Ветеран, член на македонската делегация, към своите: „С българите имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“
Ето че събития с днешна дата ме накараха да се върна към тема, по която съм писал преди повече от 7 години – за оръжията, които дарихме безвъзмездно на Македония, която още не бе Северна, през 90-те години. Тогава се срещнах и разговарях с полковник о.р. Христо Станимиров, пряк участник в събитията. Именно той ме направи съпричастен към онези дни, за които много е писано, но не всичко е казано. През 1999 г. правителството на Иван Костов реши да подари на Македония 94 танка Т-55 и 108 гаубици. Освен това трябваше да предоставим и по един пълен боекомплект за тези оръжия. Тоест – по 42 снаряда за всеки танк и по 100 за всяка гаубица. Трябваше да осигурим за бойната техника и резервни части, оборудване, инструменти за ремонт и поддръжка. Политическата договореност между двете правителства беше постигната, предстояха разговори между военни делегации за техническите параметри на споразумението. Христо Станимиров е ръководил техническите преговори от българска страна. У нас пристигнала македонска военна делегация. В нея бил включен Илия Гльозев. Тогава той бил съветник на техния министър на отбраната Никола Клюсев. Гльозев е служил в нашата армия като поручик в кашишкия полк в гр. Марица, а сега Симеоновград. Бил е командир на инженерно-сапьорна рота в полка.
„Когато водехме разговорите с македонците, постоянно се пазаряха за условията на дарението. Те държаха да носят боята за боядисване на танковете от Македония, защото уж била антирадарна, направена по стелт технология. Което не беше вярно. Искаха и да им преведем документацията за бойните машини на македонски. Поради тази причина възникна известно напрежение между двете делегации. Тогава бай Илия Гльозев събра своите хора и ги смъмри: „С българите пишем с едни букви, имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“. Така този благ и достолепен човек успокояваше духовете и тушираше напрежението, спомни си Станимиров. Преговорите били продължителни. Македонските офицери пристигнали с два автобуса. Ходели по магазините и купували кашкавал, сирене и всякакви продукти, с които пълнели рейсовете, защото у тях било глад и скъпо.
Един ден завел бай Илия в Симеоновград където е служил. Поискал да види и чешмата, която е строил, когато е бил офицер, между Симеоновград и Харманли. Отишли там. На чешмата има надпис, че е изградена от ротата на поручик Гльозев. Седнали и той започнал да плаче, като си спомнил за младите офицерски години. В това време дошло семейство с две деца да си напълни вода. Станимиров ги попитал дали са чели надписа. Те потвърдили. Попитал ги и дали са чували за командира на ротата, но отговорили отрицателно. Казал им: „Ето го.“ Мъжът и жената започнали да прегръщат Гльозев. Разцелували го. А бай Илия започнал да плаче още повече.
„Предоставихме танковете на Македония, веднага след като приключи войната в бивша Югославия. Когато се разпадна съюзната държава, сърбите си изтеглиха оръжията и техниката от гарнизоните в Македония и им оставиха един счупен танк. Нашето дарение бе съгласувано с НАТО с цел да съдействаме на македонците за укрепване на националната им сигурност. После, след време, македонски офицери са ми казвали, че нашите танкове и гаубици са респектирали албанците и така сме спасили страната им от бунтове и метежи на етническа основа”, спомни си още полковник Станимиров.
Танковете и гаубиците, които дарихме на Македония, бяха използвани, но ние ги ремонтирахме и възстановихме на 100% до пълен ресурс за сметка на бюджета на МО – похарчени са няколко милиона лева. Подменено е всичко – радиостанции, шлемофони, двигатели, оръдията, веригите. Бойната техника станала като нова.
Транспортна бригада на германската армия пък превози танковете и оръдията от България в Македония – по-точно от Кюстендил до поделенията на македонската армия. Разходите по транспортирането бяха поети от германците. За Македония всичко бе безплатно. Цялото дарение е прехвърлено на 4 транша – по 25 единици от единия и другия вид. Немците били перфектни. Създали безупречна организация – били точни, стриктни и много акуратни.
Дошли у нас с влекачи МАН които теглели платформи с по 22 моста. Мановете се управлявали по GPS чрез сателит. Шофьорът само държи волана и взема завоите. Тези чудовища минавали на 10 см от стълб, ограда или друго препятствие. „Българските механик-водачи на танкове обаче събраха очите на немците. Качваха танковете на заден ход на платформата само с една маневра на равно разстояние от ляв и десен борд. Какво правеха нашите? Подхожда танкът на заден към платформата и спира пред нея. Слиза механик-водачът, оглежда, после се връща в танка, хваща лостовете и газ. Без да гледа назад, няма и огледало за обратно виждане, освен това и куполът му скрива видимостта. И качва танка на равно разстояние 10 см от двата борда и точно в центъра.
А това е машина, която тежи 37 т Немците не повярваха. На платформата има маркери и когато не се спази разстоянието или тежестта на товара не е центрирана и се измести, местят се и те. Тогава се забранява на мана да тръгне, докато техниката не се претовари пак. А нашите танкисти го правеха това от раз. Германците се хванаха за главата и викат: „Ние такива супермайстори механик-водачи нямаме!“, разказа полковник о.р. Христо Станимиров.
Скопие им намери кусури, претопи ги
Има една хубава нашенска поговорка за кучето, което храниш, пък те лае. Именно в такъв стил, след като подарихме оръжията, македонците заявиха, че не били кой знае какво. Военнополитическият анализатор Петар Шкрабина заяви, че българските танкове, гаубици и муниции, подарени на Македония, били в лошо състояние и не повишили отбранителната способност на страната при конфликта по време на военнополитическата криза в страната от 2001 г. „Дарените от България на Македония танкове Т-55 през 1999 г. в малка степен са подобрили боеготовността на Армията на Република Македония (АРМ), тъй като са били в лошо техническо и бойно състояние, пише Петар Шкрабина във в. „Нова Македония”.
На 11 ноември 2002 г. пък тогавашният македонски военен министър Владо Бучковски обяви, че Македония ще продаде дарените й от България танкове Т-55 и ще се модернизира по указанията на НАТО. Няколко дена по-късно Бучковски се срещна с българския си колега Николай Свинаров в София, за да поиска официално разрешение от нашето правителство българските танкове Т-55 да бъдат продадени. Съгласно споразумението от 1999 г., ако Македония реши да продава или подари на трета страна машините, трябва да получи одобрение от България. В крайна сметка Скопие започна през 2003 г. да претопява и унищожава танковете, процес, който трая няколко години, с аргумента, че те не отговарят на стандарта на въоръжените сили на страната.
