Удовлетворението и разочарованието вървят заедно, казва заместник-командирът на взвод „Военна полиция” старши сержант Силвия Здравкова.
На 27 декември м.г. се навършиха 17 години от деня, в който в база „Индия” в иракската провинция Кербала бе извършен атентат с камион бомба срещу българския контингент. По същото време в базата е била и старши сержант Силвия Здравкова, сега заместник-командир на взвод „Военна полиция” в 24-та авиационна база в Крумово. Затова и досега тя не празнува Стефановден, който е на същата дата, и не се обажда да поздравява свои близки именици. Чужди остават за нея и коледното, и новогодишното настроение.
Така се случва, че освен с първия ни пехотен батальон в Ирак през 2003 г. още два пъти на този ден – 27 декември, Силвия е била на мисии зад граница. Участвала е в състава на четвъртата охранителна рота в Ашраф (Ирак) през 2007–2008 г. и в Кабул (Афганистан) през 2009–2010 г. с първата рота за охрана.
Как се е решила да замине за Ирак втори път след дадените жертви от атентата в база „Индия”? Този въпрос ми бе зададен от психолози при подбора за мисията в Ашраф. Моят отговор тогава, а и по-късно, е един и същ – човек, когато усети един път
истинското в професията
след това му е много трудно, като срещне фалш в ежедневието. Попитаха ме и как оценявам риска от 1 до 10. Отговорих – 8, но уточних, че това не е степен на риска, а са 8-те минути при полета на вертолета от едната база до другата, връща се назад във времето старши сержант Здравкова.
Родена е в гр. Оряхово – Врачанска област. Завършила е Техникума по радиотехника във Велико Търново. Баща й – офицер танкист от запаса, е бил преподавател по военно обучение и като ученичка е ходила с него на полеви лагери. Стреляла е с малокалибрена пушка и автомат „Калашников”, участвала е в турнири. Харесвала е военната професия, но още не са приемали жени във военното училище във Велико Търново. Затова е завършила Педагогическия институт в Шумен. Омъжила се е за офицер и с него са били в Батак. Имала е вече и син…
Но
мечтата за служба в армията
е останала. И на 25 февруари 1991 г. постъпва като гражданско лице в радиотехнически батальон в близост до Пловдив.
От 1 април 2002 г. Силвия е вече кадрови войник в
61-ва механизирана бригада, назначена в Самоходния артилерийски дивизион с командир подполковник Йордан Васев. По-късно е в 3-ти механизиран батальон и в батальона за МТО на бригадата. През 2003 г., вече като ефрейтор, заминава на мисия в Ирак в състава на първия ни пехотен батальон.
И след завръщането си опознава редица други военни формирования. В 38-и батальон за ЯХБЗиЕ в Мусачево става младши сержант и е началник на апаратна. От август 2005 г. е в първи разузнавателен батальон в Свобода като началник на специалната свръзка. След това продължава обиколката си в страната и е назначена в 110-и логистичен полк в Пловдив.
На сегашната си длъжност – заместник-командир на взвод „Военна полиция” в 24-та авиационна база в Крумово, е от 1 декември 2012 г. Тогава е сформирана структурата и е било голямо предизвикателство с определянето на задачите и отговорностите. Командир на взвода е старши лейтенант Александър Тончев.
След годините си в армията дали може да направи
равносметка
Удовлетворена ли е от службата си, кога е била разочарована? Работила съм с всякакви хора във военните формирования. Била съм в различни колективи. И мога да кажа, че удовлетворението и разочарованието вървят заедно, ръка за ръка, те са два невъзможни един от друг процеса, разсъждава старши сержант Силвия Здравкова.
Напомня думи на първия си началник в радиотехническия батальон подполковник Михаил Михайлов. Той й е казал: „Има три вида командири и началници. Такива, които знаят и могат – с тях се работи перфектно. Има такива, които знаят, но не могат – с тях се работи не толкова добре, но пак се работи. Но има и такива, които нито знаят, нито могат – пожелавам ти никога да не ги срещаш.”
Е, имах лошия късмет да срещна и началници от третия вид. Но, когато човек притежава мотивация, може да се пребори с всичко. Добре е, ако военнослужещите първо мислят колко усилия и труд ще положат и след това – да преценяват колко биха получили. Когато човек вярва в каузата, когато е готов да се пожертва за нея, той е способен на подвизи. По време на мисиите съм чувала представители на много нации да казват на българските военнослужещи – ако вие имате нашето материално осигуряване, вие ще бъдете степени над нас, споменава старши сержант Здравкова.
Припомня и разговора си с румънски офицер по време на мисията в Кабул. При нас, споделял е той, има стандарт, аз съм майор, примерно, карам нова кола две години и съм длъжен да я сменя на третата, защото моят стандарт ми го налага и мога да си го позволя.
Как Силвия Здравкова работи с подчинените си ? Учила съм се от един страхотен командир, който ми е давал пример за отношение към подчинените си във всеки един момент – и когато ги „атакуват”, и когато ги хвалят, и когато ги претоварят. Той казваше: „Най-важен е човешкият фактор, трябва да си
психолог и лидер
Ако не владееш психологията, няма да станеш лидер. Ако владееш лидерството, но не и психологията, ще залитнеш в крайност.” Така че, аз се опитвам да балансирам. Знам и служебните, и личните проблеми на подчинените си и гледам да съм зад гърба им. Важното е тях да ги има, спокойни ли са, и качеството на работата е друго, и взаимоотношенията са други. Всеки един колектив има различни членове – едни подготвени, други по-малко, Но мисля, че сме изградили един добър сплотен колектив, уверена е Силвия и е удовлетворена, че взводът е попълнен на 100 процента.
Има ли увлечения извън казармата? Започнала е да шие гоблени, запалила се късно по това хоби, но е доволна, че така се успокоява. Аз съм кълбо от нерви, „паля от четвърт” и не трябва много огън, за да гръмне барутът. Но с шиенето, което е трудоемко и натоварващо, особено за зрението, изключвам, почивам си и се зареждам, откровена е Силвия. И добавя, че друго нейно голямо увлечение е четенето на книги.
Не съжалява за изминалия път в живота си. И за направените си избори. Живяла е последователно в Оряхово, Велико Търново, Шумен, Батак, Пещера, пак Велико Търново, с. Труд, Пловдив, Карлово, София, Стара Загора и отново Пловдив. А по-нататък?
Има време да мисли до 29 май догодина, когато навършва пределна възраст за звание в армията и трябва да се раздели с нея. Близките й са в различни селища в страната и зад граница. Предполага, че може да се върне към учителската професия, да бъде полезна при работата си с децата.
