В края на натоварената дипломатическа седмица в Брюксел външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че служителите на Турция и Европейския съюз са се съгласили да продължат да засилват диалога и да участват в конкретни действия по подновяване на миграционната сделка от 18 март, насочена към за намаляване на притока на незаконни мигранти към Европа.
“Положителната атмосфера в отношенията между Турция и ЕС започна с позитивна реторика, след това продължи с диалог и сега трябва да бъде подкрепена с конкретни актове, за да бъде постоянна,” каза Чавушоглу пред репортери. Той добави, че Турция иска да надгражда положителната атмосфера, постигната след срещата на лидерите на ЕС през декември, и не призовава за подобряване на отношенията под страх от санкции.
Според него срещите, в които са участвали ръководителят на външната политика на блока Жозеп Борел, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, както и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и парламентаристи от ЕС, са били „отворени, честни и позитивни“.
Министърът добави, че сега се очаква служители на ЕС да посетят Турция възможно най-скоро.
„Повечето страни-членки на ЕС искат по-добри отношения между Турция и ЕС“, продължи той, цитиран от “Сабах”.
Докато напрежението в Източното Средиземноморие, причинено от морските граници и правата на сондажи, беше основният дневен ред на двустранните връзки през 2020 г., Турция се стреми да разгледа други важни въпроси, засягащи Брюксел и Анкара през 2021 г., които включват въпроса за миграцията, преговорите за присъединяване, както и борбата с тероризма.
Потвърдено е, че въпросът за миграцията не се ограничава до финансова помощ, а и до други проблеми, като преместването на сирийски мигранти в страни от ЕС и доброволното завръщане на сирийските граждани в безопасни зони в тяхната страна.
„Виждаме индикатори, че броят на нелегалната миграция може да се увеличи в предстоящото бъдеще“, посочи дипломатът.
През март 2016 г. Анкара и Брюксел подписаха споразумение за намаляване на броя на мигрантите, поели по опасния път от Егейско море към Европа, и за намиране на решение за притока на мигранти, насочени към страните от ЕС. Съгласно сделката на Турция бе обещано 6 млрд. евро (6,77 млрд. долара) финансова помощ, която турското правителство да използва за финансиране на проекти за сирийските мигранти. Но Турция не се зае с трудната задача да поеме нарастващата миграция от Сирия само заради финансова помощ, а също така поиска либерализация на визите за турски граждани, както и митническият съюз да бъде актуализиран.
В рамките на двустранните отношения Чавушоглу каза, че очакванията на Турция включват съживяване на преговорите за присъединяване и че Анкара трябва да се третира не като част от външната политика на ЕС, а като кандидат за член за преговори.
Конфликтът с Гърция
Турция и членката на ЕС Гърция се разминават по няколко въпроса. Турция, която има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, отхвърли исканията за морски граници, направени от Гърция и гръцко-кипърската администрация, подчертавайки, че тези прекомерни претенции нарушават суверенните права както на Турция, така и на Турската република Северен Кипър (TRNC). По време на среща в Брюксел на 10 декември лидерите на ЕС решиха да изготвят списък с турски цели, които да бъдат санкционирани. Докато Франция, Гърция и гръцкия Кипър настояваха най-силно за твърда позиция по отношение на Турция, други държави от ЕС, ръководени от икономическа сила Германия, бяха много по-склонни към по-дипломатичен подход. Но оттогава реториката от всички страни драстично се смекчи, тъй като Турция и блокът изразиха намерението си да „обърнат нова страница“.
За да разреши спора в полза на всички страни, Турция предложи да се проведе конференция с участието на всяка средиземноморска държава, включително кипърските турци; въпреки това ЕС не е дал конкретен отговор по отношение на предложението.
Според Турция ЕС “не е взел предвид правата на турската страна”. “Предадохме им, че това доверие трябва да бъде възстановено”, добави Чавушоглу.
Той заяви, че Турция, Гърция, Великобритания – гаранционните правомощници на острова – и ООН ще свикат преговори с двете кипърски страни в края на февруари или началото на март, като Европейският съюз ще бъде наблюдател.
