Доц. д-р инж. Георги Маринов
В периода 1986–1988 г. в САЩ беше разработена концепция за армейското лично отбранително оръжие. Според нея войниците и командният състав извън състава на пехотните подразделения (например екипажите на бойните машини, обслужващият персонал, военните полицаи и др.) трябва да бъдат въоръжени с леко и малогабаритно оръжие, което да притежава достатъчна огнева мощ, за да бъде използвано като надеждно средство за самоотбрана. Това даде тласък за разработване на къси картечни пистолети, които освен в армията бързо намериха приложение в полицейските и специалните силови структури. На основата на тази концепция австрийската фирма Steyr-Mannlicher разработи един малък картечен пистолет с първоначално обозначение Project 5090, предназначен за близък бой След серия изпитвания той се появява на пазара през февруари 1992 г. с обозначението TМP (Taktische Maschinenpistole). Той бързо привлича вниманието на потребителите от много страни в Европа и Америка благодарение на високата си огневата мощ, малките габарити и маса. Общата дължина на оръжието е само 282 мм, при дължина на цевта 130 мм. Масата му без пълнител не превишава 1,19 кг. Неговите създатели решават да се спрат на най-често използвания 9-мм калибър, но при желание на своите клиенти бързо могат да адаптират оръжието за патроните 7,65 mm Parabellum, 10 mm Auto, .41 Action Express или дори на мощните 9 mm Steyr.
Още от пръв поглед новото оръжие прави впечатление с нестандартния си дизайн и широкото използване на полимерни материали. По своите габаритни размери и маса ТМР се доближава до обикновените самозарядни пистолети, но се различава по увеличената огнева мощ и възможностите за водене на автоматичен огън. Гладките му външни повърхности позволяват удобно скрито носене и бързо изваждане при необходимост. За разлика от другите оръжия с преобладаващи метални външни повърхности ТМР не се нуждае от смазване, тъй като корпусът му е от термо- и удароустойчиви полимери. Това предотвратява замърсяването на дрехите, седалките на автомобилите и личния багаж. Конструкторите на ТМР са използвали един почти забравен принцип за работа на автоматиката – късият ход и въртенето на цевта при нейното отключване и заключване към затвора. Този принцип е създаден от чешкия конструктор Карел Крнка, но е патентован от фирмата Rot, в която той е работил. При самозарядните пистолети той е използван при Steyer M 1912 и при Beretta Cougar 8000.
В изходно положение затворът и цевта на ТМР се намират в заключено положение. Това се осъществява благодарение на наличието върху цевта на профилен канал, в който влиза водеща ос, неподвижно закрепена на водача на цевта. При изстрел под действието на откатната сила цевта и затворът се придвижват назад. След изминаване на разстояние от 4 мм водещата ос навлиза в наклонения участък на канала и принуждава цевта да започне да се върти около своята надлъжна ос. Това забавя скоростта на придвижване на системата цев–затвор и осигурява необходимото време на куршума да напусне цевта под действие на максималното налягане на барутните газове.
Когато куршумът напусне цевта, тя е изминала вече максималния си път и се е завъртяла така, че е освободила заключения затвор. При това положение налягането на барутните газове рязко намалява. Цевта се установява в неподвижно положение, а затворът продължава да се движи под действието на по-ниското налягане. През време на движението си назад затворът екстрахира изстреляната гилза с неподвижно закрепения към него изхвъргач. След достигане в крайно задно положение системата цев–затвор полита напред под действие на възвратната пружина и дотиква нов патрон в патронника. Когато затворът и цевта се установяват в изходно положение, те се заключват отново. Взривяването на капсула на патрона се извършва от ударно чукче и възпламеняваща игла, които са изработени като отделни детайли.
Изложеният принцип позволява успешно да се регулира темпът на стрелбата (посредством различен ъгъл на наклона и дължина на профилния канал). Освен това плавното отключване на цевта и затвора дава възможност да се намали откатната сила при изстрел, което се отразява положително върху устойчивостта на оръжието при стрелба на автоматичен режим. Конструкторите са отчели съвременните тенденции за осигуряване на сравнително висок темп на стрелбата (800–900 изстр./мин), необходима за насищане на едно ограничено пространство с куршуми. Това се обуславя от предназначението на оръжието (за бърза употреба на къси разстояния) и произтичащите от това липса на време и необходимост от прецизно премерване. При използване на патроните 9 mm Parabellum куршумът се изстрелва с начална скорост около 360 м/с, което осигурява ефективна далекобойност до 25 м.
Ударно-спусковият механизъм позволява воденето на огън в два режима – единичен и автоматичен. Превключването се извършва с помощта на предпазителен лост, разположен зад спусковата скоба. Когато той се намира в крайно ляво положение, спусковият механизъм се блокира. При поставянето му в средно (централно) положение могат да се произвеждат само единични изстрели. При поставяне в крайно ляво може да се води автоматичен огън. Независимо от това, на кое положение се намира предпазителното лостче, изстрел може са произведе само ако се натисне спусъкът докрай. Това е една допълнителна мярка за сигурност, предотвратяваща произвеждането на случайни изстрели. ТМР има две ръкохватки пистолетен тип и сгъваем приклад. Задната ръкохватка има наклон 105 градуса. В нея се поставя пълнителят. Предната ръкохватка има кръгла форма и заедно с приклада осигуряват допълнително стабилизиране на оръжието при стрелба на автоматичен режим. Мерните прибори са монтирани върху затворната кутия и могат да бъдат регулирани с помощта на обикновена отвертка.
Пълнителят може да има вместимост 15 или 30 патрона. Последните се разполагат шахматно. От едната страна на пълнителя има надлъжен прозорец за визуално установяване на количеството на патроните. Той е разграфен на сектори през 5 патрона, като на всеки сектор е надписано количеството на намиращите се в пълнителя патрони. За бойните качества на оръжието може да се съди не само по фирмените реклами. В редица публикации се посочва, че на разстояние 7 м добре обучени стрелци могат да изстрелят 30 патрона на автоматичен режим, като техните куршуми попадат в кръг с диаметър около 40 см. Дори се препоръчва при стрелба оръжието да се обърне на 90 градуса. По този начин не се позволява на куршумите да „надскочат“ мишената.
Авторът на статията има лични впечатления от качествата на оръжието при организираните демонстративни стрелби от фирмата Steyr–Mannlicher преди години. На тях беше проведена стрелба на различни разстояния. Оръжието показа отлични качества при водене на единичен и автоматичен огън. Дори тези, които за пръв път хванаха в ръцете си TMP, успяха да поразят мишените.
