Анализаторите от американския Институт за авиокосмически изследвания „Мичъл“ са убедени, че през следващото десетилетие военновъздушните сили на САЩ трябва да търсят нови начини за поддържане на бойната готовност на авиацията си, да модернизират наличните бойни самолети и да увеличат броя на оперативните ескадрили до 386. Те смятат, че причините за това са непрекъснато увеличаващите се заплахи за сигурността. За да могат Въоръжените сили на САЩ, в частност ВВС, да изпълняват задачите си, свързани с националната, регионалната и глобалната сигурност, военновъздушните сили трябва да разполагат с ресурси, които да отговорят на изискването за нарастване на способностите, без това да води до драстично увеличаване на бюджета. В близкото минало американските военновъздушни сили използват два подхода за модернизиране и увеличаване на капацитета си. Първият подход е закупуване на нови самолети, с по-голям жизнен цикъл, който да обхваща няколко десетилетия. Вторият подход се изразява в доставката на по-големи количества на управляеми високоточни боеприпаси за постигане на по-висок оперативен ефект.
Много скоро военновъздушните сили на САЩ ще имат възможност за трети избор. В момента се разработват и тестват семейство безпилотни летателни апарати (БЛА), които да се използват в застрашени райони, където рискът от поражение е изключително голям за пилотираните самолети. В новите БЛА има заложен изкуствен интелект (ИИ), който ги прави автономни и дава възможност за комуникация с пилотираните самолети, така че да могат да се изпълняват различни видове мисии с висока степен на риск. Новите БЛА ще допълват способностите на изтребители бомбардировачи от най-висок клас като F-35 и B-21 – междуконтинентален бомбардировач от следващо поколение, по технология стелт. Той е способен да носи на борда си конвенционално и термоядрено оръжие. Предвидено е да влезе на въоръжение през 2025 г.
Новите дронове се разработват по програмата „Скайборг“ и първият безпилотен летателен апарат, който ще си партнира в мисиите с пилотирани изтребители, е „Валкирия“. В програмата участват водещи авиокосмически компании като „Боинг“, „Дженерал атомикс“ и „Кратос“. БЛА „Валкирия“ е свръхзвуков дрон и първите резултати от проекта „Скайборг“ се очакват през 2023 г. На „Валкирия“ се гледа като на безпилотния самолет на бъдещето и незаменим елемент в новите поколения бойни въздушни флотилии.
Новата философия за предоставяне на Военновъздушните сили на третия избор се базира главно на огромните разходи, които са необходими за разработването на най-новите изтребители и бомбардировачи от пето и шесто поколение. Примерът в това отношение е елементарен и красноречив. Достатъчно е да си представим формация от четири изтребителя F-35 на мисия. Всеки изтребител без горивото и разходите по пилота струва около 100 милиона долара. Приблизително половин милиард долара летят във въздуха, и то в една високорискова среда. Загубата само на един изтребител води до катастрофални финансови последици.
По тази причина е създадена и програмата „Скайборг“, защото БЛА на първо място са много по-евтини от пилотираните самолети. Освен това не се изискват специални летища, скъпа и специална подготовка на летци, огромен и квалифициран технически персонал и много други неща. Много по-леки са и използват много по-малко гориво. Новите дронове са модулни, съдържат изкуствен интелект и ще могат да изпълняват от 10 до 100 вида задачи в оперативна среда. След пълното разработване и тестване ще се интегрират напълно в средата от автономни способности.
Ниската себестойност на безпилотните системи идва най-вече от това, че се произвеждат за по-кратки експлоатационни интервали – от няколко месеца до няколко години. Пилотираните самолети трябва да издържат десетилетия. БЛА могат да се използват и повторно с малко поддръжка. Произвеждат се за няколко седмици, а не за година и половина като пилотираните. Цената им в зависимост от размера, обхвата, полезния товар и сложността на мисиите, които ще изпълняват, е от 2–3 до 20 милиона долара. Според експертите те предоставят изключителни нови възможности на бойното поле.
Бронираната амфибия
През декември миналата година командването на военноморската база „Куонтико“, САЩ, поръча на транснационалната компания „БАЕ Системс“ да достави за морската пехота в базата 36 бронирани бойни амфибии ACV от най-ново поколение и придружаващата ги електроника – на стойност 185 милиона долара. Новите амфибии трябва да заменят старите бойни десантни машини.
ACV е колесна бронирана бойна машина, способна да придвижва бойците на морската пехота от десантните кораби до брега. Тези системи могат да нанасят преки и непреки огневи удари по противника, притежават различни модулни защити и технологии, характерни за бронираните превозни средства. Новата амфибия може да доплува до брега от 12 мили разстояние навътре в морето, да се включи в сухопътната операция без тактическа пауза и да взаимодейства на сушата с основния американски танк „М1 Ейбрамс“ в механизирана оперативна група.
ACV може да унищожава относително леки вражески бойни машини, подобни на нея. Амфибията осигурява директна огнева подкрепа за морската пехота и може да превозва 17 морски пехотинци със скорост над 15 км/час, при височина на морските вълни до един метър.
Черната ракета
Противокорабната ракета LRASM от следващо поколение е съвместен проект на Американската агенция за отбрана в Арлингтън, Военновъздушните и Военноморските сили на САЩ. Черната ракета, произведена по стелт технология, може да се изстрелва от изтребителя F-18 „Супер Хорнет” на ВМС и стратегическия бомбардировач В-1В „Лансер“ на ВВС. В бъдеще това ще става и от изтребител F-35 „Лайтнинг II”. Разработва се също така възможност за вертикално изстрелване Navy Mark 41, както и технология за изстрелване от подводница.
Ракетата се движи с висока дозвукова скорост, като в бъдеще вероятно ще бъде заменена от хиперзвуковите ракети. LRASM е проектирана да открива и унищожава високоприоритетни цели в морето. От самолет ракетата може да се изстреля от 200 мили разстояние до целта, да снижи полета си до средна височина и след това да премине на ниска височина, за да избегне реакцията на противоракетната отбрана.
