Георги ПЕЕВ*
На 24 ноември 2020 г., в Деня на св. Екатерина, ни напусна светилото в кардиохирургията проф. д-р Александър Чирков. Няма лекар или пациент, докоснал се до останалия завинаги на 82 години кардиолог, който да не е отронил поне една сълза в негова памет. Хиляди хора споделиха в социалните мрежи вестта за кончината му, изразявайки дълбоката си почит към българина, направил първата трансплантация на сърце в целия Източен блок през далечната 1986 г.
Кой беше проф. Александър Чирков?
Роден е на 27 януари 1938 г. в Лом. Завършва Висшия медицински институт в София през 1968 г. През 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира кардиохирургия. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. В годините на прехода проф. Чирков работи паралелно в България и в Германия. Дълги години бе директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“, която той създаде от нулата. След скандал със здравния министър проф. Радослав Гайдарски през 2005 г. Чирков е уволнен от болницата. Целият персонал на УМБАЛ „Св. Екатерина“ и пациенти застават зад директора и излизат на спонтанен протест в негова защита, но в крайна сметка той напуска.
В историята на медицината проф. Александър Чирков ще остане с немислимото за онези години – трансплантацията на сърце в малка комунистическа България. Самият кардиолог много пъти е разказвал, че това е нямало как да се случи без дъщерята на тогавашния първи в държавата Тодор Живков – Людмила Живкова. Чирков се запознава с нея във Франкфурт през 1979 г. След като научила за успехите му в кардиохирургията, тя го кани да прави подобни операции и в България. Така с помощта на вуйчо й Атанас Малеев, който по това време е зам.-министър на здравеопазването, проф. Чирков се прибира у нас през 1984 г. Негова е идеята и инициативата за създаването на болница „Света Екатерина“, която и до днес мнозина наричат „Чирковата болница“.
За отдадеността му към медицината красноречив факт е, че изграждането на УМБАЛ „Св. Екатерина“ не струва и лев на държавата. През 1984 г. Чирков подписва договор с 16 немски лекари за изграждането на модерна болница за сърдечна хирургия в България. Сам намира спонсори от Германия и САЩ и 4 години по-късно е официалното откриване. „Светицата има отношение към страданието на хората и това, как да им помогне. Може би затова проф. Чирков е избрал това име на болницата“, разказва сегашният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев.
Проф. Александър Чирков става световна знаменитост, когато на 14 май 1986 г. светът е шокиран от новината, че в малка комунистическа България е направена първата трансплантация на сърце в цяла Югоизточна Европа. В това време у нас около 100 човека се нуждаят от присаждане на сърце. Такова получава 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Донор е 21-годишен мъж в мозъчна смърт след катастрофа. Начело на екипа, извършил трансплантацията, е проф. Чирков. Любопитен факт е, че една от сестрите, присъствала на операцията тогава и след това, се е грижила за малкия Иван при престоя му в болницата – Незабравка Чилингирова, днес е лекарят, който отговаря за сърдечно трансплантираните българи в УМБАЛ „Света Екатерина“. Осем месеца трае възстановяването на Иван Сарафски. При изписването му от болницата той е напълно здраво момче. За нещастие, детето умира две години по-късно при нелеп инцидент, падайки от велосипед.
Малцина знаят, но екип на проф. Чирков влиза в историята и като първия, който трансплантира бял дроб. Това се случва през август 2003 г., когато на 26-годишна жена е направена двойна трансплантация на сърце и бял дроб. За съжаление, известно време след операцията тя умира. В историята на медицината обаче това си остава първата такава трансплантация в Източна Европа и Италия. В УМБАЛ „Св. Екатерина“, докато е управлявана от проф. Чирков, са извършени и 20 трансплантации на бъбреци.
След трансплантацията на Иван през 1986 г. в България пристигат лекари от цял свят, за да се учат от проф. Чирков. Хилядите му ученици днес помагат на хора на всички континенти. Може би заради това и внезапната му кончина навръх празника на св. Екатерина донесе толкова много тъга. С емоционален пост във фейсбук доц. д-р Румен Илиев от УМБАЛ „Света Екатерина“, като че ли описва най-добре какво чувства всеки един от онези, имали щастието да се докоснат до този велик човек: „Днес е св. Екатерина… Рано сутринта си отиде човекът, който кръсти на нея болницата, която създаде от нулата. Отиде си, както казват хората, с отворени очи. Не можа да осъществи мечтата си да направи друга болница. Може би Господ реши така – хората да го свързват само с неговата болница „Св. Екатерина“.
Изключителен колос – като човек, истински християнин и с ясни виждания за бъдещето на медицината и развитието на болницата, здравеопазването и държавата. Голям българин. България трябва да бъде горда, че го е имала. Много рядко се срещат толкова позитивни, креативни и оптимистични личности. Малко са хората, създали не само нещо голямо, но и оказали огромно влияние върху развитието на цялата медицина в България. Професорът успя да формира коренно различен начин на мислене у много лекари. Промени подхода към лечението на болестите и отношението към болните. Хуманизмът и християнското милосърдие бяха при него на пиедестал. По-голямата част от сега действащите водещи кардиохирурзи в България пряко или косвено са израснали благодарение на него. Имаше философско мислене и огромна обща култура. Не мога да изброя всичките му качества. И не е нужно. Той е голям сам по себе си. Не съм виждал човек с толкова достойнство, сила и гордост да понася чудовищните обиди, дори унижения, на които беше подложен. Но имаше силна опора – християнското смирение. Не примирение. Бог да го прости! Дай, Боже, да има повече хора, които да продължат започнатото от него!“, сподели доц. Илиев.
„Проф. Чирков, не мога да изразя и да намеря подходящите думи, за да изкажа благодарността и почитта, които изпитвам към вас. Почивайте в мир и продължавайте да помагате, бидейки част от Вселенския дух! Сигурен съм, че ще продължите да го правите, защото велики са тези, които помагат на човека в нужда, а Вие сте такъв! Тялото си заминава, великият дух остава! Вие сте и ще бъдете сред нас завинаги… Обичаме Ви и Ви почитаме. ПОКЛОН!“, написа няколко часа след вестта за кончината на проф. Чирков един от най-добрите ни съвременни кардиохирурзи проф. Иво Петров.
След тези силни думи човек остава безмълвен.
След кончината на проф. Чирков се чуха гласове, че държавата е длъжна да даде заслуженото му място в историята на българската медицина, като именува на негово име болницата, която той създаде. Дали това е правилно, или трябва да остане името такова, каквото Професора й е дал, може би трябва да решат неговите ученици, които и до днес работят в „Света Екатерина“. Всъщност, как ще се казва здравното заведение не е чак толкова важно, защото българите я знаят като Чирковата болница и така ще си остане.
Със сигурност проф. д-р Александър Чирков ще остане част от историята на България заради постиженията в медицинта, без значение дали някоя болница ще носи неговото име. Най-голямото доказателство за това са хилядите хора, на които е спасил живота. До сетния си дъх той даваше консултации и на пациенти, и на лекари. Такива хора не се забравят и не умират. Те остават да живеят вечно и светят високо в небосклона, озарявайки българската нация.
*Авторът е страхотен журналист, с трансплантирани сърце и бъбрек.
