Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Вертикалното разположение на пълнителя подобрява надеждността при подаване на патроните.
До началото на Втората световна война в австралийската армия преобладавали английски образци стрелково оръжие. Част от тях били доставяни по сключени сделки, а друга част били собствено производство. Основно оръжие на пехотата била многозарядната пушка Ли-Енфийлд № 1. Като поддържащо оръжие на пехотата били
картечниците „Брен” и „Викерс”
които също били английско производство.
В периода 1941–1942 г., анализирайки военно-политическата обстановка, австралийското военно командване отчита сериозна опасност от евентуално нападение от страна на Япония. Това наложило предприемането на сериозни мерки за внедряване на съвременно автоматично оръжие, което след края на Първата световна война недвусмислено доказва своето предимство. Опитите да се сдобият с английските картечни пистолети „Стен” не се увенчали с успех. По това време английската армия също чувствала недостиг от автоматични оръжия, а в същото време с част от производството били снабдявани партизански и диверсионни части.
Проблемът бил решен от австралийския лейтенант Евелин Оуен, който успял да разработи приемлив за армейското командване картечен пистолет и да го представи на приемната комисия. Първоначално той създал няколко версии на оръжието за патроните .22 Long Rifle, 7,65 mm Browning и .45 ACP, но по препоръка на военното ръководство адаптирал оръжието и за широко използваните патрони 9 mm Parabellum.
След като картечният пистолет получил одобрение от експертите,
били произведени 100 бр.
като 10 от тях били с калибър 7,65 мм, а останалите – с калибър 9 мм и 11,43 мм. Войсковите изпитвания показали, че най-ефективен се оказал образецът с калибър 9 мм и през 1942 г. той бил приет официално на въоръжение с обозначението „Оуен” (Owen Machine Carbine Mk. 1/42). През следващите години в конструкцията били внесени усъвършенствания, като образците били обозначавани като Mk 1/43 и Mk 1/44.
Автоматиката на оръжието била основана на принципа на използване на отката на свободния затвор. Това е най-простият принцип, който предполага сравнително лесно производство и висока надеждност на работа. Недостатък е силната зависимост на работата на подвижните части от степента на замърсяване и смазване. От тези два фактора зависи до голяма степен и темпът на стрелбата, който варира от 600 до 700 изстр./мин. За сравнително ниския темп е допринесъл и дългият ход на затвора. Това е причина и за голямата обща дължина на оръжието от 813 мм.
Затворът на „Оуен” е разположен в отделна камера в предната част на корпуса, обхванат от междинно тяло, към което е прикрепена ръкохватката. По този начин междинното тяло възпрепятства замърсяванията да не попадат директно в корпуса.
Възвратната пружина е спирална
Характерна особеност на конструкцията е разположението на гнездото на ръкохватката в горната част на корпуса. На пръв поглед това е не само нестандартно решение, но и създава впечатление за неудобство при презареждане и използване на оръжието. Специалистите и бойците, участвали в изпитванията, отбелязват точно обратното. Те споделят, че вертикалното разположение на пълнителя подобрява надеждността при подаване на патроните, създава удобство при замяна на пълнителя при ограничена видимост, при вихрените атаки и в условията на джунгли.
Центърът на масата на картечния пистолет е разположен над пистолетната ръкохватка. Това позволява воденето на точен огън дори само с едната ръка. Стабилизиращо действие оказва и дулният спирач, разположен в дулната част на цевта. На него са изработени четири напречни отвора. Функцията му е да насочва излитащите с голяма скорост барутни газове в посока, обратна на посоката на отскачане на цевта под комбинираното действие на откатната сила и на възникващите сили от въртенето на куршума.
Добро решение на конструктора е да разположи отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи под цевната кутия през спусковата скоба. Това
предотвратява разсейване на погледа на стрелеца
към летящите гилзи, а, от друга страна, предотвратява нараняването на близко разположен боец.
Цевта е открита, като в нея са нарязани 7 канала в дясна посока. Тя има дължина 250 мм, която осигурява сравнително висока начална скорост (около 380 м/с) на изстрелване на 9-мм куршум. На първите модели Mk 1/42 в основата на външната част на цевта има оребряване, , от една страна, се използва за увеличаване на площта за охлаждане, а, от друга страна, позволява удобно захващана но предната ръкохватка. В по-късните варианти Mk 1/43 и Mk 1/44 липсва оребряването.
От лявата страна на оръжието, непосредствено над спусковата скоба, е разположен лостът на комбинирания предпазител. Той има три положения. Едното от тях е на предпазител, който при включено положение блокира ударно-спусковия механизъм. При превключване на средно положение могат да се произвеждат само единични изстрели, а в най-горно положение се води непрекъснат огън.
Картечният пистолет използва пълнител с вместимост 33 патрона. Мерните му прибори са настроени за стрелба на 100 ярда (91,5 м), независимо че далекобойността му достига до 200 м. Военните експерти са стигнали до извода, че този вид оръжия се използват най-често за
водене на огън до около 75 м
При вариантите Mk 1/42 прикладът е метален във вид на рамка, който лесно се монтира и демонтира. В по-късните версии прикладът е дървен. Масата на първия вариант на оръжието Mk 1/42 е 4,24 кг, която се считала за доста висока в сравнение с аналогичните образци. Затова в корпуса, на който се закрепва прикладът, били изработени отвори, които намалили масата на по-късните варианти с около 0,250 кг.
Към първите варианти на оръжието не можело да се прикрепва щик. Това обаче не се харесало на пехотните командири, които отчитали важната роля на ръкопашните схватки. Затова моделът Mk 1/44 вече имал щик, надеждно закрепен в две точки. През 1952 г. в горната задна част на цевната кутия бил изработен допълнителен предпазител във формата на капак с прорез и късо лостче. Неговото предназначение било да блокира затворната ръкохватка както в предно положение, така и когато ръкохватката е в задно положение.
В спомените на бойците от това време се отбелязва, че картечният пистолет „Оуен” е
имал проста конструкция
лесно се е разглобявал за почистване и ремонт и се е ползвал с необходимите уважение и популярност. Интересен е фактът, че оръжието е било използвано успешно и от въоръжените сили на САЩ и Нова Зеландия.
