Доц. д-р инж. Георги Маринов
Масовото използване на картечните пистолети се утвърждава едва в хода на Втората световна война независимо от тяхната поява още през 1915 г. Мощен стимул за това е претърпеният разгром на съветските войски от съседна Финландия, която в труднодостъпните планински и горски терени успешно противопоставя картечния пистолет Suomi на дългите руски пушки „трилинейки”. Убеждавайки се в перспективността на автоматичните оръжия тогавашното командване на Червената армия взема спешни мерки за разработването на алтернативни персонални автоматични оръжия.
В това отношение най-популярно оръжие се явява знаменитият „Шпагин” (ППШ-41). Независимо от широкото му използване през войната той притежавал редица недостатъци, като неудобството му при използване в тесни окопи и в ограничени пространства поради сравнително големите му габаритни размери и маса, особено с пълен дисков пълнител. Той бил неподходящо оръжие за разузнавачи, десантни, инженерни и други специални подразделения, както и за екипажите на бойните машини. Това наложило през 1942 г. да бъде обявен конкурс за разработването на ново, по-леко, по-компактно и по-евтино автоматично оръжие, което да не отстъпва по тактико-технически характеристики на ППШ-41.
В конкурса вземат участие всички изявени по това време конструктори на съветската оръжейна школа като В. А. Дегтярьов, Г. С. Шпагин, Н. В. Рукавишников, С. А. Коровин и др. Най-пълно отговорил на изискванията младият конструктор Алексей Иванович Судаев, чийто опитен образец успешно издържал всички видове заводски, войскови и сравнителни изпитвания.
Младият конструктор е роден на 23 август 1912 г. в гр. Алтаир в Република Чувашия, разположена в източната част на Европейска Русия. Останал от рано без баща, той учи в технически училища и работи като техник в транспорта. През 1934 г. постъпва в железопътните войски на армията. През 1938 г. е приет в Артилерийската академия „Ф. Дзерджински”. Дипломната му работа при завършването е ръчна картечница с калибър 7,62 мм.
Придобил известен опит в конструирането на автоматични оръжия, през 1942 г. Судаев представя на комисията своя проект, който е приет без забележки. На сравнителните изпитвания картечният пистолет на Судаев се оказва с около 1,7–1,8 кг по-лек от ППШ-41 и от ППД-34, като освен това изисква два пъти по-малко метал и около три пъти по-малко труд за изработването му. Това се оказва решаващо при оценката му и на 28 юли 1942 г. картечният пистолет е приет на въоръжение. Интересно е решението той да се произвежда в намиращия се под блокада Ленинград. Конструкторът също работи под обсада, лично наблюдава процеса на изработването му и в хода на производството дори подобрява конструкцията.
Само през 1943 г. са произведени 46 572 картечни пистолета, като до края на 1945 г. техният брой нараства до около половин милион. В много литературни източници това оръжие е определяно като най-добрия картечен пистолет през Втората световна война.
Работата на автоматиката на ППС се основана на принципа на използването на отката на свободния затвор. Неговата скорострелност е в границите от 500 до 600 изстр./мин, която зависи от степента на смазване на подвижните части и от степента на замърсяване при стрелба.
Най-простият принцип на работа, естествено, позволява да бъде сравнително проста и цялостната конструкция на оръжието. В нея липсват съставни части на затвора, забавители на темпа, отделни ударници и др., които са характерни за аналогичните образци. Ударната игла е неподвижно закрепена в челната част на затвора. По този начин е отпадала необходимостта от наличието на отделен ударник. Сравнително ниският темп на стрелбата се осигурява от дългия ход на затвора и от пистолетния патрон 7,62х25 (ТТ), който по мощност отстъпва значително на пушечните и на междинните патрони. Затова и възникващият откат на оръжието е незначителен и с него може да се води огън без използване на приклада.
За да бъде опростен спусковият механизъм, оръжието е предвидено да води само автоматичен огън. Това не се счита като сериозен недостатък, тъй като в условията на бойните действия по това време насищането на определено пространство с огън се е считало за необходимост. Блокирането на затвора се извършва както в предно, така и в задно крайно положение. Лостчето на предпазителя е разположено под цевната кутия. Изхвъргачът на изстреляната гилза е закрепен в предната част на затвора, а отражателят е в дъното на цевната кутия.
Картечният пистолет е снабден с кутиеобразен двуредов пълнител, който събира 35 патрона. Той се сменя бързо и лесно се зарежда с патрони.
Цевта на оръжието е разположена в перфориран кожух с правоъгълен профил. Целта е подобряване на охлаждането и предпазване от изгаряне на дланите при интензивна стрелба. В предната част на кожуха е закрепен дулен спирач, който намалява силата на отката и стабилизира оръжието при стрелба. Почти целият картечен пистолет е от метал.
Изработката на оръжието е леко и това дава възможност да се извършва в малки предприятия, снабдени с не най-сложна техника. Това е било особено важно за обсадения Ленинград, който е страдал от недостиг на метал и на технологично оборудване. Първоначалният вариант получава обозначението „Пистолет пулемëт Судаева обр. 1942 г.” или съкратено ППС-42.
Още през следващата година в конструкцията на ППС-42 конструкторът внася някои несъществени изменения (във формата и материала на ръкохватката, целостта на кожуха и цевната кутия, формата на сгъваемия приклад и др.), като усъвършенстваният вариант приема обозначението ППС-43.
Ефективната му далекобойност е около 200 м Общата дължина на новия вариант е 615 мм, а на ППС-42 е 640 мм. При разгънат приклад дължината на ППС-42 е 900 мм, при 820 мм на ПП-43.
През 1951 г., оценявайки положителните качества на ППС-43, Полша започва лицензното му производство във Варшавската военна фабрика с обозначение М-43/52. Цевта му е с около 18 мм по-дълга от оригиналния вариант. Една година по-късно полските конструктори направили някои усъвършенствания – сгъваемият приклад е заменен с дървен, ръкохватката на затвора при стрелба остава неподвижна, премахнат е надлъжният отвор, в който се движи ръкохватката на затвора, и др. Модификацията получава обозначението M-43/52.
През 1950 г. в Китай също започва производството на ППС с обозначение M-43. Неговата конструкция е почти пълно копие на оригинала, но има пластмасова ръкохватка и по-добър общ дизайн.
Интересен е фактът, че трофейни ППС под наименованието Maschinenpistole 719(r) се намирали на въоръжение във Вермахта, във войските на СС и някои военизирани формирования на Третия Райх и на неговите съюзници. Дори през 1944 г. Финландия адаптира ППС-43 за патроните 9 mm Parabellum, като за кратко време организира производството на около 10 хил. бр. в завода Tikkakoski с обозначение Model 44. Този модел използвал пълнителите от финландския картечен пистолет Suomi.
