Като „Златният век на сигурността” определя австрийският писател Стефан Цвайг времето в края на XIX и началото на XX век, до Първата световна война, в знаменитата си книга „Светът от вчера”. Следват две световни войни и тази сигурност никога не се завръща. А нас изминаващата пандемична 2020 г. ни постави пред необикновено изпитание и преобърна и света, и вътрешния ни свят. И създаде тотална несигурност в системите на здравеопазването, икономиката и сигурността във всички държави. Но вълната на непознатия коронавирус SARS-CoV-2 посрещнаха първо медиците и той се превърна в професионално и човешко изпитание за сегашните поколения лекари и здравни работници.
Военномедицинска академия беше наистина първа на този фронт. И с опита си от години дотук от учения и подготовка тя е по-готова и като организация за справяне с подобна ситуация. Това каза наскоро за в. „Българска армия” доц. д-р Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия, когато и неговият екип се включи в лечението на заразените с вируса пациенти. Като комплекс от качества болницата безспорно превъзхожда повечето лечебни заведения в страната. И като материална база, но основно като добра организация и кадрова обезпеченост. Това й помогна по-лесно да се трансформира и да поеме функцията на COVID център. Всъщност то е заложено като потенциал и в стратегията на ВМА: при кризисни ситуации да е в челните редици и да посрещне „вълната”, каквото и предизвикателство да носи тя.
Като „изпитание на личностните ни и на професионалните ни качества, на организацията ни на работа, на готовността ни за помощ и взаимопомощ между колегите” определи работата в пандемичното време член-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедра „Анестезиология и интензивно лечение” на ВМА. А полк. доц. д-р Георги Попов, зам.-началник на ВМА по учебно-научната част, началник на катедра „Инфекциозни болести”, казва за читателите на вестника: „Смятам, че рискът да сме първи в България е в интерес на болните и си аслужаваше. Всъщност новината е, че ВМА е от 23-те центъра в ЕС, одобрени сред 1300, от Европейската асоциация по хемотрансфузия за лечение с рековалесцентна COVID-19 плазма”. Доц. Попов е сред най-натоварените в процеса на лечението на пациентите с коронавирус. Неговото мнение търсят сега особено медиците от последните 5 клиники на ВМА, които през октомври и ноември се включиха в лечението на такива пациенти в помощ на колегите си инфекционисти: първа и втора коремна хирургия, пулмологията, ендокринологията и клиниката по гинекология и онкология.
Общо 10 са вече клиниките на ВМА с 450 медици на предния фронт за лечение на заразените с коронавирус пациенти. Самата терапия при някои пациенти минава по единна схема, а и голяма част от лекарите в тях са интернисти и са подготвени.
Кога започна всичко? Първите случаи на приети във ВМА пациенти е от средата на март. Преди това завърнали се български студенти от Ухан, Китай, и военни, работили също в Китай, в края на февруари бяха само за „проверка”, оказаха се незаразени. Оттогава Инфекциозната клиника на ВМА работи на пълни обороти с коронавирус пациенти. Част от нея още тогава се преустройва и всичките й болнични стаи получават достъп до кислород. А потокът от болни с други инфекциозни заболявания вече не се приема.
Постепенно алгоритъмът на лечение се обогатява. Голяма част от известните начини на лечение се оказват неефикасни, някои със странични ефекти са изоставени. Появяват се нови. А докато в началото не е ясно коя терапия работи, медиците инфекционисти дежурят денонощно до пациентите През април във ВМА за пръв път в страната се въвежда лечението с хиперимунната кръвна плазма с антитела от преболедували коронавируса. Което е засега единственият етиологичен, въздействащ директно върху причинителя на заболяването метод. Постепенно се осигуряват по-модерни технически средства и тестове за установяване на количеството на антителата. Днес оборудването е от най-модерните за вземане на хиперимунна плазма с антитела от желаещите да дарят. През годината това продължават да правят и много военнослужещи, прекарали заболяването, други, също безвъзмездно, даряват кръв.
Изработва се модел на организация в клиниките, във ВМА като цяло, как в кратко време да се организира целият наличен ресурс – и материален, и човешки, за работа с огромно количество пациенти с едно и също заболяване. ВМА не пропусна лятото за подготовка използва и анализира опита от първата вълна на заразени пациенти. Както казват, докато върви войната, не е време да се губи енергия за излишни приказки и голяма реорганизация. Времето през тези месеци роди решимост да се отстоява във всекидневната борба с вируса, за всеки живот. Но се отчита износването на човешкия ресурс.
Първият критичен момент за екипа на Инфекциозната клиника е, когато в края на юни и началото на юли се разболяват много медици от екипа й. Вторият – през ноември, и работата трябва да се организира с по-малко хора. Огромно е натоварването, особено сред медицинските сестри, които отдавна са дефицитен кадър.
Доброволци се включват още през април а ръководството на ВМА командирова медици от другите клиники в Инфекциозната също още през април–май. Други отиват доброволно. От септември–октомври този процес продължава. От самото начало досега Даниел, студент последна година по медицина в МУ – София, и решил да специализира инфекциозни болести, е доброволец в Инфекциозна клиника. А един от най-сърцатите доброволци е доц. д-р Дончо Дончев, подполковик о.р., от клиника УНГ на ВМА. Той самият се зарази с вируса, докато помагаше на колегите си инфекционисти, боледува тежко, но до декември беше дарил кръвна плазма 7 пъти. От всяко дарение се спасяват по трима пациенти. До края на т.г. той отново се върна като доброволец. Доброволци има и сред бъдещите военни медици – курсантите във ВВМУ във Варна.
„Наши съмишленици в битката за човешкия живот се оказаха и изправилите се на първа линия доброволци. Стотици се отзоваха, включително и в момента, и подкрепиха нашите екипи, които работят без почивка повече от 10 месеца. Благодарим за всяка подадена ръка, за нас тази помощ е безценна”, каза в приветствието си за 129-годишнината на ВМА нейният началник – генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., който оглавява и Националния оперативен щаб в борбата с коронавируса.
На първа линия срещу пандемията продължават да работят болниците, част от структурата на ВМА, в страната: във Варна, Пловдив, Плевен и Сливен. Особено тежък момент имаха медиците в Сливен, когато в областната болница колегите им се заразиха с вируса и те поеха пациентите им с коронавирус. Но се справиха с предизвикателството под ръководството на началника си, един от тримата инфекционисти в екипа на МБАЛ – Сливен, полк. д-р Илиян Комитов, който каза пред нас, че военната медицина винаги се е готвила за тежки моменти като COVID заразата.
За първи път така ясно се видя, че единствено възможна в критични моменти като пандемията е работата в екип. А работата на инфекционистите, в сянка дотогава, излезе на светло
и „порасна” в очите на обществото. Фронтовата линия на тази война с вируса са болниците. Всичко друго е тил. ВМА е част от тази битка. Натрупваният опит и от нейните медици един ден ще се използва срещу други предизвикателства. Вече и на лаиците е ясно, че с мутациите на вирусите зад ъгъла неизменно ни очакват и нови пандемии. Имаме право на отговор, но само стъпил на върховете на медицината в света. ВМА с екипите си показва, че може да го прави.
