Автор: Илия Петров
Арнолд Шварценегер завинаги ще остане в историята на киното и в съзнанието на киноманите като киборга от филма „Терминатор“.
В специална реч, която беше разпространена минимум в два варианта, той оприличи 6 януари първо с „Кристалната нощ“ (алюзия за нацисткия погром срещу евреите от 1938 г.), а после и със „Съдният ден“ (името на втората серия от споменатия „Терминатор“). Във видеоверсията на обръщението на фона на романтично-апокалиптична музика, Шварценегер показа меча на Конан Варварина (друг негов филм). И сравни стоманата, от която е направен, с американската демокрация. Култово. По Холивудски. На 6 януари в Капитолия нахлуха недоволни от изборните резултати граждани, „привърженици“ на Тръмп, и представители на някакво движение, наричащо себе си „Марш за спасението на Америка“. Достигнали и влезли в кабинета дори на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, те бяха оставили бележка: „Ние няма да се предадем!“. Така, водени от един шаман с рога и покрит с кожа, с цената на пет жертви това крайно дясно движение, за чието съществуване американските служби знаят от 4 години, защити правото си на протест.
Но да се върнем към обръщението на Арнолд Шварценегер. Понеже съм паметлив, искам да обърна внимание на две неща. Първо, малцина си спомнят, че Тръмп обяви отказ от „износ на демокрация“и не започна нито една война извън Америка. Вътрешният конфликт в САЩ бълбукаше под повърхността на „страната на свободните и домът на смелите“, много преди той да стане президент. И второ, през 2004 г. вече като губернатор на Калифорния Арни държа реч на конференция на републиканците в подкрепа на втория мандат на Джордж Буш. Там заяви: „Нашият президент Джордж Буш работи усилено, за да защити и опази американската мечта за всички нас. Затова ви казвам, изпратете го отново във Вашингтон за още четири години“. И за да затвърди републиканската истина, в заключение сравни конгреса на демократите с другия си популярен филм „Истински лъжи“. Без и дума да обели тогава за войната в Ирак, инспирирана най-вече от Буш. Война, продължила 10 години без обществено одобрение в Америка, без резолюция от ООН и без общо съгласие дори на всички страни от НАТО. Без да са намерени химически оръжия, които формално бяха повод за нея. Химически оръжия не бяха намерени, но намериха смъртта си стотици хиляди цивилни жертви, 4417 американски рейнджъри, а България изгуби петима млади воини в Кербала. Някои анализатори твърдят, че тази война е и причината за появата на ИДИЛ – Ислямска държава.
През 2015 г. Тони Блеър се извини за участието на Великобритания в Иракската война. „За всичко това съжалявам, скърбя и се извинявам повече, отколкото можете да си представите“, каза той. Толкоз. Но аз не искам да коментирам повече нито историята за онази война, нито срамните ексцесии в американския Конгрес. Истината за тях е дълбоко спотаена и няма да излезе скоро наяве. Но една друга новина незаслужено остана в полусянка. Специална комисия в Конгреса, с мнозинство на демократите, ще разглежда неравенствата, основани на „раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждания, възраст и национален произход“. Биха могли спокойно да добавят и неравенства въз основа на различния цвят на очите и дължина на миглите. Различната миризма, която отделяме, и номера на обувките, които носим. Неравенството във височината на мъжете също, защото трябва да се промени и , на която се монтират писоарите.
Намеквам, че би имало дискриминация на ниските мъже (В българския парламент преди време височината на окачване на писоарите беше съкратена, защото известен политик не можеше да ги използва. Мисля, че и до ден днешен си стоят така). Нейсе. Беше заявено, но не е известно дали ще се приеме перманентно, особено когато колективният управленски орган на САЩ се занимава и с импийчмънта на Тръмп, че в правилата на Камарата на представителите „ще се признаят всички видове пол и ще се заменят с неутрални по пол всички местоимения и думи, обозначаващи семейни връзки“. Например думата „председател“ (chairman) в новата поправка ще бъде заменена с chairperson. Предвижда се премахването на любими за хората по целия свят думи като баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра – да не изброявам още, и заместването им с родител, дете и sibling вместо брат и сестра. На английски думата sibling е полово неутрална. Момчето „сиблинг“ е брат, а момичето „сиблинг“ – сестра. Това се намеква, да не кажа постулира, в резолюцията. И се продължава – той или тя не може да подават заявление за оставка. Могат да се „оттеглят“. Оставки не се гласуват, така че съответният представител може например да си се оттегли вкъщи и оттам да гласува. При гласуване не се въздържа той или тя. Въздържа се „този член, делегат или постоянен представител “. Да си представим само, че името на този член звучи мъжествено или женствено. Дали ще се преименува делегатът, за да звучи името му неутрално? Ако „бащите основатели“ прочетат новия речник на Камарата на представителите, възкресението ще е последната им мечта.
