Слава Богу, навремето хората били писмовни и оставяли диря за най-съкровените си отношения. А пресата е обсъждала личния живот на актьори, оперни певци, писатели, музиканти и политици. Иван Вазов и Евгения Марс са си разменили над 101 писма. А на тавана на „Опълченска” 66 са открити изпълнените с еротика писма на Георги Димитров и Любица Ивошевич, по-късно засекретени до деветдесетте години на века.
През 1879 г. София става столица на България с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана. Десетилетия по-късно софиянци са 200 000, малко от тях са кореняци. Но европейският шик облагородява архитектурния облик на града и дава шанс на столичани да заживеят някак повече по европейски.
Много истории са вплетени в книгата: за обичта „до живот” на оперния бас Борис Христов към Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев. Тя го насърчава да развие таланта си в Италия. Войната ги разделя, но певецът е погребан със златното кръстче, дарено му от нея. Парашкев Хаджиев кумувал преди това на седмата си жена… За актьора Кръстьо Сарафов, чиято първа съпруга живее в дома му заедно с него и четвъртата му жена до края на дните си. За Елин Пелин, който въздиша 5 г. по студентката Ленчето от Лом и преживява платоничната си любов на срещите им в кафене „Принцеса”. За Яна Язова и проф. Александър Балабанов, за Лора и Яворов, Катя Паскалева и Иван Росенов, Ганка Найденова и Васил Стоилов… Историите учат, че няма греховни чувства. По-малко известна е тази на звездата на оперетата Надя Ножарова, която е и испанска графиня, и строителен предприемач в САЩ с богатство от 100 млн. долара. Намесен в нея е и полицаят Гешев, и княз Кирил, а щедрата й благотворителност е оценена от папа Йоан Павел Втори и от американските президенти през последните 60 г. Всъщност книгата разказва приказки, но истински и поетични. И напомня, че големите таланти и творци също са обичали. А историите им бродят още по „Царя”…
