Новата американска администрация е замразила плановете на предишната, свързани с изтеглянето на близо 12 000 войници от Германия.Това заяви в телефонен брифинг за журналисти в Брюксел американският генерал Тод Уолтърс – командващ силите на САЩ и на НАТО в Европа, цитиран от сайта Клуб Z. Целта е новият шеф на Пентагона Лойд Остин и администрацията да могат да извършат подробен преглед на всичко, случило се до момента, в който той зае поста си. Прегледът ще бъде от А до Я, във всички области, изтъкна ген. Уолтърс. И след това ще бъдат изготвени бъдещите планове, допълни командващият, без обаче да навлиза в подробности. „Бих казал, че това, което съществува в този момент, е, че всеки отделен от тези варианти е „в изчакване“ и те ще бъдат преразгледани“, каза висшият американски военен.
През юли 2020 г. тогавашният президент Доналд Тръмп обяви планове за изтегляне на около 12 000 американски войници от Германия. Това прави близо една трета от военното присъствие на САЩ в страната. Половината от изтеглените трябва да се приберат у дома, а останалите – да бъдат разположени в други европейски държави.
НАТО продължава да бъде изправена пред сериозни предизвикателства в евроатлантическия регион, каза още Тод Уолтърс. Това са нарастващите заплахи, разпространението на разрушителни технологии, зловредни дейности под равнището на въоръжен конфликт в периферията.Пактът обаче заздравява военните си стълбове с развиването на нови способности, разполагането на нови сили и подобряването на оперативната и стратегическата подготовка. Това повишава вероятността да бъдат постигнати стратегическите цели на Алианса, които са спасяването на човешки животи и съхраняването на мира.
„По суша съюзниците възпират агресията като част от четирите многонационални батальона на НАТО. Това прави и засиленото ни присъствие в Черно море. То е засилено с огромна подкрепа от Грузия и Украйна“, посочи генералът. Той даде за пример дейността на американските военни кораби „Портър“ и „Доналд Кук“, които в момента се намират в Черно море и са въоръжени с ракети АУАКС и П-8.
Главна заплаха за НАТО и изобщо за цивилизацията са международните терористични групировки, отговори ген. Уолтърс на журналистически въпрос. А другата сериозна заплаха според пакта е засилващото се сътрудничество между Русия и Китай. Същевременно Пекин все още не е класифициран като враг на Алианса. Той представлява предизвикателство в сферите на ценностите, военното модернизиране и устойчивостта.
В Украйна закриха 3 проруски телевизии
Опозицията в Украйна започва процедура за импийчмънт срещу президента Володимир Зеленски след закриването на три телевизионни канала, а партията „Опозиционна платформа – за живот“ определи ставащото като „фашизъм“. Новината бе съобщена от парламентарната трибуна от съпредседателя на партията Вадим Рабинович. Опозицията обвини Зеленски, че заради него „за пръв път в историята на независима Украйна“ са изключени три водещи канала.
Зеленски санкционира няколко опозиционни новинарски канала и медийни компании, които според правителството му са финансирани от Москва и проруски политик. В указа на президента се говори за „специални икономически и други ограничителни мерки“ за депутата от формацията „Опозиционен блок“ Тарас Козак и на осем медийни и телевизионни компании. Козак e собственик на засегнатите от санкциите телевизионни канали „112 Украйна“, „Нюз уан“ и ZIK, които бяха спрени.
„Тези медии се превърнаха в един от инструментите на войната срещу Украйна, затова са спрени, за да се защити националната сигурност“, заяви говорителят на Зеленски Юлия Мендел. По думите й Украйна разполага с доказателства, че тези канали са получавали финансиране от Русия. Според украински медии тези телевизионни канали са свързани с видния опозиционен политик Виктор Медведчук, смятан за съюзник на руския президент Владимир Путин. Според ново проучване на Киевския международен институт за социология партията на Зеленски „Слуга на народа“ отстъпва по рейтинг (13,5%) пред „Опозиционна партия – за живота“, която има 14,9%. (БА)
„Ройтерс“: НАТО остава в Афганистан
Международният военен контингент се готви да остане в Афганистан сред крайния срок през май, предвиден в сделката на талибаните със САЩ, предаде „Ройтерс”, позовавайки се на четирима висши представители на НАТО. Такова решение би породило напрежения, тъй като бунтовниците очакват пълно изтегляне на чуждестранните войски в споменатия срок.
„Няма да има пълно изтегляне на съюзниците до края на април”, е казал един от цитираните източници пред агенцията. „Условията не са изпълнени”, e пояснил той, говорейки под условие за анонимност заради чувствителността на въпроса. „И с новата администрация в САЩ ще има промени в политиката, нагласата за бързо изтегляне, която преобладаваше, ще бъде преоценена и бихме могли да видим много по-пресметлива изходна стратегия.”
Администрацията на предишния президент Доналд Тръмп подписа споразумение с талибаните в началото на миналата година, което предвижда изтеглянето на чуждестранните войски през май в замяна на това, че бунтовниците дадат определени гаранции за сигурността. Тръмп приветства споразумението, което не включва афганистанското правителство, като край на 20 години война. Той намали американските войски в Афганистан дo 2500 през този месец, най-малкият им брой от 2001 г. досега.
Плановете за това, какво ще стане след април, се обсъждат сега и вероятно ще бъдат главна тема на ключова среща на НАТО през февруари, са казали източниците от Алианса пред „Ройтерс“. (БА)
