Три сериозни промени в газовата геополитика на Балканите маркираха началото на 2021 г. На 1 януари заработи Трансадриатическият тръбопровод, който пренася газ, идващ от Азербайджан, до Италия, Гърция и България. Същевременно газ потече и по новопостроения „Балкански поток“, който прехвърля руската суровина от „Турски поток“ до Сърбия. Пак в самото начало на януари новият терминал на хърватския остров Крк прие за разтоварване първия танкер с американски втечнен природен газ (ВПГ).
За нашата страна началото на доставките на азербайджански газ е наистина историческо събитие. Казано накратко – от 1 януари 2021 г. „Газпром“ губи пълния си монопол върху газовия пазар в България, който бе накърнен в много малка степен само през 2019 г. Договорено е „Булгаргаз“ да получава по 1 млрд. куб. м азербайджански газ годишно за срок от 25 години. Това е приблизително една трета от обичайното потребление в България.
Радостната новина обаче е помрачена от факта, че основният тръбопровод, по който азербайджанският газ трябва да постъпва в България, все още не е готов. Става дума за интерконектора Гърция–България, начинание, подхванато преди близо десетилетие, но недовършено. Строителството на това съоръжение е в ход, според договора с изпълнителя (гръцка компания) интерконекторът трябваше да бъде предаден през април т.г., но вече е ясно, че това няма да се случи. Оправданието е коронавирусната пандемия. Засега ориентировъчният срок за завършване на строежа е краят на септември, но по-вероятно е това да стане в самия край на 2021 г.
Именно по интерконектора Гърция–България трябваше да потече азербайджанският газ и затова на българските държавни газови компании им се наложи в спешен порядък да измислят решение как това да стане по друг маршрут. Защото отлагане не можеше да има – ако „Булгаргаз“ не започнеше да взема суровината от Азербайджан на 1 януари, го грозеше неустойка от $100 млн. В крайна сметка бе решено газът временно да постъпва на наша територия през друга точка на българско-гръцката граница – пунктът Кулата–Сидорокастро. Въпросът е дали обаче през тази приемна точка са преминавали някакви физически обеми газ през първите две седмици на 2021 г.? Според някои експерти това не се е случило. От Министерството на енергетиката няма как да се разбере каква е истината, пресцентърът на това ведомство обикновено отказва да отговоря на журналистически въпроси.
Но ако в България не е влизал газ от Шах Дениз-2, това все още не означава, че „Булгаргаз“ не изпълнява договора си с азербайджанската страна. Напротив, през миналата седмица министърът на енергетиката на Азербайджан обяви точните обеми газ, които България, Гърция и Италия получават по Трансадриатическия газопровод. За нашата страна бе упоменат 1 млн. куб. м на ден, което прави 365 млн. куб. м на годишна база, или близо една трета от договорения 1 млрд. куб. м. Най-вероятно на находището Шах Дениз-2 все още не е достигнат максималният обем на добива и затова през тази година България, Гърция и Италия ще получат малко по-малко газ, отколкото е по договор.
И така, къде се губи „нашият“ азербайджански газ? Вероятно „Булгаргаз“ го е препродал в Гърция, където той е постъпил на местния пазар или пък е поел към Италия. Не е изключена и друга опция – суапова сделка, при която дневно 1 млн. куб. м руски газ, предназначен за Гърция, да остава в България, а в замяна гърците да получават същия обем от „нашия“ азербайджански газ.
Така или иначе, България вече разчита на газови доставки от Азербайджан, а теоретично може да купува и ВПГ от терминала в Ревитуса. Така възниква въпросът: Кой газ е по-евтин – руският или азербайджанският? Или пък втечненият? С риск да обидя широката публика, трябва да кажа, че този въпрос е изключително наивен и няма точен отговор, който да е верен в дългосрочен план. При пазарната икономика цените на газа не са фиксирани, а се определят по формула, договорена между продавача и купувача. А компонентите на тази формула са различни за различните доставчици.
