В доклади на ООН отпреди години се прогнозира, че коронавирусите имат капацитет за пандемия, но светът не го взе на сериозно…
– Проф. Аргирова, какво представлява всъщност новият коронавирус?
– Той е продукт на еволюцията на предишни вируси, но всъщност е съвсем нов. В процеса на еволюцията те много по-слабо се приспособяваха към човека. А новият вирус се приспособява много по-успешно. Той развива съвсем нови механизми, които улесняват навлизането му в клетките на човека, т.е. улеснява процеса на заразяване и процеса на размножаването му.
– А каква е разликата между досегашния и „английския” щам на вируса?
– Разликата е в това, че имаме замествания или добавяне на допълнителни нуклеотиди – малките „тухлички”, които съставляват общата белтъчна верига от аминокиселини, тази пептидна верига на генома на вируса. Т.е. в процеса на размножаването на вируса, когато неговото РНК се намножава милион пъти, се правят грешки. Което е естествен процес при РНК съдържащите вируси. И вместо получаваните нови дъщерни нуклеотиди да са идентични, често някои от аминокиселините се заменят с други. Или изпадат, или се добавят. Просто става грешка, естествена при мутантите. В случая е установено точно къде и на коя „тухличка” на генома (секвенция) е тази грешка. Това е разликата, когато се прави сравнение с нещо първично, изходно – в случая сравняваме с вируса от Ухан.
– Какво показва опитът Ви в работата с вируса на СПИН, какъв урок ни дава дългогодишното търсене на лечение и ваксина срещу него?
– Опитът ми в това е голям, защото ХИВ вирусът е също съдържащ РНК вирус. И по същия начин е склонен към мутация, към изменение. И една от причините да нямаме ваксина срещу него е именно изключителната му изменчивост. И двата вируса, както и сегашният, тръгват от животни. И няколкото големи епидемии на миналия век и на сегашния са тръгнали от животни: ХИВ, гриповете (птичи, свински), зика-вирусът, еболата, ТОРС и МЕРС. Условията в природата ги принуждават да се приспособяват, да се адаптират към човека.
– Новият коронавирус „прави ли разлика” между различния генофонд на отделните народи?
– Не прави разлика, само че някъде в света циркулират повече мутанти и възникват повече такива, някъде – по-малко. Но много повече мутациите му са свързани с гъстотата на населението и предаването на вируса, отколкото с каквито и да е расови, национални или етнически особености.
– Т.е. и ваксините срещу вируса са универсални?
– Точно така. Но ако се появи мутант, който твърде много се различава от това, което в момента знаем и познаваме, ще трябва да се измени и ваксината. Но това е не заради генофонда на населението, а заради самия вирус.
– Какви въпроси поставя пандемията сега за имунитета в ролята му на защита на организма от вируса?
– В момента се изследват няколко въпроса. Първо, ние все още не знаем колко време трае имунната защита след заразяване с този вирус. Защото все още времето е малко за това. Второ, интересуват ни не просто антителата, а неутрализиращите антитела. Те са, които осъществяват защитата на организма, т.е. личната имунна система на човека. И как, и кога се образуват неутрализиращите антитела – в резултат на заболяването и на ваксината. Още не ни е ясно и как точно се вмества клетъчният имунитет в цялата имунна защита при тази инфекция. В голяма степен ваксините ще спомогнат да изясним това. То ще стане с изследване след ваксинирането и на антителата, и на клетъчния имунитет.
– Въпреки цялото медицинско знание каква „диагноза” поставя пандемията на готовността на света за защита от такива вируси?
– Това е много голям въпрос. А се случи така, защото ние, вирусолозите, а и епидемиолозите, знаем много добре, че вирусите претърпяват еволюция, която никога не свършва, тя продължава. И че много голяма част от вирусите идват от животни, които са или техен природен резервоар, или междинен гостоприемник. Само че ние, хората, толкова се мислим за център на света, че изследваме само себе си и своите реакции. И забравяме да изследваме останалия свят, останалите животни, които могат да бъдат активни или пасивни преносители, природни резервоари или междинни гостоприемници на такива вируси. И се поставя огромният въпрос да се следи изобщо как в природата върви еволюцията на вирусите, на които им трябва животно, в което да живеят. Защото вирусът е абсолютен паразит. Вирус означава отрова, която живее вътре в жива клетка.
– Очаквате ли да се хронифицира този вирус?
– Не, не очаквам. Или заболяването ще протича остро, или изобщо няма да протича. Още дълго ще бъде в света този вирус.
– Остава ли вирусът в организма след преболедуване?
– Не, това е остро протичаща вирусна инфекция, след която той изчезва. Вирусът има две възможности: да зарази клетката, която ще се разболее, но ще оздравее или ще умре. Хронични неща не са възможни. И за да говорим за възможно второ заразяване, трябва да се докаже, че при второто вирусът се различава от първото заразяване – друг (подобен) вирус, изменение, мутация?
– Според Вас какво знание и опит натрупахме за една година?
– О, много неща научихме за една година. Първо, че не знаем как да се справяме с остра инфекция. Второ, че нямаме лечение за вируси, за които би трябвало да имаме лечение. Трето, че нямаме тестове за вируси, за които би трябвало да имаме. И всичко това догонвахме и се учехме в движение. Защото светът не мисли предварително за това. Има доклади на ООН отпреди години, в които ясно и точно е казано, че коронавирусите имат капацитет за пандемия. Има такива доклади… А всички страни имат, включително и България, пандемичен план например за грипна пандемия. И този план идеално би паснал в днешната ситуация. Но той стои в нечии чекмеджета.
– Ако днешният вирус е брънка във веригата на коронавирусите, може ли медицинската наука да прогнозира какъв ще е характерът на следващ вирус, на следваща пандемия?
– Малко е трудно, но е напълно възможно. Но за целта трябва да се види какви вируси има в природния източник. Прилепите в пещерите трябва да се изследват най-подробно за наличие на коронавируси. За да може и да се помисли какъв капацитет те биха имали да заразяват.
– А възможна ли е опасността от зараза от непознати за науката вируси с разтопяването на замръзнала от хилядолетия земя?
– Възможно е. Защото вирусът се запазва най-добре при минусови температури. Това е правило за всички вируси. Но вирусът е жив, когато е в живата клетка на животно или човек. Извън нея се запазва само при минусови температури. На топло той или влиза в приемник (жив организъм), или умира. Но как да ограничим разпространението от такива места, като по цялата Земя ледът се топи…
– В този смисъл в какви изследвания трябва да се инвестира?
– На първо място, в проследяване на процесите на еволюцията. Т.е. в биотехнологии, в молекулярна биология, в генетика и изцяло проследяване на развитието на целия животински свят. И ще кажа – чак тогава в човека. И много големи средства да се вложат за това. Ето, у нас имахме в началото на пандемията 3–4 лаборатории, а на вчерашна дата те са 104. Значи може да се влагат пари, но то трябва да е постоянно. Ако нямаше пандемия, знаете, че никой нямаше да ги направи… Иначе хората трябва да продължат да спазват ограничителните мерки, каквото и да нареди правителството. Опасността не е отминала.
