Илия ПЕТРОВ
Ако 2020 г. беше годината на вируса, то 2021 г. определено ще бъде годината на ваксината и нейното приложение.
По случайност или не (това обикновеният човек не може да разбере) пандемията, причинена от COVID-19 беше обявена в началото на миналата година, а ваксината срещу вируса беше открита в края й. Да припомня обаче – края и началото на годините реално не съществуват. Това е само ориентировъчен консенсус на експертите въз основа на движението на небесните тела.
Една календарна конвенция на съвременната цивилизация, и то не цялата, е приела новото летоброене да започне от раждането на Христос. В Русия Нова година се празнува два пъти. В Китай на почит е Лунната Нова година, която започва в края на януари. Афганистан, Таджикистан, Иран, Пакистан, Азербайджан и в много страни на Средна Азия Новата година също предстои, а в Индия има осем дати, които се празнуват като Нова година. Същите конвенции важат и за паралелите и меридианите, за лятното и зимното часово време, часовите пояси, за мерките и теглилките, както и дори шеговито казано – и за нивото на р. Дунав в сантиметри. Макар да знаем това, удобно го забравяме.
Винаги когато преминем през триумфалната арка на конвенционалната стара година към конвенционалната нова, ние гледаме отзад напред и от горе на долу с високомерие и самочувствие. Те са присъщи на човека като „венец на природата” и най-висшето от всички божии творения, което заема централно място в света и е мяра за всички неща, както твърди Данте Алигиери. Но всяка наша претенция, дори оправдана от учудването и любопитството ни (константни величини, свързани с прогреса на човечеството) да се анализира предишната пандемична година и да се предвиди настоящата, прави хиромантията и хвърлянето на боб да изглеждат уважително.
Опитах се да открия в реномираните и достъпни електронни медии текстове от началото на 2021 г., които не са свързани с коронавируса. Сиреч, не са разпънати на кръст между разбора на предишната година и спекулации за настоящата. Открих само трохи. Неизбежно е въпреки скептицизма ни да правим подобни ретроспекции и антиципации, защото инак рискуваме да пишем например за липсата в магазините на кибрит, вместо за наближаващата Земята комета. Следователно трябва да се ориентираме между крехките спекулации и пред видимостта.
Разбира се, с инокулациите (модерното название на ваксинациите) световните размишления дават известна представа за това, как може да изглежда „новото нормално” през 2021 г. Нека кажа, че „новото нормално” се използва като фраза от много анализатори за щяло и не щяло, без да се съобщава, че тя е въведена от Уорън Хардинг преди 100 години, през 1920-а, по време на президентските избори в САЩ, когато впрочем жените гласуват за пръв път.
Президентът Хардинг изгражда кампанията си около слогана – „Да се върнем към нормалността”. Това е призив към предполагаемия порив на американците да забравят ужасите от Първата световна война и испанския грип и да се върнат към сигурността на, забележете, изолационизма. Така че „новата нормалност” е добре забравена стара
Сигурно Адам и Ева са изживели изгонването от рая като „нова нормалност”. Аксиома за нормалността не съществува. Изобщо, като говорим за нещо „ново”, да не забравяме, че ние все още живеем под сянката на „няма нищо ново под слънцето” от времето на Еклесиаста. В контекста на 2021 г. запознатите твърдят, че числото 21 е щастливо число. То е свързано с късмета, риска и шанса. Броят на точките на зара е 21. В една гвинея има 21 шилинга. На тази възраст е позволено да влезете в казино в САЩ. 21 е име на семейство хазартни игри на карти, включително и доста популярната „Блекджек”. Нумерологията не е най-подходяща, за да опишем настъпилия около нас пандемониум (столицата на Ада според Джон Милтън), но все пак, ако миналата година беше годината на вируса, то 2021 г. определено ще бъде годината на ваксината и нейното приложение.
Отсега е ясно, че това ще е основният проблем, свързан с изхода от световните локдауни, защото е очевидно, че ще се отнемат права и ще се налагат дисциплинарни санкции. Основният Хамлетов въпрос ще бъде – „Да се ваксинирам или да не се ваксинирам?”. За изтощените здравни работници конспиративните теории за COVID-19 и отказа от ваксиниране са ритник в зъбите и тези, които ги разпространяват, са късметлии, че не са се разболявали.
Сякаш наистина има едно разделение на два свята, с което лекарите не могат да се примирят. В единия свят хората ще са акустични гърнета на официалната информация, а във втория – рупори, които сами ще произвеждат неофициална информация. Трябва да е ясно, че пациентите умират от COVID, а не от някакво „ТО”. Да се искат права и да се отричат отговорности не е бунт. Това е някаква маниакална комбинация от екзалтация и надменност, арогантност и отчаяние, наподобяваща ювенилно поведение в най-нестабилната му и дразнеща фаза – пубертета.
