Илия ПЕТРОВ
При развод, ако майката не желае равни права с бащата, то априорно се приема, че тя е права. Бащите трябва да се борят в съда за това свое право, а съдът е скъпо нещо.
През 1974 г. френският писател Роберт Мерл издава антиутопичния си роман „Добре охранявани мъже”. В света се появява епидемия, причинена от вирус, наречен „Енцефалит-16”. Вирусът покосява само мъжете, защото жените имат вроден имунитет. По политически причини президентът на САЩ – мъж, крие за болестта, защото ще загуби изборите. Всъщност той губи живота си. Впоследствие оцелелите мъже се настанят в охранявани зони, така да се каже за разплод. За държавен глава е избрана жена както в САЩ, така и в другите страни. Настъпва безогледен матриархат. Такава е историята в романа. Съвсем случайно на 19 ноември 2020 г., гледайки кадри от дебатите в Долната камара на парламента на Обединеното кралство, попаднах на едно любопитно изказване на консервативния депутат Бенджамин Брадли. То за мое учудване не беше свързано нито с Брекзит, нито с COVID-19. Поради което само по себе си ме зарадва, защото тези теми се превърнаха в информационно-аналитична мантра.
Мистър Брадли честити Международния ден
на мъжете
Не знаех, че има такъв. Проверих. Оказа се, че в различните страни се празнува на различни дати. В България се празнувал на 5 ноември. На 19 ноември обаче се празнува във Великобритания, Индия, Канада и прочие. В медиите се разглеждаше и съвпадението, че този ден е обявен от ООН и за Международен ден на тоалетната. Потиснах се. Не е като 8 март. На него ден не стават грешки с други международни дни. За този ден са осведомени чий празник е и жителите на Марианската падина.
Както и да е. Международният ден на мъжете не интересува не само жените, но и самите мъже. Когато прочетох обаче реакцията на две дами, журналистки от списанието на Консервативната партия в Обединеното кралство „The Spectator” ( най-старото списание в света), където като редактор в периода 1999–2005 г. е писал и Борис Джонсън, реших, че бих бил прекалено толерантен и политически коректен, ако оставя тази тема без реакция. Няма да споменавам имената им поради добро възпитание, но всеки може да прочете броя на списанието от въпросния ден. Та двете феминиски остриета на списанието направиха на „бъзе и коприва” 31-годишния консерватор. Едната от тях дори заяви, че не знае този ден за какво служи и с какво е забележим, защото мъжете били като въздуха – не можело без тях, но трудно се забелязват. Те, разбира се,
извадиха и скелет
от гардероба
и припомниха, че Бенджамин Брадли преди 8 години предложил безработните да си направят вазектомия. През 2012 г. той пише, че според него „семейства, които не са работили и ден в живота си, имат 4 или 5 деца. Какво да правят друго, като си седят вкъщи? Междувременно останалите от нас имат 1 или 2 деца. Това означава, че не след дълго ще се давим в широкото море от безработни загубеняци, за които си плащаме, за да останат такива”. Разбира се, Брадли отдавна се беше извинил за този си грях. Все пак, когато е туитвал предложението, е бил прекалено млад.
В пледоарията си в Британския парламент този път той се застъпи за правата на мъжете. Мистър Брадли (женен, с две деца) заяви, че за мъжете често се говори като за проблем, който трябва да бъде отстранен. Изглежда, програмата за равенство съществува, за да изключи мъжете от нея, вместо да помогне за преодоляването на техните специфични проблеми, като
по-високи нива на самоубийство и по-ниска степен на образование
Брадли ексцентрично в типично негов стил намекна и за хипотетичната необходимост от… министър за мъжете. Феминистките пики се катапултираха и моментално заковаха Брадли: „ Да, да. Дали да нямаме един министър за мъжете, който би помогнал за решаването на един проблем?”.
Това, което Бен Брадли каза обаче, беше в съвършено друга посока. Така, както аз го разбирам, ставаше дума за невидимото насилие върху мъжкия пол, задължавайки го да се стреми към „токсичната мъжественост”. След малко ще обясня какво имам предвид, но междувременно искам да отбележа, че не принадлежа към никакви социални, джендър групи и движения. Не се чувствам лишен от права. Приемам правото на жените да се бунтуват буквално за всичко. Даже приемам квотния принцип за назначението им, макар според мен да е обиден, нерационален и неработещ. Впрочем на 24 ноември 2020 г. Германия въведе квоти за пола в управителните съвети на компаниите. Koмпaниитe c пoвeчe oт тpи мecтa в yпpaвитeлния cъвeт щe тpябвa дa зaдeлят eднo място зa жeнa. Koмпaнии бeз жeни – члeнoвe нa бopдa, щe бъдaт изпpaвeни пpeд caнĸции, ocвeн aĸo нe пocoчaт ocнoвaтeлнa пpичина.
