Илия ПЕТРОВ
Конфликтът между млади и стари е вграден в обществото.
„Изгубеното поколение”, претендиращо за първо в социологическите рамки (това „първо” е доста произволно твърдение), е популяризирано от Хемингуей. Той го поставя като епиграф на своя роман „И изгрява слънце”, като приписва фразата на Гъртруд Стайн. Мисълта ми е, че ако искаме да разберем нещо за поколенията, вероятно е по-добре да го направим чрез литературата, а не чрез социологията. Там ще намерим описание на „сърдитите млади хора”, на битниците, хипитата и хипстерите на ескейпизма и алиенацията.
Още през 1955 г. в „Джунглата на черната дъска” се казва, че шейсетгодишните не разбират трийсетгодишните, а трийсетгодишните не разбират вече тези на двйсет. Да кажем също така, че Шекспир не е чел Фройд, но „Крал Лир” е блестящ пример за тъмните корени на конфликта между бащи и деца. Конфликтът между млади и стари е вграден в обществото и е функция на съответното общество. А в социума винаги млади и стари съществуват известно време заедно.
Почти през целия XVIII в. е било рядкост човек да дочака правнуци, камо ли да живее известно време с тях. Тогава ограничен брой държави са водили отчет за общото си население. Всички предположения за структурата на семейството, обществото и на световното население до въпросния период е със статистическа грешка от порядъка на милиарди, ако не и десетки милиарди души.
Преди два века социалната подредба като цяло е продължавала да бъде полузастинала и хоризонтално, и вертикално. Конформизмът е предпазвал сложната и едва крепяща се пирамида на обществените отношения.
В повечето случаи, ако си се родил селянин, не може да се движиш нагоре в йерархията, а ако си благородник, не е прието да слизаш надолу. Придвижването между населените места е било скъпо, опасно и е ставало бавно. За събитията в градовете на село се научавало, когато вече са приключили. Обикновено простолюдието е умирало там, където се е раждало.
Най-важните ритуали в живота се изпълняват около раждането, сватбата и смъртта. Без да имат съществена представа за собствената си, камо ли за наследствената биология, хората умножавали броя на децата си, голяма част, от които не живеели дълго след раждането. В селските райони, където населението било значително по-голямо на брой, отколкото в града, животът на домашните животни бил по-важен и по-скъп от този на собственото домочадие.
Някои ще се изненадат да научат, че яйцеклетката на бозайниците е открита едва през 1827 г. от Карл Ернст фон Баер, а сливането на сперматозоиди с яйцеклетки е наблюдавано от Оскар Хертуиг през 1876 г. Дотогава е в сила постулата на Уилям Харви, че всяко живо същество произхожда от яйцето – (ex ovo omne vivum). Това е т.нар. преформационизъм (или преформизмът), според който организмите се развиват от миниатюрни версии на себе си. Той включва и смелото допускане, че бозайниците също се репродуцират чрез яйца. Както се вижда, да се мисли за спецификата на различните поколения преди два века и половина е… немислимо.
За България Иван Хаджийски разказва два любопитни случая. За срещата му с един дядо на 80, който ходил още с цървули на село, защото само баща му, докато бил жив, му купувал обувки от града. Друг негов набор на въпроса, защо не отсича този огромен дъб, който му пречи, защото е в средата на двора, отговорил:
„Ба! Той тате не го е отсекъл, та аз ли!”
Дори в Европа е така. В „Светът от вчера” Стефан Цвайг споменава, че в края на ХIХ в. общественото мнение във Виена смятало новото поколение за подозрително. Да бъдеш млад било пречка за всяка кариера. Кариерата изисква преминали успешно младостта си сериозни и по възможност възпълнички хора.
Наскоро, заравяйки се в темата за реалността на поколенията, се натъкнах на модерната южнокорейска дума с неясен произход – „kkondae”. Смята се, че тя е диалект и означава „какавида”, което създава представата за сгънатата кожа, напомняща бръчките на старец. Конотацията е за по-възрастен човек, обикновено мъж, който очаква безпрекословно покорство от младежи.
„Kkondae” бърза да критикува, но никога няма да признае собствените си грешки. Така младите наричат нарцистичните босове, досадните чичовци и корумпираните политици. От друга страна, „kkondae” се е превърнала в жаргон, използван от учениците, и се отнася до учителите като цяло.
Училището по принцип е поле на битка между климактериума и пубертета където пубертетът винаги побеждава. Когато развих това си размишление на мои колеги учители, реакцията им не беше благоприятна за мен. А когато им допълних, че да си учител означава непрекъснато да мислиш кога да напуснеш, съвсем се изнервиха. И аз напуснах. Впрочем заради един ученик, който в стремежа си да покаже колко се бунтува, показваше колко е посредствен и нахален. Това, както разбирате, е обратното на „kkondae”. То е доказателство на третия закон на Нютон в отношението млади–стари, ученици–учители, шефове–подчинени и прочие обществени опозиционни двойки.
