Или как коронавирусът обърна дневния ред на хирурзите от Клиниката на V етаж във ВМА.
Пет нови клиники поеха лечението на COVID пациенти във ВМА–София, които са в обхвата и „патронажа” на Инфекциозната клиника на болницата. Това са Първа и Втора хирургия, Пулмологията, Ендокринологията и тази по Гинекология и онкология. Разговаряме с началника на Първа хирургична клиника доц. д-р Ивелин Такоров, д.м., част от трансплантационния екип на ВМА.
– Доц. Такоров, преди време не си изключвахте звука на телефона, сега как е?
– Натоварването не се е променило, естеството е различно. Приема на пациентите се контролира и менажира от триажния център в спешната помощ на ВМА, т.е. не е необходим личен контакт, както с хирургичните кандидати. Докато съм в клиниката, облечен в предпазно COVID облекло се случва да пропускам разговори, но когато всички пациенти са под око, това рядко е проблем…
– А как се случва трансформирането на една хирургична в COVID клиника?
– По необходимост преустройството на клиниката ни от хирургична в инфекциозна за пациенти с COVID-19 изискваше и структурни промени, обособяване на изолирани коридори за потока на пациентите и за придвижване на персонала. Необходимост бе организирането на чиста, преходна и контаминирана зона, обхващаща почти целия обем на клиниката. Предтрансформационно предимство на една хирургична клиника във ВМА е, че има изградена централна кислородна инсталация във всички стаи, до всяко легло, а кислородотерапията е основен елемент от болничното лечение на този тип пациенти. Още повече, ние не сме спрели да осъществяваме и хирургична помощ. И това е по-специфичното на клиниката ни – че сме единствената COVID хирургична клиника във ВМА.
– Какви пациенти идват при вас?
– Най-често – заразени с коронавирус и съпровождащи хирургични проблеми. Някои от тях имат нужда от спешна операция, тъй като плановата хирургия на фона на COVID инфекцията е абсолютно недопустима. Това изисква комбинирано лечение на спешното хирургично състояние и на заразата с коронавирус. Има специално обособена COVID операционна зала и организация за менажиране на такива пациенти. Тази нощ оперирахме COVID пациент с остро кървене например. Хирургичната дейност не ни е основната към момента, за съжаление, но все пак се налага около 3–5 пъти седмично да се извършват спешни операции на COVID пациенти.
– Специално ли се обучихте с колегите си?
– В целия процес на пандемията ние се самообучавахме. Колегите ми непрекъснато се интересуваха и четяха всичко публикувано за заболяването. Консултират ни и лекари инфекционисти, но основно ние се справяме с терапията на пациентите. Много по-лесно е за лекар да стане от хирург – инфекционист, отколкото обратното… Още повече, ние имаме опит в гледане на интензивно болни пациенти. Защото самото естество на рутинната ни дейност – осъществяване на високообемни хирургични интервенции създава модел на работа сред колегите ми, който позволява по-лесна трансформация от интензивно хирургична клиника към тежко инфекциозна. В този смисъл преходът стана по-лесно от очакваното. Разбира се, ние имаме и сериозна помощ в лицето на нашия анестезиолог-реаниматор д-р Мария Абрашева. Така че целият екип на клиниката се запази, просто от 12 ноември действаме на друго поле и съществуваме като COVID клиника. Важно е да се отбележи, че колегите ми натрупаха опит и преди това за 4–5 седмици, в които имаше COVID отделение към клиниката ни. В него обслужвахме пациенти, идентифицирани като заболели от коронавирусна инфекция след претърпени хирургични интервенции… и бяхме доста подготвени за този старт.
– Какво в повече ви натоварва с колегите това изпитание?
