Научихме се да работим в условията на пандемия, казва проф. д-р Румен Попов
Без да е панацея, в борбата с коронавируса се яви надеждата за спасение в лечението: рековалесцентната кръвна плазма от преболедували донори с антитела. За това, каква беше годината за екипа на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА разговаряме с началника му проф. д-р Румен Попов, полк. о.р. Питаме и за въпросите, възникнали пред медицинската наука.
Преди науката да си каже думата, има нещо много важно, отговаря проф. Попов: че се научихме да работим в условия на пандемия. И допълва, че годината била трудна и с това, че трябвало да убедят редовните си кръводарители от военните формирования да повярват във взетите мерки за сигурност и качествено кръводаряване по време на пандемия. През цялото време не спират работа и изнесените екипи за кръводаряване във формированията. Провеждат се и няколко кръводарявания с редовни кръводарители от атомната централа, една хранителна верига и застрахователна компания и др., както и така в Центъра разширяват дейността си. Като особено трудно днес проф. Попов си спомня началото: Гарантирането на детайлите по сигурността на самия персонал в Центъра, за да работи екипът спокойно.
В края на април м.г. получават нареждане от началника на ВМА ген.-майор Мутафчийски
да започнат производство на рековалесцентна плазма
В това време те нямат опит и се реорганизират буквално за часове, а проблемите решават в движение. И се справят.
Днес проф. Попов е спокоен, че са в състояние да осигурят всеки пациент с такава плазма във ВМА и в периферийните й болници в Плевен, Пловдив, Сливен и Варна. А многократно са помагали на пациенти и в други болници. В момента имат резерв
от плазма, за да се справят с всички нуждаещи се пациенти във ВМА.
Трябвало е да прочетат много специализирани медицински публикации, защото, естествено, се учат сами. Помагат им със специфична за новата им отговорност информация и опит колегите от Италия при една от командировките в многопрофилна болница в Милано. В нея има и Кръвен център, в който се подготвя и съхранява рековалесцентна плазма. Това, което научава проф. Попов, после прилагат в Центъра.
В работата на екипа на проф. Попов натоварването ще продължи, въпреки че са намалели случаите на тежки заболявания във ВМА и на пациенти, които се нуждаят от лечение с рековалесцентна плазма. Защото започват отново плановите операции и необходимостта от кръв и кръвни продукти ще е сериозно, както винаги.
Колкото и да беше трудно миналата година, аз лично се гордея, че не допуснахме отлагане на нито една операция поради липса на кръв, споделя проф. Попов. По никакъв начин екипът му не е затруднил дейността на ВМА, били са сериозен гръб на колегите си клиницисти, когато са имали нужда от кръв и кръвни продукти за пациентите си. Основният принцип, който спазват, е да не допускаме кръводарители да получат усложнения разказва проф. Попов. При тях подборът на кръводарителите е сериозен, според всички нормативни документи по отношение на дарителите на кръв и кръвни съставки. В него компромиси не се правят. За нас е важно самият акт на кръводаряване да е такъв, че кръводарителите да се върнат при нас и следващ път, казва проф. Попов. Затова са важни изборът на кръводарителя, подготовката му, самото кръводаряване и времето след това. Екипът е внимателен, за да не се получат и да са минимални нежеланите реакции. За да предотвратиш такива реакции, подборът на кандидат-кръводарителите трябва да е прецизен и професионален. А грижата за тези хора е преди другото във всекидневната дейност на Центъра. Именно по време на самото кръводаряване се спечелват хората за бъдещи кръводарявания. Те трябва да усещат грижата на екипа от влизането в кръвния център до изпращането им след кръводаряването. Никога не съм си представял, че отношението ни към и с тези хора е еднодневка, заявява проф. Попов.
Екипът на Центъра е в условия на пандемия и продължава да работи под голямо напрежение. И самият факт, че се справят, би трябвало да означава, че разбира напълно ситуацията и я овладява. Така си мисли от позицията на ръководител на военния кръвен център проф. Попов: „При една изключително тежка ситуация показахме, че можем да поемем проблемите в свои ръце и да ги решаваме”.
Истината е, че ако се справят с осигуряване на пациентите с рековалесцентна плазма, месец-два преди това са били подготвени теоретично и е трябвало вече да се справят на практика. А всъщност най-полезни в практиката в последните месеци са нещата, прочетени от публикации на колегите им в Италия, Испания, Нидерландия и от Китай, разбира се. Те са и първите, които започват да произвеждат рековалисцентна плазма. Не може да се решават задачите без споделянето на опита на колегите им в света. Така всички стават по-добри.
Що се отнася до кадрите в екипа, да не стане като самохвалство, вметва проф. Попов, но в момента разполагаме с екип, най-силният и професионален в България по отношение на трансфузионната практика. Най-важното било да му се създадат необходимите условия за работа. „Когато го постигнах, всичките ми колеги застанаха зад мен”, спомня си д-р Попов.
Иска му се пандемията да се тушира и да остане време да се обмисли постигнатото през годината. И да се върнат към главната си задача –осигуряването на ВМА с кръв и кръвни продукти. Заради стресовата година приема събитията назад – малко като в сън. Най-ярки са първите моменти, когато поемат отговорност, за да осигурят рековалесцентната плазма за пациентите. После всичко се зарежда динамично: идва понеделник, а след него – направо петък. Работели дълго без прекъсване. Но д-р Попов знаел, че вървят в правилната посока, че ще се справят с проблемите. И се справят. Просто е необходима дистанция, за да се оцени това днес.
Засега, като погледна отвън голямата сграда на ВМА и „на лента” ми минат пред очите отговорностите, през които преминахме, ми става хубаво, че наистина се справихме с тези проблеми, казва днес проф. Попов.
Методът
До времето на посещението ни в миланската болница ние не работехме по метода на апаратната плазмафереза, но трябваше да се пренастрои апаратурата и с колегите да се обучим, разказва проф. Попов. Така започват да работят и по този метод. Първият е изолиране на рековалесцентна плазма чрез даряване на цяла кръв. От кръвта на един донор при този метод се получава единица плазма. Докато при метода на апаратна плазмафереза апаратът постепенно издърпва около 300 мл кръв и с центрофугиране плазмата се отлива в повече от един сателитен сак, а всички клетки на кръвта се връщат обратно в организма на няколко цикъла. В зависимост от конфигурацията от сакове се получават 2 или 3 единици плазма. Подхожда се индивидуално към всеки донор, защото процедурата изисква голямо внимание и добра подготовка от медицинския екип.
Въздействието
Във ВМА е събран огромен опит в лечението с рековалесцентна плазма и на клиницистите предстои да го обобщят. След което и екипът на проф. Попов ще представи данните от работата и изследванията си към механизма на въздействие при лечение на COVID-19 с рековалесцентна плазма. А излекуваните пациенти са огромен брой. Очаквам, казва проф. Попов, да остане време да обобщим нещата дотук по този метод на лечение. И обещава много интересни изводи и данни със силна научна тежест. Той е убеден, че единствено ВМА разполага с подобен обем данни. Прясно замразената кръвна плазма се използва по принцип в лечебната практика всекидневно досега при много пациенти с различни заболявания. Но опит от лечение с рековалесцентна плазма от донори, преболедували коронавируса, досега няма. Затова и, естествено, няма от кого у нас да се вземе такъв опит за получаването и съхранието й и за клиничното й приложение. Беше трудно, но беше и интересно, обобщава днес проф. Попов.
