IN MEMORIAM
„И няма как да го заместим,
да го сменим със някой друг.
И нека да си кажем честно –
той трябва да остане тук.
Да бди за всички и за всичко
тъй точно, както досега…
С добрата си душа, с усмивката,
с дълбоко скритата тъга“.
М. Г.
Така ще го запомним – винаги усмихнат. Усмивка добра, сърдечна, открита, която те приобщава, а не те отблъсква. И само понякога, ако се вгледаш много внимателно, ще забележиш на дъното на тая усмивка една лека горчивина, едва забележима, едва замъгляваща искрите в очите му.
Горчивината на опита, на големия житейски и журналистически опит.
Журналистическото перо на Добри беше до немай къде опитно, точно и пластично, с факти и детайли, но и с дух, който да споява нещата, да ги обединява и в крайна сметка читателят да е доволен и да не остане само безстрастно информиран. Колегата Пелов знаеше много повече от това, което побираше в определените редове и знаци.
Притежаваше обширна историческа и литературна култура. Познаваше лично голям брой утвърдени писатели и поети.
На него винаги можеше да се разчита. Винаги знаехме, че е там, в редакцията. На телефона, пред компютъра. Екипът беше малък, а събитията ни разпиляваха. Обаждахме се на Добри. Никога не забравяше, никога не се разсейваше. Информацията стигаше където и както трябва. С него спокойно се влизаше в един окоп.
Беше институционален журналист. Държеше на вестника. Държеше на отбора. Искрено се радваше, когато в “Българска армия“ се появяваха добри материали, отразяващи най-важните приоритети на държавата – евроатлантическата и европейската интеграция. Когато излизаха уникални военно исторически страници.
Беше истински щастлив, когато вестникът си възстанови действителната рождена дата – 14 февруари 1892 г. Съвсем скоро ще отбележим 129-та му годишнина.
Без Добромир Пелов!
Тъжно!
А не трябва да е тъжно, след като става дума за един вечно усмихнат и добронамерен човек, талантлив, ерудиран и отдаден докрай на журналистическата си работа във в. „Българска армия“. Неговите страници бяха „Закон и ред“ и „Времена и хора“.
Познаваше законите. И често се консултирахме с него по правните работи, защото, както е известно, „правото“ е просмукано в целия ни живот.
Особено грижлив беше към младите стажанти, които идваха в редакцията. Към тях проявяваше много внимание, ангажимент, интерес и стремеж да улесни вписването им в атмосферата, идеите и целите на вестника. Да усетят творческа свобода, съпричастност към работата си, както и нулевата толерантност на нашия вестник към негативните явления, властващи в други редакции.
Това беше колегата и приятеля Добромир Пелов, който стоически понасяше връхлитащите го болки през последните години. Със сигурност е тръгнал към по-добрия свят с усмивката си – добра, сърдечна, открита и приобщаваща. И може би само на дъното й едва се мержелее горчивината, леко замъгляваща искрите в очите му.
Добромир Пелов почина на 30.1.2021г. след тежко боледуване.
ОТ ЕКИПА НА В. „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“