Много хора изобщо не знаят, а и не се замислят към кое поколение принадлежат. Доскоро и аз не знаех. Не знаех, че съм Gen X. Не знаех, че децата ми са Gen Y и Gen Z. Но за разлика от мен те знаеха как ги наричат. Как са решили да ги наричат, защото от тях съгласие по този въпрос не е искано. Нямах идея също така, че през 2030 г. Gen Х ще бъдат 23% от населението, Gen Y – 32%, Gen Z – 34%. Не знаех, че Gen Алфа (деца на Gen Y), родени през 2010 г., представляват 11% от днешното население, но на седмица нараства с 2 800 000. Не знаех, че вече има и Gen C ( COVID-19), чийто живот ще бъде оформен от избора, направен през следващите години, и от загубите, които претърпяваме в резултат.
Ако видите скалата на поколенията, ще забележите, че се започва с „изгубеното” поколение, продължава се с „великото” поколение, „тихото” поколение „бейби бумъри”, а след това вместо имена се появяват букви. След Z латинската азбука свършва, но започва гръцката. С настоящите темпове можем да го докараме и до кирилицата Аз твърдя, че поколенията (наричани кохорти) са изкуствени конструкти, създадени по поръчка на корпорациите, за да се ориентират на кого какво да продават. Поколенията се разглеждат като потребители. Концепцията за поколенията с имена и букви е полезна само за корпоративния маркетинг, който в основата си е елементарно ориентиран.
Именно, за да разберат корпорациите по-лесно проблема и да се прицелят правилно, поколенията се наименуват и прошнуроват, сготвени за поредния проект. Ето от какво се интересуват корпорациите – къде и по какъв начин да насочат производството, предлагането и каналите за реклама, за да осъществят печалба. Например „Дали за поколение Z е по-важно да имат много бърз интернет, отколкото топла вода? Дали те се информират наистина едновременно от 5 екрана? Дали са способни да вършат много неща едновременно – да пишат, да слушат музика, да проверяват банковата си сметка и всичко това, докато разговарят с някого? Дали Gen Z ще сменят 18 работни места, 6 кариери и 15 жилища през живота си? Дали „iGen” имат вградени АдБлок? Дали Gen Z дотолкова са свикнали с традиционните реклами, че не им обръщат внимание и на практика са невъзможна таргет група за корпоративния маркетинг. Ето защо единственият правилен подход към това поколение е чрез инфлуенсъри”.
Точка. Изводът е направен, корпорациите знаят къде да нанесат удара. Целта е постигната. Работата е там, че всъщност културата и технологиите държат всички хора на каишки Народите принадлежат на културите, в които са родени. Колкото повече прогресира човечеството, толкова повече е зависимо от културния, а не от биологичния си компонент. Защото наследяването на белези, придобити по време на индивидуалния биологичен цикъл, като явление не се наблюдава, но в културата се наблюдава.
Не хората, а културите купуват различни коли, смартфони, лаптопи, видове жилища и т.н. Не хората, а културите гласуват, лакират си ноктите и вярват в капитализма. Не хората, а културите показват траур в черно или бяло. Не хората, а културите забраняват яденето на свинско, инцеста и социалния пол.
Индивидуализмът обаче стремглаво се бори за място в културите. Ние имаме свои собствени желания и нужди, които, макар често да се пресичат с тези на другите, все още са уникално наши. Собствени. Обществата са все по-фрагментирани, по-интимни и анонимни, съставени от малки единици. Монолитни общества не съществуват. В хиперболичен смисъл няма и общества.
Има само индивиди, които се стремят да постигнат целите си и в този процес се съюзяват или спречкват с други, които правят същото. Не се сменят поколенията. Развива се човекът. Променят го откритията и събитията. Откритието на желязото не е променило формата на брадвата, а нейното качество, както и живота на всички хора през желязната епоха. Имиграцията, тероризмът и пандемията промениха хората от всички възрасти, много повече от всички таргет реклами и манипулиране на потребностите.
Чувствителното увеличение на продължителността на човешкия живот започва от началото на предишния век. Човечеството постепенно добавя от двайсет до трийсет години допълнителен живот, за който днес непрекъснато изобретява модели как да го изстиска до кората като лимон Всяко поколение е като джудже, стъпило на рамото на великан, но те вървят заедно.
Условията, при които живеят новите млади, екстрите, които ползват, качеството на живот и комфорта дължат именно на предшестващите ги стари. Същите, които само преди 50 години жертваха живота си за ценности, за които младите днес не биха жертвали дори новия си смартфон. Залутани в изобретяването на нови поколения, ние забравяме двете най-важни. Те са безименни. Поколението на мъртвите и на все още неродените. Това са гигантски невидими кохорти с огромно влияние върху нас. Така че, когато мислим за поколенията, трябва винаги да имаме две наум.
