Валерия ТОДОРОВА
Свещеникът признава, че и днес прекрачва прага на танковата бригада с особено безмълвие.
Един от честите въпроси, на които отец Йоан Петров отговаря е: Как от военнослужещ е станал свещеник. За него това е естествен процес и пренасочването „не е по планиран сценарий, а по Божия промисъл”. Сега той е енорийски свещеник към Българската православна църква. Предстоятел е на храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител” в Сливен.
Светското му име е Цветомир. Роден е на 20.11.1978 г. в с. Страхилово, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Предварително
не е мислел да става нито военен, нито свещеник
А и в рода му не е имало човек с реализация в тези две области.
След завършване на средното си образование „почти случайно” се насочва към военното училище за сержанти „Георги Измирлиев” във Велико Търново. След две години обучение завършва като танкист механик-водач и през 1998 г. е разпределен в танковото формирование в Сливен.
Негов взводен е бил сегашният командир на 61-ви танков батальон в Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) подполковник Евтим Максимов. Ротен командир е тогавашният капитан, а сега командир на ЦПС полковник Любомир Вачев, който с усмивка отбелязва: „В моята рота попадна младият сержант Петров. Предстоеше му да навлезе успешно в службата, за което навременната помощ е от значение”.
На свой ред бившият военнослужещ също си спомня: „В сержантското училище имахме и теория, и практика. Научихме доста. Но истинската среща с професията стана в танковата бригада.
Реалността е друга
И тогавашният капитан Вачев е първият човек, който ме въведе в същността на службата, даде своите съвети и наставления, помогна ми да се превърна в истински сержант”.
През 2001 г. сержант Цветомир Петров решава да запише и „някаква специалност” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и да учи задочно, докато служи. Неговата вътрешна нагласа, житейският опит, контактите, които има, го насочват плавно и естествено към специалността „Богословие”. Намерението на сержант Петров е да завърши богословие, но да продължи да служи в армията. И чак когато придобие правото на пенсия, да се влее в редиците на Българската православна църква.
Но още във втори курс в университета, изучавайки Божието слово, е обзет от огромно желание да се отдаде на новото поприще, колкото може по-рано. След разговор и разрешение от страна на дядо владика – Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, сержантът подава своя рапорт за напускане на армията много по-рано от предвиденото, защото се чувства истински призван от църквата.
Като предстоятел на храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител” в обкръжението си има много млади богослови, което го радва. В началото са били трима, а сега вече са църква с най-много богослови – 14.
„Църквата е йерархична институция, но не се изживявам като началник, а не е и необходимо. Когато служиш на Бог и на хората, по естествен път получаваш респект и уважение”, казва отец Йоан.
Определя себе си като
борбен, целеустремен човек
Още от малък е трябвало да се справя с трудности в ежедневието. Има поглед върху несгодите, с които се сблъскват хората. Не се примирява с несправедливостта. Вижда, че лошотията често взема превес, че има злоба, ненавист, подлост. Категоричен е, че не е редно целите да се постигат на всяка цена, към тях трябва да се върви, без да се причинява неправда, без да се нараняват и да страдат другите. Проповядва и защитава доброто, стреми се то да побеждава, за да са убедени хората, че има смисъл от добро.
Отец Йоан държи да е близо до хората и да дава своята духовна подкрепа. Сега той продължава своето образование. Записал е психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Смята, че тази нова специалност ще му е от полза в основната му мисия – да помага на нуждаещите, да ги подкрепя в житейските трудности, когато се чувстват в безизходица, когато се чувстват непотребни и низвергнати – да им вдъхва вяра, надежда и любов. Като любовта е най-същественото, най-важното – тя е царицата на всички добродетели.
Прави впечатление и негово обръщение в първия ден на 2021 г.: „С каква радост и с каква любов са пропити Вашите снимки от вече отминаващите празници. Значи
можем да бъдем сплотени и обединени
Можем да бъдем заедно. Нека го правим по-често. Ако може – всеки ден. Все пак Бог е създал човека не да бъде нещастен и да пребивава в самота, а да бъде щастлив. Не да бъде щастлив по някакъв си свой егоистичен начин, а да бъде щастлив, като сподели радостта си с Бога и със своя ближен. Дано през 2021 г. с любовта си победим самотата, защото самотата е най-ярката индикация за липса на любов. Самотата всъщност е нашият собствен ад.”
Своите 7 армейски години определя като важен и полезен период от живота си. Категоричен е: „Между двете неща – служенето в армията и служението в църквата има много общо. И двете изискват послушание, самодисциплина, но в същото време и да умееш да бъдеш водач, да вземаш решения, да водиш хората. От армията съм взел много неща, които ми вършат отлична работа като свещеник.”
На събитията в ЦПС, при които се кани представител на църквата, традиционно най-високият и почитан гост е Сливенският митрополит Йоаникий. А във всички други случаи скъп и уважаван гост е „нашият” отец Йоан. „Чувствата никога не могат да се опишат съвършено, защото те не са за описание, а за
да ги изживеем в дълбините на своето сърце
Винаги прекрачвам прага на танковата бригада с едно особено безмълвие. В това поделение прекарах едни от най-прекрасните си години. Жалко, че в нашата страна огромна част от хората в обществото смятат, че един военен след своето служение в армията може да се реализира само и единствено като охрана. От личен опит мога да споделя, че без придобитите умения в армията аз нямаше да се справя успешно в моето служение като свещеник”, споделя отец Йоан.
Полковник Вачев и заместник-командирът полковник Данчо Николов ценят връзката на отец Йоан с формированието, а също и готовността на духовника винаги да се отзовава на поканите. Не само тази година, но и в предишни, се е случвало Богоявленското освещаване на бойното знаме да се извършва на плаца на формированието, за което говорят и архивни снимки, на които той благославя военнослужещите. Но и не само на Богоявление, по всеки повод
отец Йоан е близо до военнослужещите
И понякога споделя: „Живея с идеята и вярата, че в Българската армия ще има свещеници, както е било в миналото, както е и сега в много натовски държави. Смятам, че от това има нужда.”
