Докато ние в България се готвехме да посрещнем големия християнски празник Рождество Христово в условията на пандемия, Конституционният съд в Прищина се произнесе по молбата на опозиционната партия „Самоопределение”. Решението, твърдят местните юристи, беше такова, каквото се очакваше, но то предизвика сериозни политически последици в държавата, която и без това през последните месеци не се отличава с вътрешна стабилност. Това стана на 21 декември 2020 г., тоест само няколко дни преди Новата година да настъпи и за най-младата държава на Балканския полуостров.
Първата последица бе, че правителството на Авдулах Хоти, излъчено от партията Демократичен съюз на Косово и още няколко коалиционни партньори, падна. Хоти бе принуден да подаде оставка, след като Конституционният съд реши, че кабинетът няма легитимност и нужната парламентарна подкрепа. Страната изпадна в политическа криза, за която се намери веднага изход в предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 14 февруари. Изпълняващата функцията на държавен глава шефка на парламента Вьоса Османи от Демократичния съюз на Косово вече подписа указа за осмия поред парламентарен вот от обявяването на независимостта си.
Както се вижда, политическите елити в Прищина не искат да си губят времето в празни приказки и помпозни кампании: десет дни за агитация и на 14 февруари, празника на Свети Валентин и на влюбените – заповядайте пред урните.Всъщност до решението на Конституционния съд на Косово, което предизвика оставката на правителството на Хоти, се стигна след внесено искане за тълкуване на казус, според който един от депутатите, подкрепил кабинета в парламента при неговото избиране, е нямал право да прави това. Искането бе внесено от лидера на партията „Самоопределение” Албин Курти, който, както вече сме писали неведнъж, изкара като премиер само няколко месеца.
Курти спечели парламентарните избори през октомври 2019 г., но дълги месеци не успяваше да състави правителство, търсейки подкрепа от другите парламентарни партии. Най-после това се случи през лятото на миналата година, като основен партньор в управлението стана втората по изборен резултат политическа сила – Демократичният съюз на Косово (ДСК). Само няколко месеца след това обаче тъкмо от ДСК предизвикаха вот на недоверие в парламента, по време на който Курти и неговото „Самоопределение” не получиха подкрепа и ръководеното от него правителство падна. Разбира се, ДСК като втора политическа сила пое палката в ръцете си и състави кабинет начело с Авдулах Хоти. Албин Курти, харесван предимно от младите хора в страната, отиде в опозиция, без нито за миг да престане да обвинява старите влъхви на местната политическа сцена в комбинация, която да го отстрани от власт. И да жадува за реванш и то по същия конспиративен начин, по който, както той самият продължава да вярва, бе изхвърлен от властта.
Така се стигна до искането за тълкуване на казуса с депутата Етем Азири от една от по-малките етнически общности в държавата, които имат квота за представителство в парламента. От общо 120 пратеници в Събранието 20 места са отделени за етническите неалбански общности, като десет от тях са за сърбите, а останалите десет – за всички останали: роми, турци, власи и т. н.
Оказа се, че въпросният Азири в момента на гласуването в подкрепа на правителството на Абдулах Хоти не е имал право да го прави, защото, както сочи становището на висшите магистрати, „няма право да се кандидатира за депутат лице, което три години преди провеждането на изборите е имало произнесена присъда затвор за срок повече от една година”. А случаят с Азири бил точно такъв. На всичко отгоре се оказва, че тъкмо неговият глас е осигурил крайно крехкото обикновено мнозинство от 61 депутатски гласа, с които правителството на Хоти мина през парламента. С други думи – кабинетът на Хоти няма мнозинство, нелегитимен е и трябва да си ходи.
Но историята не свършва дотук. Когато в централата на „Самоопределение” са отваряли шампанското от правната победа, довела до политически резултат, разумни хора веднага са предупредили Албин Курти да не бърза с овациите. Защото просто са направили сметката, че тълкуванието на Конституционния съд може да се отнася и до самия Албин Курти и някои негови близки сътрудници. Защото и те имат присъда за скандала в парламента, когато в знак на протест хвърляха димки и провалиха няколко заседания. И от тази присъда не са изминали три години, които да са я вкарали в режим на давност. Така че наред с новината за предстоящия парламентарен вот другата, която разтърси обществото, е тази – лидерът на „Самоопределение”, с най-големи шансове да повтори победата си от октомври 2019 г., Албин Курти няма да има право да води листата на своята партия.
Разбира се, адвокатите на Курти и неговата политическа сила търсят вратички това да не се случи. Но и да стане, няма да бъде прецедент в сегашната странна ситуация. Един наш стар познайник – лидерът на Алианс за бъдещето на Косово Рамуш Харадинай, публично заяви, че няма да води листата на своята партия и изобщо няма да се бори за място в парламента. Неговата цел е президентският пост, след като Хашим Тачи подаде оставка и се бори с правосъдието в Хага, а функцията на държавен глава временно изпълнява шефката на парламента Вльора Османи. Харадинай беше на няколко пъти премиер, горе-долу толкова пъти ходи да се явява пред Трибунала в Хага, но се връщаше оттам оневинен. Големият му личен и политически противник Хашим Тачи е изправен пред същите проблеми с правосъдието, както Харадинай навремето. Което за повечето наблюдатели означава край на държавническата кариера на Тачи, въпреки плахите надежди, че смяната в Белия дом може да му помогне да излезе сух от обвиненията за престъпления срещу човечеството в периода 1998–2001 г.
Нали Тачи бе открит в планините и свален със задача да направи Косово независима държава тъкмо от администрацията във Вашингтон, излъчена от Демократическата партия… Въпреки личната си амбиция за президентския пост Харадинай заяви, че неговата партия „ще гони” да спечели поне 20 места в парламента. Тази бройка му трябва очевидно както за пряка подкрепа, така и за участие в комбинации с другите партии, когато дойде времето да се гласува за президентския пост. В Косово, както е известно, все още няма пряк избор на държавен глава, а той се избира от Събранието. Създадената от Тачи Демократическа партия на Косово също така няма да се води от своя лидер Кадри Весели, тъй като той е сред обвиняемите от Специализирания съд в Хага заедно с Хашим Тачи. Досегашният премиер Авдулах Хоти, заместник-председател на Демократическия съюз на Косово, основан някога от легендарния Ибрахим Ругова, също така се колебаел да оглави листата на партията. Вльора Османи пък има сериозни вътрешни проблеми в ДСК, където й приписват, че води младежкото крило в много случаи не в съответствие с политиката на старите партийни влъхви. Дори се промъква прогнозата, че непосредствено преди изборите може би ще отцепи част от младите активисти и симпатизанти и заедно с Албин Курти от „Самоопределение” (с него или без, няма значение) ще оформят някаква нова коалиция.
Когато през октомври 2019 г. „Самоопределение” и Курти получиха най-много гласове, направихме съждението, че
за първи път в Косово печели партия, която не е произлязла от бунтовническата Армия за освобождение на Косово
Изминалите месеци обаче показаха, че проблемът не е в противопоставянето на „партизани срещу цивилни”, с цялата условност на понятията. Сблъсъкът е поколенчески и той има своето основание във факта, че косоварите са най-младата нация на Балканите. И ако има някаква тенденция, която да следим от тук нататък, това е тъкмо тази: ще има ли смяна на поколенията на политическата арена в Прищина, или… да.