– Все пак излизаме от зоната си на комфорт, а в съвременната медицина има доста високо ниво на специализация. И ни липсва чисто хирургичната работа, защото сега тези спешни COVID операции засягат само няколко основни диагнози: перитонит, перфорация, остро кървене, остър апендицит, гангренозен холецистит. Няма щирок набор от операции, а популярността ни е свързана с областта на високообемната лапароскопска и чернодробно-панкреатична онкохирургия. А такива операции в момента не можем да извършваме на фона на COVID инфекция. Липсва ни обичайният ритъм, а и никой не се чувства комфортно да стои по 12 ч със „скафандър” и няколко чифта ръкавици. Но ситуацията го налага и когато можем да сме от полза, и в тази си роля, помагаме. Никой от нашите лекари не е прекарал COVID. И очакваме с нетърпение ваксините и в личен план, и в обществен, за да се пречупи ходът на пандемията.
– Макар ВМА да е подготвена за екстремни предизвикателства, което се доказа през тези месеци, какво дава ситуацията и като професионален опит?
– В хирургията винаги има ред и йерархия, защото иначе не се случват нещата. Сегашната ситуация допълнително сплоти колектива на клиниката. Влизайки в една необичайна среда, членовете на екипа стават по-емпатични. Пандемията дава и друг поглед към медицината, разширява кръгозора. Сега по неволя, вместо да четем хирургични журнали, следим новостите в лечението на коронавируса. Много сме улеснени при поставянето на диагноза с точната PCR диагностика и с навлизането на бързите антигенни тестове. По-голямата тънкост е какво да бъде лечението. Помагат ни обстойният клиничен преглед, лабораторните тестове и образната диагностика, тъй като чрез тях можем да разпознаем инфекцията на по-ранен етап, или по-точно – да я стадираме (метод за описване на заболяването по стадии – б. р.). Тя е твърде разнообразна като протичане, тежест на клиничната изява, в засягането на различни органи.
– Срещахте ли и по-различни от традиционните случаи?
– Не бих казал, защото сме лекували около 50 пациенти досега за този кратък период. При пациентите с COVID го няма характерният оборот на леглата за сравнение дори и най-тежката онкологична операция има следоперативен престой около 10 дни. Сега средният престой на пациентите клони към 14, а лекуваме и някои, които за 26–27 дни още не могат да изчистят вируса, да възвърнат обичайния си тонус. При тази инфекция не можем да прогнозираме времето, за което пациентът ще се излекува. И това е в основата на проблема с легловата криза: леглата нямат обичайния оборот.
– Стъписва ли Ви нещо като лекар в това заболяване?
– Да, бързата прогресия на симптомите при някои пациенти. Любопитни сме и не можем да си обясним как при отделните хора може да има толкова различно поразяване, как ще се прояви заболяването. Може би това се определя от начина на заразяване, от количеството на погълнатите вируси. Бързо разбираме диагнозата, но клиниката е много разнообразна, съответно и лечението.
– Към какво се придържате в лечението на пациентите?
– Като цяло ползваме регламентираните от министъра на здравеопазването алгоритми и ги обогатяваме с някои новости, които излизат в световен мащаб. Като хирурзи и на базата на статистически незначимата бройка лекувани пациенти не можем да изкажем категорично мнение, но виждаме ефективността на прилаганите лечебни схеми. Има обаче пациенти, макар и лекувани по най-съвършения начин, които развиват прогресираща дихателна недостатъчност, налагаща интубация… и нататък нещата са неясни. Колегите от Инфекциозната клиника са винаги на разположение, допитваме се до тях, а консултант-инфекционист минава ежедневна визитация във всички новосформирани COVID клиники в централната сграда на ВМА.
– Беше ли ВМА по-готова от другите болници да посрещне пандемията?
– Категорично! ВМА е по-готова и като начин на организация за справяне с подобна ситуация. Болницата като комплекс от качества превъзхожда повечето лечебни заведения в страната. Не говоря само за материалната база, а основно като добра организация и кадрова обезпеченост. Това безспорно помогна по-лесно да се трансформира и да поеме функцията на COVID център. Всичко споменато е заложено и в стратегията на Военна болница: при кризисни ситуации да е винаги в челните редици и да посрещне „вълната”, каквото и да носи тя.
