Новият президент ще сдържа Русия и Китай и ще укрепи връзките със съюзницит.
Победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ бе посрещната с въздишка на облекчение от американските съюзници, най-вече тези в Европа. Следвайки своя лозунг „Америка на първо място!“, през изминалите четири години Тръмп оттегли страната си от редица международни организации и договори, като водеше протекционистка и много често изолационистка външна политика. Търсейки своята „голяма сделка“ на международната сцена, бившият президент загърби дългогодишните съюзници на САЩ и водеше преговори с изначално недоговороспособни държави като Северна Корея. Затова очакванията за външната политика на Джо Байдън могат да бъдат резюмирани в една дума – завръщане. САЩ се връщат като лидер на демократичния свят и като ключов геополитически играч в почти всички региони на света.
Символичният обрат към новата външна политика на САЩ дойде през тази седмица с утвърждаването от Сената на Антъни Блинкен за държавен секретар, т.е. – външен министър. Новият шеф на американската дипломация е служил при Барак Обама и е дългогодишен външнополитически съветник на Байдън. Първата му задача ще бъде кадровото укрепване на Държавния департамент, който при президентството на Тръмп бе в дезорганизация, редица ключови длъжности стояха незаети с месеци и дори години.
При изслушването си в Сената Блинкен заяви: „Реалността е, че
светът просто не се организира сам
Когато ние не сме ангажирани, когато не водим ние, тогава най-вероятно се случват две неща – или някоя друга страна се опитва да заеме мястото ни, но не по начин, който да отговаря на нашите интереси и ценности, или никой не го прави и тогава се получава хаос“. Следвайки тази логика, САЩ започнаха да се ангажират със световните дела още в първия ден от президентството на Байдън. Той подписа укази за връщането на страната в Парижкото споразумение за климата и в Световната здравна организация.
Политиката за ограничаване на въглеводородните горива е един от най-важните стълбове в програмата на Байдън. Той вече спря големия нефтопровод Keystone XL, който трябваше да пренася петрол от Канада чак до Мексиканския залив в Тексас. През мандата на Байдън вероятно ще бъдат затегнати екологичните изисквания за разработване на нефтени и газови находища, говори се, че добивът по метода на фракинга може да бъде забранен на държавни земи. На пръв поглед това са вътрешнополитически решения, но САЩ са най-големият производител и най-големият потребител на енергийни ресурси в света и са интегрирани в международния енергиен пазар. Поради това т. нар. зелени политики на Байдън ще имат силен ефект и в чужбина. Може да се предположи, че нефтените котировки ще се покачват, а бурният ръст на износа на американски втечнен газ ще се укроти.
С най-голямо внимание експертите ще следят политиката на САЩ спрямо Иран. Тръмп оттегли страната си с гръм и трясък от подписаното през 2015 г. многостранно споразумение, което предвиждаше иранците да замразят опитите си за производство на атомна бомба в замяна на вдигане на санкциите. Байдън заявява желание САЩ да се върнат в споразумението, но при условие че Техеран изпълни някои допълнителни изисквани, свързани с неговата ракетна програма и с подкрепата за различни радикални организации в Близкия изток. При всички случаи предстоят много сложни преговори. А от изхода им зависи подреждането на целия близкоизточен пъзел с неговите четири основни елемента – Иран, арабските страни, Израел и САЩ. Израелците ще си останат главен американски съюзник в региона,
Байдън няма да връща посолството на САЩ от Йерусалим в Тел Авив
но политиката на Вашингтон вече няма да бъде толкова открито произраелска, а ще има поле и за сътрудничество с палестинците.