От друга страна, при важен ход, Гърция и Турция се споразумяха да започнат дълго отлагани изследователски преговори по техния морски спор следващата седмица в понеделник, след четиригодишна пауза.
Турция поиска редицата разногласия, които има с Гърция, да бъдат решени като цяло. Сред тях са териториалните води в Източното Средиземноморие, континенталният шелф, демилитаризацията на островите, правният статут на географските формации, ширината на националното въздушно пространство и операциите за търсене и спасяване, докато Гърция иска да разгледа само демаркацията на морските зони в Егейско и Източното Средиземноморие.
„Първата среща ще помогне да се видят истинските им мисли и позициите им“, каза Чавушоглу.
Предстоящите разговори ще бъдат 61-ви по рода си, откакто двете страни започнаха разговори по проблемите в Източното Средиземноморие на 12 март 2002 г., с цел да излязат със справедливо, устойчиво и приобщаващо решение. Тези разговори продължиха редовно до 2016 г.
Чавушоглу се срещна със Столтенберг петък, при което бяха обсъдени връзките с Атина.
„Те обсъдиха текущите усилия на НАТО по механизма за отстраняване на конфликти за намаляване на рисковете от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие, както и други въпроси, свързани със сигурността“, заяви Оана Лунгеску, говорител на НАТО.
САЩ и С-400
По време на срещата си със Столтенберг Чавушоглу отново подчерта волята на Турция да сформира комисия за изясняване на всякакви технически въпроси по въпроса за С-400.
„Идеята, че нашият т. нар. стратегически партньор всъщност ще бъде в съответствие с един от най-големите ни стратегически конкуренти Русия, не е приемлива“, заяви държавният секретар Антъни Блинкен пред депутати на 20 януари. “Мисля, че трябва да погледнем, за да видим въздействието, което са имали съществуващите санкции, и след това да определим дали има още какво да се направи”, каза Блинкен по време на изслушването пред Комисията по външни отношения в Сената.
Чавушоглу заяви, че САЩ и по-рано са заплашвали Турция, но че Анкара е трябвало да купи руската отбранителна система С-400, тъй като е трябвало да се чувства защитена. „Те трябва да се обърнат към нас с конкретни предложения, както и с гаранции“, добави той.
Докато новата администрация на САЩ заема своето място в Бели дом, Чавушоглу подчерта, че основният дневен ред на Турция с Вашингтон ще се съсредоточи върху прекратяването на американската подкрепа за сирийското крило на ПКК, терористичната организация YPG, докато Вашингтон вероятно ще се съсредоточи върху спора за С-400. Други въпроси от двустранния дневен ред ще включват увеличаването на обема на търговията, въпроса за F-35, както и заплахата от Гюленистката терористична група (ФЕТО), която участва в неуспешния опит за преврат срещу турската държава през 2016 г.
Сирийският въпрос
Друга важна част от връзките на Турция с ЕС и САЩ е почти десетилетната сирийска гражданска война, която причини смъртта на хиляди и изсели още по-голям брой.
Новият кръг от дискусии за преразглеждане на конституцията на Сирия ще започне в Женева на 25 януари, заяви в сряда специалният пратеник на ООН за страната.
Съединените щати и няколко западни съюзници обвиниха ръководителя на сирийския режим Башар Асад, че умишлено отлага изготвянето на нова конституция, за да спечели време до президентските избори тази година и избягва гласуване под надзора на ООН, призовано от Съвета за сигурност.
„Ние сме по-обнадеждени по отношение на тези дискусии“, каза Чавушоглу по въпроса, „За първи път конституционният комитет ще обсъди съдържанието на сирийската конституция.“
На организираната от Русия сирийска мирна конференция през януари 2018 г. беше постигнато споразумение за сформиране на комитет от 150 членове за изготвяне на нова конституция. 45-членният комиситет, известен като „Малкото тяло“, ще проведе петата си среща следващата седмица.
Източник: /БГНЕС
