Не подценявайте лъка, той е смъртоносeн

Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов

Лъкът, това древно оръжие, и до днес привлича вниманието на изследователите. Не само поради това, че е свързано с исторически факти и събития, но и заради факта, че с него могат да се нанасят жестоки поразения без издаване на излишен шум.  

Още от древността знаем, че лъковете са били основно оръжие на българите. По бойните качества, българските лъкове са нямали аналог в света. Историците доказват, че на около 200 крачки (130–140 м) нямало ризница и тежки бойни доспехи, които да не са били пробивани от специалните български стрели с остър триъгълен връх. Тайната на изработването на древните лъкове не е запазено до днес, но археологичните находки показват, че лъкът на нашите прадеди имал около 40 съставни части. Рамената му били от дърво, притежаващо висока еластичност – ясен, бреза, леска и др., които се облепвали със сухожилия и се подсилвали с парчета от рог. 

Тетивата била изработвана от конски косми, женски коси или от коноп, които се обработвали с пчелен восък. Стрелите имали тегло 150–200 г и се изстрелвали със скорост от около 50–60 м/сек. Тяхната кинетична енергия може да достигне до около 250–300 джаула, което е почти колкото е кинетичната енергия на куршум, изстрелян с пистолет „Макаров”. 
Използването на съвременни материали позволило на производителите да намалят теглото на стрелите до 20–25 г, като полимерните рамена на лъка осигуряват изстрелването им със скорост около 250–300 м/сек и кинетична енергия около 900 джаула. Това е два пъти по-висока енергия от тази, която получава изстрелян куршум от обикновен пистолет. На разстояние около 100 м скоростта на стрелата обикновено пада до 100 м/сек, като и кинетичната енергия също пада до 90–100 джаула. На същото разстояние едрокалибрена сачма, изстреляна от гладокоцевна ловна пушка 12-и калибър, има почти същата кинетична енергия, респективно същата поразяваща способност.

Най-качествен и ефективен бил т.нар. „рефлексен лък“, който е подходящ за използване от кон, така и за стрелба от земя. Създадени са така, че при правилна употреба да са практически нечупливи и да функционират еднакво добре при всякакви климатични условия. Имат мек и плавен опън и същевременно голяма пъргавина, която осигурява висока скорост на стрелата. Ръкохватката им е подходяща за държане и с лява и с дясна ръка.

Не само прабългарите използвали т. нар. „рефлексен лък”, който всявал страх у противника. Няколко века по-късно защитникът на бедните англичани Робин Худ също използвал рефлексен лък в Шеруудската гора, в близост до Нотингам. С такъв лък го показват сценаристите и художниците в редица филмови постановки. Материалите за изработване на съвременните лъкове са предимно полимери и метални сплави, които осигуряват необходимата здравина, устойчивост на атмосферните влияния и еластичност. Трябва да се има предвид, че на по-големи разстояния високото съпротивление на въздуха рязко променя траекторията на стрелата и практически е невъзможно да се отчетат всички фактори, оказващи влияние върху точния изстрел. Затова при съвременната спортна стрелба разстоянията са от 60 до 90 м.  

Класическият лък (Recurve bows) не е променил формата си от древността. Наричат го още „извит лък”, „рефлексен лък” или „лък с реверсивни рамена” поради извивката на рамената в посока, обратна на стрелеца. Днес се изработва от еластично дърво или ламиниран дървен материал.

За увеличаване на здравината му в дървото се вгражда стъклопласт. В средата на лъка се изработва ръкохватка с плитък улей в горната част, в който се поставя стрелата. Размерите му са от 1,2 до 1,7 м. Дългият лък (Long bow), какъвто е използвал Робин Худ, е частен случай на класическия лък. Изработва се от едно парче дърво, извито по формата на дъга. 
Силата на опън на тетивата се нанася върху вътрешната страна на долното рамо на лъка. Неписано правило е, че лъковете, използвани от деца, трябва да имат сила на опън, не по-голяма от 7–9 кг. Възрастните използват лъкове със сила на опън на тетивата 9–12 кг.  Този тип лъкове изискват по-голяма начална сила на опън на тетивата, което води до нейното по-плавно изтегляне.

Някои модели класически лъкове са разглобяеми, което им позволява лесно пренасяне в леки автомобили, а при необходимост лесна подмяна на рамената им. Съставните лъкове (Compound bows) имат сложно устройство, което включва и „полиспасти” (комбинация от ролки) за опъване на тетивата. Произвеждат се с дължини от 840 мм до 1220 мм. Тялото им се изработва от алуминиеви сплави, които осигуряват висока якост на конструкцията. В краищата на рамената им се монтират ексцентрични ролки, по които се придвижват оплетени стоманени жила. Полиспастната схема осигурява значително увеличаване на силата, с която се изхвърля стрелата. В същото време ексцентрично разположените ролки намаляват до 50% силата на опън на тетивата. Това е важно за осигуряване на точно премерване, особено при лов на бързо движещ се дивеч.  

Съставните лъкове се изработват с усилие на опън от 14 до 36 кг, но най-често за спортна стрелба се използват лъкове със сила на опън до 27 кг. Регулирането на силата на опън става с коригиране на закрепващия винт, разположен в основата на рамената. Производителите обикновено посочват начина на корекция, при който няма риск от повреждане на лъка. Най-често тренировките започват при най-ниска сила на опън, като напрежението постепенно се усилва. 

Стрелите се изработват от дърво, алуминиви сплави, фибростъкло или карбон. Съставните лъкове използват широка гама от приспособления – предпазители за ръката, напалчик – предпазител за пръстите, колчан за стрелите, мерник, стабилизатор и мишени.
Лъковете тип „BareBow” са класически тип лъкове (Recurve), при които не се използват механични мерници и стабилизатори. Те се предпочитат за тренировки и развлечения поради необходимостта от по-голяма прецизност при премерването.  Български майстор и лектор във Варненския университет Мариан МАНЬОВСКИ е уникален производител на копия на български лъкове. В различни интервюта в медиите той споделя, че времето за изработване на едно качествено копие на български лък е от 3 до 6 месеца. Необходимите рога за изработване внос само от Азия, а за костени пластини и сухожилия обикаля кланици и екарисажи. Използва също конски ребра и конски ахилесови сухожилия.  Той отбелязва, че хунобългарският лък е сложно и много силно оръжие. За разлика от английския лък, който се използва от пеши войници, българският е предназначен предимно за стрелба от кон и е точен на разстояние до около 300 м.