По традиция пробен камък за политиката на всеки американски президент са отношенията с Кремъл. Тръмп първоначално търсеше сделка с Путин, а след това Конгресът го принуди да води по-твърда политика спрямо Русия. По отношение на Москва новата администрация в Белия дом ще се върне към акцента върху демократичните ценности. Байдън е отправил сериозна критика заради ареста и опита за отравяне на опозиционния лидер Алексей Навални още в първия си разговор с президента Владимир Путин, проведен през тази седмица. Освен това на американското разузнаване е разпоредено да разследва слуховете, че руснаците са плащали на талибаните в Афганистан за всеки убит американец, както и руската следа в хакерските атаки срещу сайтовете на американски държавни институции. В този смисъл е сигурно, че санкциите срещу газопровода „Северен поток-2“ ще бъдат продължени, а Вашингтон ще се застъпва още по-упорито за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и Грузия.
Същевременно Байдън ще води спрямо Русия политика на избирателно сътрудничество и ще търси взаимодействие по глобални въпроси като климата, контрола над въоръженията, борбата с международния тероризъм. Първият знак за това е договорката между руския и американския президент за удължаването на срока на Договора за стратегическите нападателни оръжия (т. нар. Договор „Нов СТАРТ“).
Приемственост с Тръмп ще има само в един пункт
- възприемането на Китай като главен съперник и потенциален противник на САЩ в глобален мащаб. Байдън сигурно ще прекрати най-острите форми на търговска война с китайците, но като цяло ще се стреми към сдържане на Пекин и на китайското геополитическо проникване в Европа и Африка. САЩ вероятно вече никога няма да влязат в предишната си роля на защитник номер едно на свободната търговия. Протекционистките политики на Тръмп не бяха породени единствено от неговата ексцентричност. В Америка, включително сред лявото крило на Демократическата партия, крепне убеждението, че индустриалните производства трябва да се върнат в страната и да се дава предимство на местната продукция. Един от първите укази на Байдън бе за затягане на политиката „Купувай американско!“. Всички федерални институции вече са задължени да купуват само произведени в САЩ стоки освен в изключителни случаи, когато са получили от Белия дом специално разрешение за доставка от чужбина.
В заключение – САЩ се връщат на международната сцена, и то в привичната си главна роля. Байдън е наясно с най-главното – американците са световни лидери не само заради своята икономическа и военно-политическа мощ, а заради това, че могат да разчитат на най-силните съюзници в света.
Къде сме ние?
България е съюзник на САЩ в НАТО, партнира си с Вашингтон и посредством своето членство в Европейския съюз, с който американците имат тесни политически и икономически връзки. Новият президент Байдън не е дал заявка за някакви драматични промени в курса на Белия дом по отношение на нашия регион. САЩ ще продължат да поддържат геополитическата архитектура на Западните Балкани, изкована по времето на президента от Демократическата партиял Бил Клинтън чрез Дейтънския договор и последвалата война за Косово. По принцип американците имат интерес техният главен съюзник Европейският съюз да е по-силен и по-голям, поради което подкрепят разширяването му с нови държави и конкретно с Република Северна Македония. Но това не предполага някакви по-решителни опити за силен дипломатически натиск с оглед разрешаване на споровете между София и Скопие. Другият ключов момент в българско-американските отношения е газопроводът Балкански поток, който прехвърля руски газ от Турски поток до Сърбия. На законодателно ниво втората линия на Турски поток е спомената във Вашингтон като подлежаща на санкции, но засега такива няма. По-вероятно е те да не бъдат наложени въпреки очаквания по-твърд курс на Байдън за сдържане на Русия.
Идния месец НАТО трябва да решава дали да продължи своята мисия „Решителна подкрепа“ в Афганистан. Понятно е, че при вземането на това решение най-много ще тежи думата на американците. Преди около година администрацията на Тръмп подписа споразумение с талибаните, което предвиждаше пълно изтегляне на американските войски от Афганистан до средата на 2021 г. Байдън обаче не е доволен от спазването му и обяви, че ще иска преразглеждане. Поради което е по-вероятно ограничено чуждестранно военно присъствие в азиатската страна да бъде запазено, респективно там да остане и българският контингент, който сега наброява 117 военнослужещи.
