О. р. полк. доц. Марко ЗЛАТЕВ,
доктор по история
В България има 51 висши училища с различни наименования и статути според Закона за висшето образование. От тях обаче Националният военен университет „Васил Левски” има най-дълга история зад гърба си – 142 години. С други думи, той е най-старото от всичките.
В действителност нашата Алма матер е един от младите български универ-ситети, от години НВУ „Васил Левски” е пряк наследник и правоприемник на първото военно училище, създадено в България след Освобождението.
Първата важна дата в неговата история е 1 септември 1878 г. (всички дати до 31 март 1916 г. са по стар стил), когато императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Дондуков-Корсаков подписва във Филипопол (дн. Пловдив) Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска за назначаване на първия команден състав на Софийското военно училище с началник капитана от руската гвардия Николай Флейшер.
Училището е наречено „Софийско”, тъй като то ще бъде преместено в София поради решенията на Берлинския конгрес Южна България да остане в пределите на Османската империя.
На 6 септември, отново в Пловдив, капитан Н. Флейшер издава Заповед № 1 по Софийското военно училище. Това е рождената дата на училището, от този ден то функционира и започва неговото летоброене. Интересното е, че то е създадено седем месеца преди приемането на Търновската конституция, десет месеца преди назначаването на първото българско правителство и десет години преди създаването на Софийския университет.
В Пловдив училището е разположено в училището „Света Троица” (днес мястото е в стария град). В средата на ноември училището се премества в София и се разполага в сградите на бивша турска военна болница, която се е намирала на мястото на днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември се провежда церемонията по официалното откриване и освещаване на първото военноучебно заведение в следосвобожденска България. Тази дата днес е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия.
От есента на 1892 г. Военното училище се премества в специално построе-ния за него район, тогава извън пределите на града. Днес там е Военна академия „Г. С. Раковски”.
Ограниченията, наложени на България с Ньойския договор, засягат не само системата за комплектоване на армията и нейните количествени парамет-ри, но и военнообразователната система на държавата. Според тях всички военноучебни заведения, подофицерски школи и учебни команди са закрити и остава да функционира единствено Военното училище.
Изключително важна дата в историята на нашата Алма матер е 9 април 1924 г., когато ХХІ Обикновено народно събрание приема Закон за приз-наване на Военното училище за висше специално учебно заведение, който е утвърден от цар Борис ІІІ на 23 април с Указ № 12.
В междувоенния период училището готви командни кадри за армията, жандармерията и пограничната стража. От 1928 г. до края на Втората све-товна война в него се обучават и офицери за Въздушните и Морските войски. През 1931 г. към Военното училище се открива и Морски отдел. Освен това през този период, под една или друга форма, в училището фун-кционират част от закритите военноучебни заведения (включително Воен-ната академия) до тяхното частично или пълно легализиране.
75 години
с името
на Васил Левски
След смяната на властта на 9 септември 1944 г. учебното заведение започва да се нарича „Народно”, а от 18 февруари 1945 г. Народно военно учи-лище „Васил Левски”, тъй като приема за патрон Апостола на българската свобода. Заслугата за това е на тогавашния началник генерал-майор Христо Стойков и министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев. От-тогава нашите възпитаници се учат и от заветите на великия българин.
Междувременно през 1945 и 1948 г. от училището се отделят обучаеми и командно-преподавателски състав за създаване на военновъздушно и артилерийско училище.
От есента на 1955 г. училището е преместено в нов район в квартал „Ба-нишора”, непосредствено до Софийския централен затвор.
През септември 1958 г. то е преместено във Велико Търново и заема бив-шите казарми на 18-и Етърски пехотен полк в центъра на града. На следващата 1959 г. училището преминава към висш петгодишен курс на обучение, като за първи път завършващите офицери получават висше образова-ние и по граждански специалности.
През 70-те години на ХХ в. започва да се строи днешният район и училищните формирования започват да се преместват поетапно там. Официалното откриване на района става на 15 септември 1979 г.
Вследствие на преустройството на военнообразователната система в нача-лото на ХХІ в. ХХХІХ Обикновено народно събрание през юни 2002 г. реши трите военни училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия да се преобразуват в Национален военен университет „Васил Левски”. Заслугата за името е на народния представител Янаки Стоилов, чийто баща е дългогодишен преподавател в училището.
С решение на 44-тото Народно събрание от началото на тази година факултет „Авиационен” беше преобразуван в самостоятелно военно училище.
Видни випускници
От 1878 г. до днес Военното училище и НВУ „Васил Левски” подготвят 142 випуска млади офицери, които са били и са гръбнакът на Въоръжените ни сили.
Те водят българската армия и печелят паметни боеве и сражения в пет войни. Знанията и уменията, които придобиват по време на обучението, и опитът, натрупан по време на службата, позволяват на немалка част от тях да се реализират и извън армията – включително в законодателната и из-пълнителната власт.
Три наши випускници са били председатели и пет зам.-председатели на Народното събрание, както и пет министър-председатели и двама зам.-председатели на Министерския съвет.
Почти всички военни министри (когато са били офицери) са наши възпитаници. Но има такива и на други министерства – 12 на вътрешните работи, 7 на външните работи и изповеданията, 7 на обществените сгради, пътищата и съобщенията, 5 на железниците, пощите и телеграфите, 4 на народното просвещение, 3 на земеделието и държавните имоти, 3 на право-съдието, 2 на търговията, промишлеността и труда, 2 на електрификацията, по 1 на индустрията и занаятите и на строежите и пътищата.
В заключение следва да се подчертае, че създаването на военния университет е изключително голямо постижение. Малко са държавите в света, които имат такива. През годините много чуждестранни делегации са се въз-хищавали от видяното и са предприемали стъпки за внедряване на неговия модел на обучение в своите държави. Благодарение на него в продължение на няколко десетилетия той е желано и предпочитано място за получаване на образование от представители на много държави не само от Европа, но и от Азия, Африка и Латинска Америка.
