорохинът, антималарийно лекарство, нито ремдесивирът, нито кръвната плазма, БЦЖ и прочие се оказаха панацея. Все пак учените твърдят, че лекарствата и ваксините са триумф за съвременната глобализирана наука. Чак почувствах как СЗО лично се е погрижила за мен и мога да се отпусна блажено на оптимистичния дюшек. В същото време пандемичното „колело на Вишну” (образ на индийския бог Вишну, под чиято колесница се хвърляли вярващите) не спира да се търкаля и да мачка. Но! Отново „Но…”. Има два клъстъра от въпроси. Засега. Единият се фокусира върху характеристиките на ваксината.
Спира ли тежки случаи, или защитава възрастните хора?
Могат ли ваксинираните хора все още да причиняват потенциално фатални инфекции на тези, които все още не са ваксинирани? Другият набор от въпроси се отнася до това, как да се разпространява лекарство, което ще остане в недостиг продължително време. Защото ваксината на Pfizer изисква съхранение при температура от минимум -80 градуса и създаване на „студена верига”, за да се ваксинират милиони. Ваксинацията от своя страна трябва да се осъществи, малко след като антидотът се извади от специалния фризер.
Впрочем убеден съм по чисто логическа процедура, макар да съм лаик в медицината, че новооткритите ваксини, няма да свършат глобална работа. Геномите на различните раси няма как да реагират по един и същи начин на една и съща ваксина. А и вирусът не остава един и същ. Защото, ако е един и същ, трябва да му въздейства една и съща ваксина.
„На този етап не знаем кои ваксини ще се окажат безопасни и ефективни”, се подчертава в изявление на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, преди ЕК да подпише петия договор за доставка и подкрепа на развитието на ваксини с фармацевтични компания.
Същевременно възникна друг проблем Дали да се ваксинират достатъчно хора, няма да се окаже още по-трудно от създаването на ваксините? Антиваксерите, които и преди COVID-19 бяха влиятелна група, се активизираха отново. Нищо че ги наричат „онези идиоти”, които носят шапки от калаено фолио. „Безразсъдни”, „безсрамни “, „безотговорни” родители, на които не им пука да изложат децата си на риск, вместо да ги предоставят на Big Pharma или Tech Giants. Следователно антиваксерите в най-добрия случай са наивни. В най-лошия – опасни. Не е ли? Изследвания на Кралското общество и Британската академия показват, че една трета от населението във Великобритания и половината в САЩ са или несигурни, или е малко вероятно да се съгласят да бъдат ваксинирани срещу коронавирус. Проучването се прави между хора, които не са се афиширали като антиваксери. И сега внимавайте. В специален призив за действие политическият лобист Том Ривет-Карнак апелира за възприемане на мисловната стратегия на „упорит оптимизъм“. По повод на каквато и да било криза. За да се поддържат действия, необходими за изграждане на регенеративно бъдеще. Той казва: „Упоритият оптимизъм може да изпълни живота ни със смисъл и цел“. През последното десетилетие се сблъскахме с порой от изследвания които ни информират за ползите от оптимизма. Той водел до подобряване на сърдечносъдовото здраве, по-ниско кръвно налягане, намалени нива на тревожност и по-добро цялостно психическо и физическо здраве. Според поведенчески психолози обаче обикновено доброкачествената и дори полезна човешка странност „пристрастието към оптимизма” могат да допринесат за разпространението на коронавирус. Проучване, проведено в рамките на три фази тази година, обследвайки 1145 души в САЩ, установи, че ние вярваме, че вероятността да ни сполети нещо лошо е по-ниска от хората на нашата възраст, образование, статукво в обществото, доходи и други параметри на социологическите изследвания. Но вероятността да ни се случи нещо добро е по-висока от представители на същата тази група.
„Това е много типично за пристрастието към оптимизма”, коментира пред CNBC Тали Шарот, когнитивен невролог от Университетския колеж в Лондон. При определени обстоятелства, например в работата и взаимоотношенията ни, пристрастието към оптимизма може да бъде от полза. Но ние сме в режим на пандемия и това оказва нетрезво влияние върху способността ни да оценяваме риска.
С течение на времето случаите на COVID-19 продължават да нарастват и разпространението на заплахата от вируса се превръща във фонов шум за ежедневието, което влошава това пристрастие. Така рискът става по-голям, защото сме свикнали с тази заплаха. А когато свикнем с една заплаха, я подценяваме още повече. Оптимизмът е опасен духовен магнит. Ако си мислим, че на несигурното можем да отвърнем със сигурност придадена ни от оптимизма, то е все едно да опитваме да загубим разсъдъка си посредством здравомислие.
Още в началото на ХVIII век се води един знаков спор между Лайбниц и Волтер. Лайбниц в своята „Теодицея”твърди, че Бог е създал „най-добрия от всички възможни светове“. В „Кандид, или оптимизмът“ Волтер чрез един от героите си репликира Лайбниц и индиректно му казва: „Значи вашият оптимизъм се изразява в това, че трябва да работим градинката си, без да умуваме? Това е единственият начин да направим живота поносим”.
Няма да се впускам в аналогии и анализи на този метафоричен спор, но аз мисля, че оптимизмът ампутира критичното мислене. Не казвам, че хората трябва да се плашат, но свръхочакванията винаги са по-вредни от разумната оценка. Най-ефективният начин за противодействие на вредните ефекти на COVID-19 е създаването на култура за съпричастност. Тоест хората, дори ако подценяват риска за себе си, e необходимо да следват правилата за обществена здравна сигурност, даже ако не са съгласни с тях. Защото това предполага, че ние се ръководим не само от личния си интерес, а основно се занимаваме със защитно поведение в полза на другите. Ханс Селие нарича това поведение алтруистичен егоизъм. Пазете другите от вируса и най-вероятно те също ще пазят вас. Това не ви пречи да си останете оптимисти за лекарствата и ваксините.