Въпреки различията е добре и двата свята да гледат напред и вкупом да обмислят какво да очакваме от втората година на пандемията. Защото, за да изберем разумно, трябва да се включим в поливариантното мислене. Тоест оценка на най-вероятния резултат от всеки възможен път. Това изисква прецизна, дори скрупольозна оценка на всички начини, чрез които нещата могат да се оправят. Но и на всички начини, чрез които могат да се объркат. Защото в момента, в който ваксиниран и без придружаващи заболявания човек се разболее от COVID-19 и си отиде, цялата конструкция рухва и прогнозите за „нова нормалност” отиват при ланския сняг.
Освен това не са ясни какви са дългосрочните реакции на организма, предизвикани от новите ваксини, а връзката им със скритата и бавна канцеропатогенност едва ли е проучена. Да не говорим за геополитическия елемент, който ще става все по-важен. Коя ваксина да предпочетем? Дали да се концентрираме върху една или да диверсифицираме вноса на ваксини както вноса на газ? Изобщо в модерния свят ще се колебаят коя ваксина да използват и дали въобще да се ваксинират, а в третия свят ще молят за ваксина.
Естественият подбор е могъща сила. При обстоятелства, които все още са спорни, природата взе коронавируса от прилепите и го адаптира към хората. Теорията за „черните лебеди” се потвърждава – след две независими, но случайни събития вирусът мутира отново и създаде други варианти, които изместват оригиналните версии. Изглежда възможно един или друг от тези нови вируси скоро да се превърне в доминираща форма на sars-cov-2, за което намекват учени от Великобритания.
Например в Южна Африка Салим Абдул Калим, водещ епидемиолог, информира страната по трите телевизионни канала за вариант, наречен 501.v2, който представлява почти 90% от новите инфекции СOVID-19 в провинция „Западен нос”. Учените заявиха неувереността си, че ваксините ще бъдат ефективни срещу него. Тъй като светът ще продължава да се адаптира към живота с вируса, ефектът от ваксините и евтините бързи тестове ще са в окото на медиите и обществото. Както и изобретяването на нови лекарства, което изглежда далеч по-евтино.
Със сигурност през следващите 12 месеца ще се наблюдават трудни политически и обществени дебати за това, кой трябва да получи първите ваксини и кой може да чака. Разбира се, все още ще са необходими маски, редовно миене на ръцете и предоставяне на по-широко място в публичните пространства на другите. Но през втората година от пандемията трябва да сме готови за промени в няколко области. Като начало – навременно, превантивно и дори задължително тестване. Нови карантинни правила, включващи дисциплинарни и репресивни техники, но и възнаграждаващи, тоест наблюдение, следвано от наказание или поощрение.
Правителства ще наемат консултанти от частния сектор, работещи за тестването и проследяването на непослушните. Индивидът ще се документира, прошнурова и прономерова, а съзнанието му ще се форматира както трябва. Церемониите на упражняване на подчиняващата, но благонамерена власт ще придобият характер на театрални спектакли. Науката ще раболепничи пред властта, защото властта избира коя ваксина да закупи и в какви количества. Властта се упражнява най-лесно по време на пандемия. Тя започва да функционира чрез знанието за заразата и чрез знанието за заразата се употребява още по-безцеремонно.
Временният (да се надяваме, защото, както е известно, няма нищо по-постоянно от временното) възход на новата дисциплинарна нормалност неизбежно ще стигне до маргинални измерения. От лишаване на правото да се използва обществен транспорт до (не се плашете) неваксинираните да нямат правото да бъдат лекувани и създаване на „специални зони” за неваксинирани
Това сте го виждали на аерогарите, когато пушачите бяха натъпквани в едни въздушни аквариуми, където под дима надолу стърчаха само краката им. Диапазонът между крайностите е широк и може да се попълва от разнообразни рестрикции, присъщи на антиутопиите.
Да не забравяме поощренията – може да се заплаща за ваксиниране или да се намаляват данъците на ваксинираните. Проблемът е, че серията от бързи, последователни, а често и едновременни промени при мутацията на вируса, на локдауните и турникетите в икономиката не ни дава възможност да се адаптираме към нито една от тези промени. Докато асимилираш едната промяна, успоредно се случват или следват още две. Затова, когато чета някои политици – визионери, които говорят за цялостна програма за развитие до 2030 г., съм потресен. За такава програма се говореше още преди 30 години. Сега такива дългосрочни програми са крещящ провал на проекциите на разума, някакъв мазохизъм без чувство за авантаж.
В заключение. Ако философът Мишел Фуко, който на въпроса „Какъв сте?” отговарял „журналист и разказвач”, беше доживял тази пандемия, вероятно щеше да бъде доволен да присъства на най-яркото потвърждение на книгата си „Надзор и наказание”. Разбира се, днес той щеше да се присъедини към антиваксерите. Фуко смяташе, че СПИН-ът е измислена болест. И се спомина точно от нея.
