Единственият начин да се спасим от болест, която масово поразява хората, е ваксината.
– Проф. Плочев, какво не знаем още за коронавируса?
– За по-малко от година медицинската наука установи много неща за състава на новия коронавирус SARS-CoV-2, за това как се предава и как можем да се предпазим, как да блокираме влизането му в организма чрез създадената ваксина. Но не знаем как той ще се видоизменя. Има три варианта на линията му на поведение като нов вид коронавирус. Единият е да изчезне сам, както направи два пъти досега в първите си разновидности. Два пъти досега той се опитва да проникне масивно в човешката популация, но имунната ни система съумяваше да го отклони. Последният му опит е успешен, над милион са починалите. Вторият вариант е като вируса на грипа всяка година да се появява с нови генетични формули и организмът ни да не може да го неутрализира. И третият вариант е да се превърне в условно патогенен микроорганизъм, т.е. да стои в нас и организмът ни да привикне с него, без да ни причинява заболявания, което ще ликвидира социалния и икономическия проблем при вируса. Но ще държи под напрежение медиците, защото наличието на такъв вирус, какъвто е и Херпесният, може наново да се обостри при определени условия и да предизвика заболяване. С това знание науката успя да мине крачка напред. Но столетия още й трябват, за да се бори с еволюцията на планетата Земя. Момент от тази еволюция е появата на нов патогенен микроорганизъм, който в случая засяга определена група бозайници, каквито сме и ние, предизвиква заболявания и смърт при тях.
– Но засега няма универсално решение…
– Не може и да има универсално решение, защото проблемът „еволюция” е уникален проблем. Еволюцията протича различно. Както земетресенията никой не може да ги програмира. Ако не е този вирус, ще дойде друг или друга бактерия. Стига да не се намесва човешка ръка в този процес, природата сама го овладява, защото няма за цел да убие хомо сапиенс. А да създава нови, адаптивни форми на живот. С вируса на СПИН, който нарекохме „чумата на ХХ век”, сега хората си живеят по 30 г., все едно са болни от диабет: пият си лекарствата, водят разумен начин на живот. И той стана условно патогенен. На първо място лечението на новия коронавирус се засяга от начина на живот. Той ни удари в социума – в това, от което трудно можем да се откажем: социалния контакт. Начинът да го укротим е чрез ваксините. Но ще имаме вече предвид, че носенето на маски през зимата по време на грип ще ни отдалечи от него…
– Какво ни очаква, какви големи въпроси изникват?
– Първо, дали ваксината ще неутрализира новия вирус. И дали той няма да избегне въздействието й, както това на имунната ни система. Това ни плаши. При заболяване при голяма част от заразните болести се получава траен и доживотен имунитет. Сега не знаем дали това ще се получи след преболедуването от COVID-19. Наблюдаваме, че антителата намаляват, а има и повторни случаи на боледуване. Т.е. засега е под въпрос дали ваксината няма да действа 6 месеца, след което да сме подложени отново на риск от заразата. Честният отговор е, че засега науката не може да отговори, трябва ни време.
– Защо усилията не се съсредоточиха и върху създаване на лекарство?
– Защото единственият начин да се спасим от болест, която масово поразява хората, е чрез ваксината. Индивидуалното лечение не решава проблема. Проблемът на обществото се решава с ваксинацията, с групов, т.нар. обществен имунитет. Но това не означава, че не търсим и лекарство. И най-вероятно ще намерим специфичното за този вирус. Но някои медикаменти, без да са специфични за него, действат общо като антивирусно лекарство. И ние намерихме алгоритъм на лечение, който засега ни прави по-спокойни, че ще намалим смъртността. Но не и заболеваемостта, която се регулира само чрез ваксинацията. Ако вирусът стане условно патогенен, може да го „караме” и като лека настинка. Проблемът е, че при тежките случаи, свързани с дихателна недостатъчност, които не са малък процент, сме доста безсилни.