Това, което ме жегна и мотивира да пиша по тази тема, е, че е най-малкото странно, когато се заговори за правата на жените всичко да изглежда цивилизовано, естествено и търпящо развитие. Посмее ли някой да заговори за правата на мъжете, гневът на феминизма се стоварва върху него с „аргументите” на политическата коректност. Защото има неписан закон, че политически коректно е само когато мъжете разбират жените. Поинтересувах се от контрапункта. Маскулизма – движение, за което даже не знаех, че съществува, но отсетне разбрах. То постулира, че равенството между половете е нарушено в ущърб на мъжете. Стигнах до един много елементарен извод: Дискриминацията срещу мъжете е игнорирана и за нея не е обичайно да се говори в обществото. Ако изказването на Бен Брадли беше оставено без злостни коментари, особено във смутните времена на пандемията, когато феминизмът и маскулизмът едва ли са на дневен ред, бих махнал с ръка – всяко чудо за три дни. Но в случая се почувствах засегнат от маниера, който въпросните дами демонстрираха. В крайна сметка това не е само проблем на Великобритания, а аз от своя страна реагирам така,
защитавайки биологичната си същност, която няма родина
Да се върнем към „токсичната мъжественост”. Известно е, че мъжете са по-малко склонни да търсят каквато и да е помощ, защото не искат да бъдат разглеждани като слабаци. Счита се за нормално, дори възхитително мъжът да понася удари под кръста и да не казва на семейството си, за да не го натоварва. Мъжът не трябва да хленчи, а да се опитва да се справи с ексцентричния предразсъдък, че половата му принадлежност е облигация. За да си момче на място, за да бъдеш одобряван и обичан, трябва да си „breadwinner” (човек, който изкарва хляба за семейството). Това е, което според мен се разбира под термина „токсична мъжественост”. И тази мъжественост е отровна, защото много мъже и бащи не успяват да се справят с издръжката на семейството или претенциозната дама до тях в нормални времена, камо ли сега. Известно е, че мъжете според световната статистика умират по-рано от жените, а пенсионната им възраст е по-висока от тази на жените. Въпреки това те трябва да изкарват пари, които друг ще харчи, докато, копаейки в мината или на бойното поле, животът им приключи. Над 90% от леталните трудови злополуки се случват на мъжете. Почти няма жени, които биха ремонтирали покриви, работили на нефтена платформа, като шофьори на камиони или като миньори. И независимо че в армията имат право да служат и жени, те много рядко могат да влизат в пряка битка. Мъжете са преди жените в цялата първа десетка от смъртоносни болести. Американският политолог Уорън Фарел преживява драматична житейска метаморфоза. От заклет феминист обстоятелствата го превръщат в маскулинист. Фарел е начело на Националната организация на жените в Ню Йорк по време на втората вълна на женското движение през 60-те години на миналия век. Единственият мъж, избиран три пъти в Съвета на директорите на въпросната организация. Той напуска в средата на седемдесетте, (тогава Роберт Мерл издава романа си „Добре охранявани мъже”), когато тази организация се противопоставя на баланса между правата на майките и бащите, необходим за създаване на оптимално семейно устройство за деца след развод, в полза на жените. Както и на правото на жените да решават, без значение от мнението на мъжа, да имат или нямат деца. Фарел отбелязва едно обстоятелство, съвсем елегантно подминато от феминистките движения. А именно, че не може да говорим само за конфликта мъже–жени. Става дума за майките и бащите. „Не мъжете печелят повече от жените, а бащите повече от майките” – казва той. Така е. Когато се роди детето, най-често майката не може да работи, а бащата трябва да увеличи работното си време или да работи на две места. И то на работа, която не харесва, но за която получава допълнителна заплата. Тол системата по пътя за високото заплащане е убийствена. „Токсичната мъжественост” кара много бащи да поемат по този път. Заради
надеждата, че ще направят живота на децата си по-добър
от техния. Заради желанието, техните съпруги да се чувстват сигурни. И заради това дори пренебрегват работата, която обичат за сметка на заплатата. Например бащата може да иска да бъде учител, но за да издържа семейството си, той приема високостресова, свързана с много пътуване и малко свободно време позиция на скучен технически управител.
Домашното насилие срещу мъжете винаги е разглеждано в подигравателен нюанс, защото никой мъж не би се оплакал, че заради възпитанието си „да не се вдига ръка срещу жена” се оставя да бъде малтретиран. При развод, ако майката не желае равни права с бащата, то априорно се приема, че тя е права. Бащите трябва да се борят в съда за това свое право, а съдът е скъпо нещо.
В крайна сметка убедил съм се, че риска да живее без да работи до спукване, тоест с малки доходи, може да си позволи само мъж, който не е женен.
Впрочем демонизирането на мъжкия пол, или по-точно неглижирането му, което е едно и също, води до изграждане на комплекс за малоценност.
Именно този комплекс е основната причина за домашното насилие от страна на мъжете. Те са безпомощни. Не изкарват достатъчно пари. С тях се отнасят като към привидения с неопределено предназначение. И натрапваната им слабост избива в приложено от тях насилие. Истината е, че мъжете на средна възраст, израснали и живеейки в съвременния феминистки свят, са дълбоко объркани относно ролята си. Образно казано, те се борят за аналоговия свят на първия си Kodak, с който са снимали любимата си, но също така трябва да приемат и груповото селфи, в което днес е влюбена съпругата му. Трябва да признаем, че мъжествеността е в криза, а феминизмът продължава да е във възход. Чувал съм от разни дами да казват, че пазарът на мъже ставал все по-беден. Естествено, че отговорът е – да, но затова пък пазарът на жени е прекалено богат. В края на краищата много по-коректно е и мъжете, и жените да проявят по-голямо разбиране относно уязвимостите на противоположния пол. Изисква се само да стъпят в обувките на другия. И да повървят един километър заедно.
