Електронна война (ЕВ) е всяко действие, включващо използването на електромагнитния спектър, или насочена енергия за контрол на спектъра, вражеска атака или противодействие на вражески нападения. Това е дефиницията за Електронна война, възприета от военните среди по целия свят.
По-нататък в нея се пояснява, че целта на Електронната война е да отнеме предимството на противника и да осигури на приятели и съюзници безпроблемен достъп до електромагнитния спектър. Електронна война се води по въздух, суша и море, от космоса, от пилотирани и безпилотни системи. Тя може да се намесва в живота на хората, в работата на комуникациите, радарите, накратко – навсякъде във военната и гражданската сфера на дейност.
Вече всички военни операции се извършват в информационна среда, което означава във все по-усложнена електромагнитна среда. В съвременния свят е немислимо въоръжените сили да нямат безпроблемен достъп до електронната среда, а това поражда и предизвикателства при провеждането на военните операции. Електронната война във военната област най-често включва електрооптични, инфрачервени и радиочестотни въздействия. Например нарушаване на съвместимостта между отделните системи, различни видове измамни сигнали, заглушаване и фалшиви сигнали към радарите и радиовръзките. Съществува и т. нар. електронно маскиране, както и сондиране, разузнаване и атаки срещу електронната сигурност. Една отделна огромна област на противопоставяне и борба е системата за глобално позициониране, т. нар. GPS. След създаването й през 80-те години производителността в много сектори на икономиката нарасна. Не можем и да си представим съвременната армия без системата за глобално позициониране. Затова там и войната, макар и необявена, се води с много страст. Създават се цели подразделения до ниво дивизии, оборудвани с най-модерните средства за водене на Електронна война. В Електронната война мащабите са колосални. Атакува се от отделен войник до дивизии и армии. От тактическите до стратегическите системи и оборудване.
Надпреварата е бясна, и по тази причина Армията на САЩ обръща поглед към изкуствения интелект за защита от електронни атаки. Екип от 8 инженери от „Аероспейс Корпорейшън“, с огромен принос в космическите изследвания и развитието на GPS, получава награда от 100 000 долара от американската армия за решаване на тактически проблем на бойното поле. Тяхната разработка открива и класифицира голям брой сигнали, използвайки комбинация от алгоритми за обработка на сигнали и изкуствен интелект. Бойното поле е наситено с електромагнитни сигнали и техният продукт се оказва добър начин за различаване на приятелските сигнали от вражеските атаки. Американската армия организира конкурс, в който участват 49 кандидати. Предоставени са им голямо количество записи на различни видове радиосигнали, за да могат те да разработят алгоритми за разпознаването им. След това им предлагат нов набор от сигнали „без етикети“, така че те „на сляпо“ да създадат технология за разпознаването им. Наричат ги „слепи сигнали“. Шефът на технологичните програми в „Аероспейс Корпорейшън“ Брадли Хирасуна казва, че изкуственият интелект в електронната война може да помогне на американските военни да осуетяват опитите на враговете да атакуват военните GPS сигнали и сателитни комуникационни връзки. Идентифицирането на приятелски и враждебни сигнали е постоянно предизвикателство в съвременната електронна война.
Навигация за снаряди
„Ескалибур“ е 155-мм артилерийски снаряд, управляван от Глобалната система за позициониране (GPS). Той спада към снарядите с удължен обсег и към високоточните боеприпаси от следващото поколение в армията. С този снаряд се осигурява подобрена огнева поддръжка, има увеличена дългобойност и предизвиква много по-малко допълнителни щети. Боеприпасът притежава устойчив на външни влияния приемник за GPS сигнали, навигационната му система може да променя траекторията му по време на полет и да постига точност до 2 м. Приложим е при всякакви метеорологични условия и терени. От него е трудно да се защитиш или да избягаш. Първоначалният вариант на снаряда има минимален обхват 8,7 км и максимален – 39,3 км. Планирано е този обхват да бъде увеличен до 70 км. Снарядът „Ескалибур“ се изстрелва от новата самоходна гаубица Crusader („Кръстоносец”).
Многоцелевият радар
Израел достави първите многоцелеви радари (MMR) за американската армия. Радарите са предназначени да работят със зенитно-ракетния израелски комплекс Iron Dome („Железен купол”). Радарът осигурява на системата денонощно въздушно наблюдение и откриване на въздушни заплахи. Той изчислява също така и точката на удара в реално време и е от най-модерните многоцелеви системи за наблюдение от този тип. САЩ доставят Iron Dome и MMR, за да усъвършенстват системата си за противовъздушна отбрана с малък обхват, до 5 км.
Радарът MMR отговаря на широк спектър от нужди чрез локализиране и проследяване на входящи ракети и артилерийски снаряди, както и чрез предоставяне на цялостна въздушна оценка на ситуацията. Търсенето на мобилни, доказани в бой MMR системи, нараства.
Нова свръхзвукова индийска ракета
В средата на ноември стана ясно, че Индия и Филипините планират да подпишат договор за крилатите ракети „БрахМос” (BrahMos). Това най-вероятно ще стане на среща на върха между индийския премиер и филипинския президент през февруари следващата година. С тази сделка Филипините ще станат първата държава, закупила оръжейната система, разработена съвместно от Индия и Русия. Индия и Филипините водят преговори за крилатите ракети от миналата година, но COVID-19 забави подписването на сделката, набелязано за тази година. Източници от в. „Индустанско време“ съобщават, че се очаква през декември екип на BrahMos Aerospace, съвместното предприятие, което произвежда ракетите, да посети Филипините. Армията на Филипините избра ракетата „БрахМос“ след продължителни изпитания. Ракетата е предназначена за противовъздушна отбрана на Сухопътни войски. През септември Индия тества варианта на свръхзвуковата ракета BrahMos. Този вариант има обхват от 400 км.