– Като лекар, дълги години във военната медицина, какво Ви изненада в тази пандемия?
– По принцип – нищо. Това, което ни сполетя, съм описал и в монографията си „Биотероризмът: скритата война”. В клиниката ни знаехме алгоритъма на поведението си. Не сме изненадани, че планетата може да бъде сполетяна от такава пандемия. Даже в една от моите книги мотото е, че въпросът не е дали ще има масова епидемия, въпросът е – кога. Ние очаквахме обаче, че вирусът ще се самоликвидира, ще се самоограничи. Но той не се подчини на тази биологична логика.
– А какво научихме за лечението с рековалесцентна плазма?
– Изясниха се вече много неща. Ние първо изследваме един специфичен имуноглобулин и ако го няма в организма на пациента, не преливаме кръвна плазма. Второ, ако има изработени вече антитела, няма смисъл да се вкарва плазма. Но открихме друг много добър ефект, че в самата човешка плазма има вещества, които пречат на съсирването в кръвта, т.е. има антитромбиново действие и неутрализира образуването на тромби в периферните кръвоносни съдове. И дори да не е хиперимунна, а обикновена плазма, пак помага за това. Това също влезе в панела на лечението на вируса. А заболяването стартира с възпаление на всички съдове, развива се васкулит на целия организъм, образуват се тромби, а чак след това започват и физическите симптоми на болестта. И прилагането на плазмата и антикоагулантната терапия ни научи как да преодоляваме тези проблеми.
– Защо казват, че топката сега е в ръцете на генетиците?
– Защото те трябва да изследват как се променя, мутира вирусът. Той не е нов и знаем за този щам и мутация от литературата като V1.1.7. Странното е, че изведнъж мутираха няколко гена, което при вируси не е толкова характерно. И генетиците работят по въпроса защо това се получава с вируса на COVID-19 инфекцията. Слава Богу, това не прави по-тежко заболяването, нито пък ваксината ненужна. Но не се знае дали един нов щам ще е „доброжелателен”. И генетиците трябва да открият дали това е спонтанна мутация по принципа на теорията на вероятностите, без всякаква логика, или тук има нова логика, която не познаваме.
– А дали след преболедуване се засилва и личният ни имунитет?
– И тук имат място генетиците, имунолозите, молекулярните биолози, които работят по сходни методики. Аз например боледувах, но нямам антитела. Но се оказа, че организмът ми е създал имунна памет, която ще ме защитава между 4 и 6 месеца.
– Кое от опита на ВМА скъси пътя към верния алгоритъм на лечението?
– Много важно е, че сме многопрофилна болница, в която работят толкова много и различни опитни специалисти. В други големи болници имат много добри реаниматори, пулмолози, но нямат инфекционисти както във ВМА. А болестта е инфекциозна. Колегите много ни помагат да насочим лечението в правилна посока според това, кое слабо място на организма „е ударено”. Но най-важното е, че във ВМА имаме и много инфекционисти, каквито нямат в „Пирогов” и в „Токуда”. В болницата ни във Варна се разкрива инфекциозно отделение, разширява се това в болницата ни в Сливен, където началникът й е инфекционист, а на тази в Плевен също съдействаме. Военните инфекционисти обслужват 7 структури в състава на ВМА. И това е предимството й.
– Кои бяха най-големите трудности през тези месеци?
– Сред най-големите са със средствата за масово информиране. Говори се прекалено по този преди всичко медицински проблем и не по същество, създава се паника и това много ни пречи. Загуби се мярка. COVID заразата трябва да престане да бъде медицинска любопитност и новина номер 1. Предозира се страхът. А от пациентите умират тези, които не издържат психически. Потвърждава се аксиомата, че ако болният не вярва, че ще оздравее, и не подпомага лекаря, няма как да оцелее. В доста засегнатата от вируса Япония, за пандемията в медиите се говори малко. Сега у нас темата е да се убедят хората да се ваксинират.