За да сме справедливи, трябва да подчертаем, че въпросната промяна важи само за правилата на Камарата на представителите. Същото като правилника за вътрешния ред в българския парламент, който всяко Народно събрание променя както си иска. Бедно ви е въображението обаче каква суматоха ще настъпи в Камарата на САЩ, когато започне тълкуването на това, кой делегат какво е искал да каже?
Езикът на Капитолия е образец за политическа коректност в цялата страна. На езика на Капитолия се творят закони и с тези правила, законите ще станат публични. Такава е логиката. Тази промяна не е безобидна. Нанси Пелоси точно в такъв тотално стресиращ за нацията момент заяви, че именно този ход ще направи Камарата „най-приобщаващата в историята?“. Толкоз. За Бога! Капитолия е омаскарен, 77 милиона американци не са съгласни с новия избор на президент и изведнъж това е първата новина на демократичната Камара. Първата. Тоест това е дневният ред на новата американска политика. „Имаме новина в студиотооо!“ – виеше в такива случаи един български журналист, който сетне стана евродепутат. Без шега – това е истинската новина, дами и господа. Не щурмът на Капитолия. Нанси Пелоси отвръща на удара. Голяма грешка. В стремежа си да не се допусне появата на същия или нов Доналд Тръмп, който безспорно не е цвете за мирисане, ще се появят още хиляди като него.
За разлика от имиграцията и тероризма, които временно се спотаиха зад димната завеса на пандемията, налагането на напълно неразбираеми ултралиберални промени скришно шава и се движи под килима. В тези промени имената на родствените връзки, с които сме закърмени и които могат да ни накарат да плачем, са заменени с неконкретизирани наименования от общ характер без никаква емоция. Биологичният пол се заменя със социалния, за който не е ясно точно какво означава. Така тихо и полека либерализмът порасна с няколко века. И 6 януари 2021 г. му дойде като дюшеш. Както 11 септември 2001 г. за нефтените износители на демокрация. Всяка частна промяна би трябвало да води до полезно развитие на цялото общество. Аз не разбирам защо LGBT, преходните, интерсексуалните, особените не бъдат оставени на мира и сами да уредят отношенията помежду си, а трябва да се ангажират съдебната система и държавата. И техните кахъри да се натрисат на останалата част от обществото, създавайки му неестествени за него проблеми.
През 2019 г. британският философ Роджър Скрутън (почина от рак в началото на 2020 г.) беше уволнен заради интервю, в което казва, че хомосексуалността не е извращение, но че е нещо различно. Тълкуването му – той твърдял, че хомосексуалността не е нормална, и следователно е хомофоб. Трябваше да се вадят отново записите на интервюто, за да се реабилитира.
Не мисля, че е възможно да има общество без ограничения. Без да луциферизирам каквото и да било, либерал-нихилизмът не разбра, че всяка идея, доведена до крайност, се превръща в контрапункт на самата себе си и става нейно отрицание. Надпреварата в надаряването с права стана леко хумористична. Освен обичайните феминисти, маскюлисти и антирасисти, обвиняващи напоследък даже Виенската филхармония в липса на етническо многообразие (като че ли човек свири с цвета на кожата си, а не с таланта си), се появиха и защитници на това, че орангутаните имат права на нечовешки личности. Защото изследванията показвали, че шимпанзетата са щедри, мишките проявяват съпричастност, а медоносните пчели демонстрират песимизъм (изобщо не си измислям).
Зароди се и движение за защита на правата на езерата и реките, подобни на тези на хората (пак не си измислям). Заговори се за деколонизиране на учебната програма, за прочистване на списъците за четене на книги, написани от бели мъже, за отвращение от историята на империята. Честно казано, опасявам се от чистите замисли на тези движения. Така че, дами и господа, според мен Страшният съд предстои.
