Илия ПЕТРОВ
От началото на пандемията в 80 държави е отбелязан регрес в областта на политическата хуманност и индивидуалните свободи.
Глобалната рецесия на демокрацията започна доста преди пандемията от COVID-19. Разпадът на Съветския съюз доведе до стремително увеличаване на броя на нациите, практикуващи либерални демокрации, но не и на качеството им. В много държави демокрацията беше и става все по-безсрамно декоративна. Също толкова безсрамна беше и просташката фраза на комунистическите апаратчици по време на тоталитаризма: „За какво са им избори на тези хора? Все едно да даваш вода на алкохолик?”.
Имиграцията, тероризмът и коронавирусът се превърнаха в екзистенциална заплаха за либералните демокрации, като им натресоха троен ъперкът. По време на втората вълна на пандемията различни политологични институти и неправителствени организации отчетоха, че демокрацията деградира и правата на човека ерозират по целия свят През последните 70 години броят на стените между държавите се е удвоил. Сега има повече стени, отколкото в края на Втората световна война.
От началото на пандемията в 80 държави е отбелязан регрес в областта на политическата хуманност и индивидуалните свободи. Само Малави е подобрила рейтинга си, но като се имат предвид отчайващото икономическо положение и ширещата се бедност, както и зависимостта от чуждестранни помощи на тази южноафриканска страна, този феномен е обясним. Просто там няма как да е станало по-лошо.
При наличието на разнообразни дефиниции за демокрация и правова държава основните им компоненти са толкова много, че даже не се и замисляме за тях. Управление съобразно закона, а не съобразно личността. Свободни и честни избори, местно самоуправление, независими изпълнителна, съдебна и законодателна власт (за да може всяка власт да бъде възпирана от друга власт), пазарна икономика, социална справедливост, свобода на словото и медиите, свобода на съвестта, тайна на личната кореспонденция, право на сдружаване, неприкосновеност на личния живот, достъп до информация, свобода на вероизповеданията, права на малцинствата, свободно движение на хора, пари, стоки и услуги и т. н. И, разбира се, правителство, което действа в интерес на народа.
Когато започнах да изброявам, си дадох сметка, че в миналото хората са жертвали животите си, за да постигнат тези права, а днес ние ги смятаме за непосредствена даденост. В много страни вече липсват няколко или почти всички от тези демократични компоненти. Професорът в юридическия факултет на университета „Вандербилт” в САЩ Ганеш Ситараман подчертава: „В поредица от политологични проучвания се установи, че повечето правителства действат в полза предимно на групите по интереси и на естаблишмънта, а не на обикновените хора. Система на управление, която не работи за хората, изобщо не е демокрация”.
Ситараман твърди, че именно неолибералната ера е това, което е разделило много държави включително и Америка, и продължава да пречи на страните да реализират истинска демокрация. Очевидно е, че рубик-кубът на демокрацията има прекалено много слоеве и цветове и назад във времето, и в съвременността. Зависи и от географското положение, и от традициите, и от поколенческите парадокси. Защото те винаги са по-силни от демокрациите.
Например, ако попитате гражданите от страните на Запада, европейски и англосаксонски, коя държава е велика, те биха отговорили – тази, която се харесва и към нея се стремят много хора. Попитайте страните от Изтока и отговорът ще бъде – велика е тази страна, от която се страхуват. (За сравнение – в Индия, Китай и Русия живеят близо 3 млрд. от населението на света, а в англосаксонските и европейските страни – 1 млрд.).
Що се отнася до обичаите, Херодот разказва, че цар Дарий повикал гърците, когато се случило да са в двора му, и ги попитал колко ще струва, за да изядат труповете на бащите си. Те отвърнали, че не биха го направили срещу никакви пари. По-късно в присъствието на гърците и чрез преводач той попитал няколко индийци от племето калати, които всъщност изяждат труповете на родителите си, какво ще е нужно за да ги изгорят, какъвто е бил гръцкият обичай. Те надали уплашен вик и му забранили да споменава толкова ужасно нещо.
Разказвайки тази история, Херодот възкликва, цитирайки Пиндар: „Обичаят над всички е цар”. Впрочем в днешната конституция на Индия има официално признати 645 племена, а в някои африкански страни до началото на 60-те години на миналия век, след победата на изборите, спечелилото племе просто изтребвало другото Искам да подчертая с тези примери, че изкривената призма на времето, мястото и обстоятелствата може да ни накара да твърдим, че в Древна Гърция не е имало демокрация, защото е съществувало робство. От генерационна гледна точка днес с удължаването на живота на населението в света, въпреки пандемията, няколко съвсем различни поколения са в една и съща лодка.
