Фото архив ‘БА’
Пътят на героичния подвиг на полк. Пеньо В. Пенев е блестящ пример за вярна, безкористна и всеотдайна служба на Родината. Той показва, че българското стратегическо военно разузнаване няма нищо общо с ”доносничество”. В историята на военното разузнаване през периода на Студената война сред бойците на тихия фронт са загинали 20 души и голям брой безследно изчезнали. Като цяло в структурите на военното разузнаване са работили през целия период около 400 000 до 700 000 души, разказва капитан I р. о.з. Георги методиев, член на Клуб ”Военно разузнаване – ветерани” и на Клуб ”Военни моряци – ветерани”.
Трудно и много вълнуващо е да се разказва за живота и делото на военния разузнавач Пеньо В. Пенев. Неговият земен път приключи на 24.01.2015 г. на 89-годишна възраст. Той е роден на 30 януари 1926 г. в с. Дългач, Търговищко. Завършва гимназия в гр. Търговище и е деен член на РМС (Работнически младежки съюз). През 1945–1948 г. завършва Военното училище ”Васил Левски” в София по специалност ”танкови войски”. Служи като офицер-танкист 3 г. в Казанлък и Стара Загора.
На 1 януари 1951 г. е назначен на оперативна работа в Разузнавателно управление на ГЩ на БНА. Тук едновременно получава и второ висше образование ”Ориенталистика” с изучаване на турския език. На 03.01.1953 г. е назначен ”под прикритие” (под име Георги Чолаков) за вице-консул в Истанбул, Турция. Тук той създава действаща агентурна мрежа и докладва ценни сведения за турските въоръжени сили.
На 29.06.1955 г. провежда агентурна среща в Златния рог (Истанбул) с турския агент ”Таш”. Той е завербован от Пеньо Пенев още в България, като войник. Преди срещата полк. Пенев е подозирал, че агентът ”Таш” е превербован от турските органи, но отива на тази важна среща. Той разбира, че е предаден, когато забелязва няколко човека около агента ”Таш”. Пеньо Пенев успява моментално да изхвърли във водата на Босфора тайния шифър за връзка с радиостанцията.
Пенев е задържан веднага от няколко полицаи, без да успее да се отскубне от тях. Откаран е в следствения турски арест. Остава там в неизвестност 20 дни и чак тогава са уведомени българските дипломатически органи. Полк. Пенев е отведен във военен затвор. Още от първия ден той е измъчван и изтезаван жестоко. Съдебното дело продължава общо 5 години. Първоначално в 1956 г. е осъден на 24 г. строг тъмничен затвор плюс още 8 г. на по-лек режим. Второто решение е за 15 години строг и 3 години трудов лагер. А третото решение е за 12 години строг и 2 години лек режим. По време на процеса той се самозащитава и произнася много съдържателни защитни речи, които поразяват съдийския състав.
Пеньо е преместван в 7 различни затвора. Той е в пълна неизвестност за семейството. Съпругата му Елена успява да осъществи първата среща с него едва след 4 години от уведомяването на 20-ия ден за ареста. Тя прави опити за въздействие от страна на министър-председателя Вълко Червенков за размяна със задържани турци в България и освобождаването на Пеньо Пенев, но молбите остават без отклик. Отговорът е с думите ”За да изгорим бълхата, ще запалим юргана”. Така министър-председателят демагогски защитавал българско-турските отношения. Българският посланик не се среща с арестувания дипломат с оправдание на заетост.
Пеньо Пенев не издава принадлежността си към българското военно разузнаване. А също така не предава нито един свой завербован турски агент. В свободните минути от насилие и жестоки изтезания той бродира с подръчни средства българския герб и пише стихове с патриотично съдържание. Той излежава в затвора общо 9 години. Влязъл е със звание ”капитан”, но през това време получава своите следващи военни звания от Българската армия и достига до звание ”полковник”.
На 8.04.1964 г. след 9 години присъдата е прекратена и е извършена размяна на осъдени лица между двете държави. На граничен пункт ”Капъкуле” полк. Пеньо Пенев е разменен за 9 агенти от разузнавателните турски служби, задържани на територията на България. Сред турските разменени агенти е и Орхан Калъч.
В описанието на размяната Пеньо Пенев разказва, че съпругата му очаква с тревога той да мине по-бързо нашата бариера и да стъпи на родна земя. Когато българинът преминава покрай турските часови, те вземат с оръжието ”за почест”. А останалите турски служители му правят поклон. Малко преди това са му били отправени уговорки да остане в Турция. Предлагат му високи длъжности и много пари, но полк. Пенев отвръща категорично с отказ.
В България полк. Пенев прекарва 6-месечно лечение и почивка. Завръща се отново на служба в Разузнавателно управление – ГЩ. Около 1 година е под прикритие в Министерството на външните работи. През това време го посещава един от неговите завербовани турски агенти. Той благодари и целува ръце на Пеньо Пенев, че не го е предал пред съда в Турция въпреки жестоките изтезания над него.
В периода 1965–1978 Пенев е изключително полезен за обучението и възпитанието за млади разузнавачи. Полк. Пенев задълбочено е изучавал новите технически способи и средства. Изучавал е също така непрекъснато бързопроменящата се военно-политическа обстановка в света и Европа. Особено внимание отделял на подготовката си в консулската работа.
Това дава основание да бъде назначен за консул в Германската демократична република, където той е на служба 5 години (1978–1983). След завръщането му в България той служи в Разузнавателно управление още 4 години и през 1987 г. е пенсиониран.
Със съпругата си Елена имат 2 дъщери. Полк. Пенев е автор на 2 книги, издадени от издателство ”Български писател”: ”Темида с пагони”, 2000 г., и ”Прекършена младост”, 2007 г., в съавторство със съпругата.
За увековечаване на паметта на героя военен разузнавач е предвидено откриване на паметна плоча в негова чест в родното му село Дългач, Търговищко. Това е по инициатива на местния Общински съвет и е с доброволни пожертвования на съселяните и приятелите земляци.
От своя страна членовете на Клуб ”Военно разузнаване – ветерани” продължават да се придържат към един много признателен и благороден почин: да бъде изграден ”Паметник на военния разузнавач” на подходящо място в столицата София.
Награди и отличия
Усилията на Клуб ”Военно разузнаване – ветерани” (КВРВ) с председател кап. първи ранг о.з. Георги Методиев се съсредоточиха главно към възможно най-широко популяризиране на 50-ата годишнина от освобождаването на Пеньо Пенев от турския затвор и достойно отбелязване на неговия военноразузнавачески подвиг (и 95-ия му рожден ден).
От името на министъра на отбраната Ангел Найденов на полк. Пеньо Пенев беше връчен наградният знак ”За принос към Министерството на отбраната” за висок патриотизъм и родолюбие, както и за особени заслуги към националната сигурност на Република България и към Мирнистерството на отбраната. Наградата връчи съветникът на министъра на отбраната о.р. бриг. генерал Валентин Цанков. Поздравление за случая поднесе директорът на служба ”Военна информация” Веселин Иванов.
От министъра на отбраната Велизар Шаламанов беше връчена грамота на полк. Пеньо В. Пенев.
Посмъртно полк. Пеньо Пенев беше награден на 20.11.2019 г. с Почетен знак “Свети Георги” I степен” от министърa на отбраната Красимир Каракачанов.
