Отбранителните разходи на Обединеното кралство ще надхвърлят 2,2% от БВП.
Напускайки Европейския съюз, Великобритания се готви да играе сериозна глобална роля в сферата на сигурността и да се утвърди като втора военна сила в НАТО след САЩ. Знак за това даде през миналия месец министър-председателят Борис Джонсън, който направи важно изказване в Камарата на общините, предлагайки значително увеличение на средствата за отбрана в следващите четири години. Предложението му идва като резултат от започналия в началото на тази година т. нар. Интегриран преглед на политиките в областта на външните работи, сигурността, отбраната и помощта за развитие на Обединеното кралство. Този преглед ще завърши в началото на 2021 г., но първите резултати от него вече са ясни.
Борис Джонсън предложи на депутатите сумарно увеличение на парите за отбрана за следващите четири години с 24 млрд. британски лири. Това означава нарастване от средно 14% годишно – най-сериозният ръст на британските военни разходи след края на Студената война. Ако предложението на Джонсън бъде одобрено, Великобритания ще отделя за отбрана поне 2,2% от своя БВП. Всъщност страната и сега е на второ място в НАТО като абсолютен размер на военните разходи, изпреварвайки Германия и Франция. Според официалните данни на Алианса за 2019 г., които представихме в „Българска армия“ преди година, във Великобритания са харчили за отбрана по $985 на глава от населението, като по този показател по-напред са само САЩ и изключително богатата Норвегия.
В изказването си пред Камарата на общините Джонсън посочи, че международната среда е по-трудна и напрегната. Същевременно в условията на глобализиран свят осигуряването на свобода на корабоплаването, безопасни въздушни коридори, надеждни подводни кабели и т.н. е по-критично важно от всякога. Въздействието на настоящата пандемия от COVID-19 върху живота е ясен пример за уязвимостта на съвременните общества, обоснова се Джонсън.
„Базирайки се на нашата оценка за международната ситуация и на нашите външнополитически цели, аз реших, че трябва да бъде сложен край на ерата на съкращение на военния бюджет и тя свършва сега“ – заяви решително министър-председателят. Той подчерта необходимостта от по-дългосрочна стабилност за реализиране на инвестициите в отбраната. И поясни, че допълнителните средства ще бъдат насочени за модернизация на въоръжените сили с фокус върху внедряването на нови технологии и оборудване – космически и кибер способности и изкуствен интелект, които поставят на революционно нова основа съвременния начин за водене на военни действия. Такива процеси текат и в други държави по света и Великобритания не може да си позволи изоставане.
Традиционно Великобритания е била морска сила и затова Джонсън неслучайно отдели специално място в изказването си пред депутатите на развитието на кралските военноморски сили и амбициите страната да бъде първа морска сила в Европа. В тази връзка премиерът разясни плановете за придобиване на нови 8 фрегати тип 26, пет фрегати тип 31 и кораби за поддръжка на британските самолетоносачи, както и на строителството на ново поколение военни кораби, в това число многофункционални изследователски морски съдове и фрегати тип 32. Според премиера с достигането на оперативна готовност за действие на двата британски самолетоносача през 2023 г. Обединеното кралство ще има на разположение във всеки един момент авионосна група в готовност за предислоциране във важни за националните интереси региони по света, както и за оказване на подкрепа на други съюзни държави от НАТО.
Сред другите приоритети в развитието на британските въоръжени сили премиерът Джонсън посочи обновяването на ядрените способности на страната свързването с помощта на новите технологии на силите и способностите в единна мрежова система, технологичното развитие на специалните сили за провеждане на успешни прикрити (тайни) операции и срещу най-сложните противници, обновяване на системите за управление и водене на бой на военновъздушните сили, по-широко използване на безпилотни самолети с дистанционно управление (дронове). В тази връзка намеренията на властите в Лондон са за инвестиции в размер на 1,5 млрд. лири за изследвания и разработки в нови технологии за военни цели, както и създаването на нов изследователски център за изкуствен интелект и ново космическо командване на кралските ВВС. То ще бъде натоварено с изстрелването на сателити и на първата британска ракета от Шотландия през 2022 г. Освен това предстои създаването на национални кибер сили, включващи както разузнавателни структури, така и оперативен персонал, ангажиран с операции в кибер пространството за борба с тероризма, организираната престъпност и действията на неприятелски държави.
Решението на Борис Джонсън да увеличи парите за отбрана е доста смел ход с оглед на сложната финансова ситуация, породена от пандемията от COVID-19 и свързаната с нея изострена обществена чувствителност към разпределението на държавните разходи. Пак през ноември британското правителство вече обяви замразяване на заплатите на 5,5 млн. служители в обществения сектор през цялата 2021 г. Повечето наблюдатели смятат, че анонсираното увеличаване на военния бюджет е победа на министъра на отбраната Бен Уолъс над министъра на финансите Риши Сунак. Както навсякъде по света, така и във Великобритания финансовото и отбранителното ведомство спорят за размера на военните разходи и в случая премиерът Джонсън се е проявил като арбитър, който е подкрепил плановете на военното министерство.
Увеличените военни разходи обаче ще донесат ползи на британската икономика. Джонсън подчерта очакваните благоприятни икономически и социални ефекти от допълнителните инвестиции в нови отбранителни способности и технологии. Според него така ще се създадат допълнителни 40 хиляди нови работни места за четирите години, и то предимно в северната част на страната и крайбрежните райони. Така в условията на дълбоката рецесия, предизвикана от здравната криза, Джонсън използва отбранителната индустрия за намаляване на безработицата. Специален политически акцент бе подчертаването на инвестициите в Шотландия. Това е послание на Лондон към жителите на тази област на фона на засилващите се настроения за организиране на нов референдум за шотландска независимост.
Анализаторите в Лондон смятат, че допълнителните средства за отбрана, макар и значителни, няма да са достатъчни за удовлетворяване на финансовия недостиг по изпълнението на програмите за придобиване на отбранителна техника през следващите 10 години. В съвкупност той се оценява на 13 млрд. лири. Това налага част от тези програми да бъдат преразгледани, особено по отношение на по-стари видове въоръжения като танкове, минни ловци и крайбрежни патрулни кораби. Предлага се да продължи извеждането от въоръжение на по-стари платформи военна техника които не могат да бъдат свързани в единна дигитална система за управление на операциите. Най-съществените съкращения вероятно ще засегнат сухопътните сили. Очакванията са за намаляване на тяхната численост и за отмяна на планираната модернизация на бронираните машини Warrior и танковете Challenger.
„Много точна е констатацията на Борис Джонсън, че новите политически аспирации на Лондон не отговарят на неговите настоящи военни способности. На много места по света британските сили не са в състояние да поддържат оперативните си възможности. Такъв е случаят с Афганистан. В провинция Хелманд те предадоха оперативните си дейности на американската армия. Почти сходна беше ситуацията в Ирак. Присъствието на британския контингент се ограничи до летището в Басра преди окончателното изтегляне. В същото време операциите в Либия, Сирия и Йемен станаха твърде скромни и се състояха в действия на специални сухопътни сили, както и подкрепа по въздух и море на далечно разстояние“ – коментира за в. „Българска армия“ проф. Владимир Чуков, който следи британското военно присъствие в невралгични райони като Близкия изток и Индийския океан.
Като цяло намеренията на Великобритания да увеличи отбранителните си разходи се вписват в тенденцията страните от НАТО да отделят повече средства за военни цели и са потвърждение на очевидния факт, че парите за отбрана трябва да зависят преди всичко от динамиката на международната среда за сигурност.