А те имат съвършено противоположни схващания за демокрацията. Опашката на „Тихото поколение”, поколение „Бейби бум”, поколение „X”, поколение „Y”(милениали), поколение „Z”, поколение „Алфа”. Шест поколения по време на пандемия. Демографските кохорти от 1928 до 2010 г. е напълно невъзможно да си представят и усещат демокрацията по един и същ начин, дори да си стъпят на ушите.
Все още функциониращите (така казват те за себе си) либерални демокрации се опитват да дават илюстрации за конвулсиите на демокрацията и правата на човека по света. В Индия партията на Нарендра Моди има намерение да състави регистър на всички 1,35 млрд. граждани на страната. На пръв поглед – обикновено събиране на технически данни, но много от близо 200-те млн. мюсюлмани в страната нямат документи, които да доказват, че са индийци.
Те рискуват да останат без гражданство За Индийската народна партия на Моди, която е най-голямата политическа партия не само в страната, но и в света по отношение на основното членство, това е електорален нектар. Но за Индия по-скоро е политическа отрова.
В Китай се мълви, че стотици хиляди уйгурски деца може да бъдат отделени от единия или и от двамата родители. Правилата срещу твърде много деца се прилагат стриктно върху уйгурските жени. В две префектури уйгурската раждаемост е спаднала с над 60% само между 2016 и 2019 г. Семействата са задължени да наблюдават други семейства и да докладват за подозрително поведение. Уйгурите трябва да присъстват на сесии за индоктринация, а когато са в чужбина, се страхуват да се обадят вкъщи, за да не причинят арестуване на любим човек.
Режимите в Близкия изток и Северна Африка ограничават избора на имена като начин за насърчаване на националното единство, съсредоточено върху етническата група на мнозинството или религията. Абделмаджид Лабади, който живее в страна от Северна Африка, може да избере арабско име за дъщеря си. Обаче той иска име, което да отразява берберската му етническа принадлежност. Но въпросната страна поддържа списък с около 300 одобрени берберски имена като начин да държи малцинството под контрол. Г-н Лабади не иска нито едно от тях.
Четири години оставя дъщеря си официално безименна защото се бори в съда за името, което предпочита. През юли тази година той най-накрая печели и дъщеря му официално става Танила, което на берберски означава „гълъб”.
В Русия Путин си уреди статут на пожизнен сенатор и пожизнен имунитет срещу съдебно преследване. Съществува много дълбока конфузия относно демокрацията на етимологично, културно, политическо и икономическо ниво. Спомням си, че Георге Иванов, бивш президент на тогава Бивша югославска република Македония се пошегува на изборите през 2009 г.: „Македонската демокрация е като космодиск – изглежда, шашаво, но функционира”. Пък може и да не е било шега?
Йохан Норберг, шведски магистър по история на идеите, лансира термина „вирусен популизъм”. По-точното название според мен е „вирусен протекционизъм”. Изобретателните режими използват COVID-19 като основателна причина, за да протектират изпълнителната власт чрез заграбване на повече власт, обикновено за сметка на парламентите.
И това се случва даже в тъй наречените демокрации. Във Великобритания идеите на управляващата Консервативна партия са свързани с това, че изпълнителната власт е израз на волята на хората, така че да се ограничи нейната власт, означава да се подкопае демокрацията. Една от точките в плана на торите за реформи е да развърже ръцете на изпълнителната власт чрез ограничаване на съдебната власт.
Доминик Къмингс, наскоро отстраненият главен съветник на Борис Джонсън (известен с възхищението му пред авторитарни режими – като този в Китай – заради „ефективното вземане на решения”) беше един от архитектите на тази трансформация, но тя ще продължи и без него. Хората по света е вече трудно да си представят някоя базисна гражданска свобода, която да не е била засегната в казуса за ограничаване на разпространението на коронавируса. Освен може би свободата на словото.
Факт е, че за да се реагира адекватно на корона заразата, правителствата трябва да променят прекалено много закони които често противоречат на конституциите на съответните страни. COVID-19 детронира демокрацията и тя вече не е примадона. Дори локдауните се разглеждат като посегателства срещу гражданските права.
Все пак трябва да признаем, че толкова дълго чаканата от нашето поколение демокрация е скъпа и бавна привилегия, особено по време на пандемия. Утвърдените политически практики в англосаксонските и европейските страни няма да позволят те да станат еднопартийни държави, но дори тяхната демокрация вече показва признаци на гангрена. Ако това продължи прекалено дълго, гниенето трудно може да се спре.
Изводът е, че „постковид” ерата ще роди и нова „постковид” демокрация, която няма да има нищо общо с представата ни за нея досега. Обикновено се смята, че демокрациите умират от цевта на пистолет, при преврати и революции. В наши дни обаче е по-вероятно да бъдат удушени бавно. В името на хората. И с тяхното съгласие.