В договора на „Булгаргаз“ за азербайджанския газ е записано, че цената на суровината е нефтено индексирана. Тя отразява движението на петролните котировки, но със закъснение от няколко месеца. През тази пролет нефтът беше много евтин, през април падна под $30 за барел от сорта „Брент“. После цената се възстанови, през лятото се движеше малко над $40 за барел, а сега вече е $56. Това означава, че през този месец цената на азербайджанския газ, идващ по Трансадриатическия газопровод, ще бъде най-ниска, после ще започне плавно да се покачва, следвайки кривата на нефтените котировки. А каква ще бъде след година или две? Това и Господ не може да ви каже.
Цената на руския газ за България също дълги години зависеше преди всичко от нефтените котировки. През март 2020 г. това бе предоговорено и сега какво плащаме за суровината на „Газпром“ зависи до голяма степен от актуалните цени на големите европейски газови хъбове. А какво се случва там? През пролетта и лятото на 2020 г. котировките изораха дъното и паднаха до 5 евро за мегават час. От края на лятото обаче има силен ръст и в началото на 2021 г. газът на хъбовете беше над три пъти по-скъп – 17–18 евро за мегават час. През тази седмица дори временно достигна 24 евро за мегават час.
Ето защо руският газ за България поскъпна в края на годината, ще продължи да поскъпва поне до пролетта и в момента цената му е по-висока от тази на азербайджанския. Именно заради това цената на газа за българските потребители през януари е с около 3% по-ниска от декемврийската – постъпленията на азербайджански газ си казват думата. Азбучна истина в газовата търговия е, че печели този потребител, който има възможност за доставки от различни източници и за гъвкавост по отношение на купуваните обеми газ. В момента точно
липсата на гъвкавост е слабото място на България.
Тя се е задължила да купува поне 2,4–2,5 млрд. куб. м годишно от „Газпром“ до края на 2022 г., към които сега се прибавя задължението спрямо Азербайджан за 1 млрд. куб. м годишно. Сумарно, това прави 3,5 млрд. куб. м на година, при условие че потреблението за 2020 г. едва ли ще е повече от 2,6–2,7 млрд. куб. м, а през 2021 г. ще нарасне леко.
Затова в следващите 2–3 месеца ще трябва да наблюдаваме особено внимателно дали „Булгаргаз“ ще успее да продаде част от излишния газ в някоя от съдените държави. Прозорецът на възможностите ще се затвори много бързо – в момента, когато азербайджанският газ, следвайки нефтените котировки с лаг от 6 до 9 месеца, поскъпне и стане непродаваем в чужбина.
„Балкански поток“ тръгна, но още не е завършен
Линейната част на газопровода „Балкански поток“ е готова и той вече работи. Все още обаче ги няма двете компресорни станции по трасето на тръбата, които трябва да повишат нейния капацитет до 38 млн. куб. м дневно. Едната от тях ще стане готова през пролетта, а другата – не по-рано от септември. Затова засега по „Балкански поток“ ще минават по около 10 млн. куб. м на ден, предназначени главно за Сърбия, а минимални обеми ще бъдат пренасочвани и към Босна и Херцеговина. Собственик на тръбопровода е държавната компания „Булгатрансгаз“, но инвестираните над 3 млрд. лв. са взети назаем, чието успешно връщане ще зависи от размера на събираните транзитни такси.
Над „Балкански поток“ от дълго време тегне дамоклевият меч на евентуалните американски санкции, но поне засега те не са наложени. В САЩ има закон срещу руските газопроводни проекти „Северен поток-2“ и „Турски поток“, но интерпретацията къде точно свършва „Турски поток“ и срещу кои фирми трябва да бъдат наложени санкции не е много ясна. Официално България твърди, че строи разширение на своята газопреносна мрежа, а не продължение на „Турски поток“ на наша територия. Но ако със САЩ „Булгартрансгаз“ ще се размине само с лека уплаха, то сблъсъкът с Брюксел изглежда неизбежен. Еврокомисията едва ли ще се съгласи 90% от капацитета на „Балкански поток“ да бъде резервиран само за руския газ от „Турски поток“ и сигурно ще изиска по-голям достъп за други доставчици.
